Д-р Георги Стоилов работи като хирург в МБАЛ – Пазарджик от 2016 г. От октомври 2019 г. е началник на Хирургично отделение. Съпругата на д-р Стоилов също е лекар – д-р Ива Стоилова. Двамата са родители на три деца. Големият им син вече е ветеринарен лекар, а дъщеря им специализира дерматология. Най-малкият им син, който тази година завърши гимназия, също ще кандидатства медицина.

Освен да лекува и спасява хора, д-р Стоилов обича да помага и на животни.

„Най-важното, което искам, е повече спечелени битки за живота на нашите пациенти“, споделя д-р Стоилов.

– Как се насочихте към хирургията?

Д-р Стоилов: Израснах в ямболското село Първенец. Учех във ветеринарен техникум и бях едва на 14 години, когато реших, че искам да следвам хуманна медицина. Още тогава знаех, че искам да бъда хирург. Това беше единственото ми желание, но пътят към тази мечта не беше лесен. Винаги съм искал да помагам на хората, но започнах с операции на животни и спасяване на котки и кучета.

– Какво си спомняте за студентските си години?

Д-р Стоилов: Като студент бях активен участник в студентските кръжоци и демонстратор по анатомия. Работех извънредно в анатомичните зали към Катедрата по анатомия, защото имах желание да изуча по-добре човешкия организъм. Дори изготвяхме анатомични препарати за обучение на другите студенти и извършвахме пластинация на органи – иновативен метод за консервиране на органи и тъкани. Така създавахме нагледни учебни материали с истински органи, а не с пластмасови модели.

Участвах и в кръжок по експериментална хирургия. В продължение на три години експериментално оперирахме животни и извършвахме сериозни хирургични интервенции под ръководството на лекари, които впоследствие станаха професори и доценти.

След дипломирането ми през 1996 г. страната беше обхваната от хиперинфлация и една от най-тежките икономически кризи. Освен това специализациите за млади лекари бяха преустановени за няколко години. Заплатите тогава бяха около 10 долара месечно. Наложи се вместо да специализирам, да се върна в родното си село и да започна работа като общопрактикуващ лекар. В продължение на четири години лекувах хора от няколко населени места.

През 2000 г., когато за първи път бяха обявени платени специализации, кандидатствах в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, в Клиниката по обща хирургия и колопроктология. През май 2005 г. придобих специалност, явих се на конкурс и започнах работа в Клиниката по гръдна и коремна хирургия, където работих осем години.

– Сигурно Ви е било много трудно през този период?

Д-р Стоилов: Работех на пълен работен ден, без да ни се зачита трудов стаж и без да се внасят социални осигуровки. По това време вече имах две деца, а съпругата ми специализираше по същата наредба. Живеехме под наем и се налагаше да работя допълнително и извън болницата, за да издържам семейството си. Често се случваше децата да пътуват с мен в колата.

Всяка година се явявах на конкурси за работа. Това се случи чак през 2005 г. Наложи се дори за една година да прекъсна специализацията си и отново да работя като личен лекар.

– Сега много студенти по медицина започват като санитари и болногледачи. Вие работили ли сте в болница, преди да станете лекар?

Д-р Стоилов: Да, работих в болницата в Стара Загора, в хирургичната клиника, в продължение на две години. Имаше възможност студентите да работят като санитари и болногледачи. Тъй като исках да стана хирург, трябваше да познавам работата в Хирургичното отделение от самото начало.

Чистил съм подове, разнасял съм храна, сменял съм подлоги. Изпълнявал съм абсолютно всички задължения на санитар. Нямаше дейност, която да ме отврати или да ме откаже от лекарската професия. Имах ясна цел – да стана добър хирург.

За да я постигна, трябваше да познавам работата в детайли. За мен това е най-правилният начин за професионално развитие – да не прескачаш етапите, а да ги преминаваш последователно и да усвояваш всяко ниво от професията. За това са необходими упоритост и постоянство.

Основно давах нощни дежурства, за да мога да съчетавам работата с обучението си в университета.

– Какво никога няма да забравите от този период?

Д-р Стоилов: Най-тежкият момент беше, когато завърших образованието си, вложих много труд и усилия, а в един момент държавата ни каза, че не сме необходими като лекари. Оцени труда ни на 10 долара месечно и ни каза, че нямаме бъдеще.

В следващите четири години не се виждаше перспектива за развитие. В такъв момент човек трябва да реши какво иска да прави и да вземе трудни решения.

– Въпреки ниското заплащане не се отказахте от хирургията?

Д-р Стоилов: Не, никога не съм се отказвал. Успях да превърна хобито си в професия, а това е едно от най-големите постижения в живота. Бях си поставил за цел да достигна нивото на професорите, които ме обучаваха, по отношение на сложността на операциите, които извършвах. В голяма степен успях да постигна тази цел.

– Какъв спомен сте запазили за първия си пациент?

Д-р Стоилов: Спомням си първия пациент, който ми даде увереност, че съм избрал правилния път. Това беше мой съселянин от село Първенец, който по време на юбилейно тържество беше аспирирал чуждо тяло в дихателните пътища и беше получил остра асфиксия. Животът му беше в опасност.

Тогава бях едва на 27 години. Повикаха ме в селски двор, където трябваше да извърша животоспасяваща трахеотомия в полеви условия. След интервенцията човекът започна да диша и оцеля.

Когато пристигна екипът на Спешна помощ, се оказа, че не могат да транспортират пациента без моята лекарска помощ. Качих се в линейката и го придружих до болницата.

Тогава осъзнах, че ще продължа да се боря за мечтата си да стана хирург и няма какво да ме спре или откаже.

– Как започнахте работа в Хирургичното отделение на МБАЛ – Пазарджик?

Д-р Стоилов: Дойдох в Пазарджик през 2016 г., след като загубих баща си, който беше тежко болен. Реших да напусна Пловдив и временно да започна работа на друго място. Така, почти на шега, се озовах в Хирургичното отделение на МБАЛ – Пазарджик. Попаднах в отделение с малко пациенти и сравнително ниска оперативна активност, въпреки че разполагаше с много добра апаратура.

– Затова ли решихте през 2019 г. да се явите на конкурс за началник на отделението?

Д-р Стоилов: Да, това беше основната причина. По онова време отделението имаше скромни показатели за Хирургично отделение. Прецених, че мога да приложа на практика наученото през годините и да помогна за развитието му. Отделението имаше капацитет, който трябваше да се развие с правилни действия.

– Как успяхте за няколко години да превърнете отделение с отрицателен финансов резултат в най-печелившото в болницата?

Д-р Стоилов: Единственият начин е много работа, професионализъм, човешко отношение и умението да мотивираш хората около себе си. Това се показва и от резултатите.

От месец януари 2020 г. досега отделението е с най-високи финансови резултати в болницата, с постоянно повишаващ се финансов резултат. За последните седем години сме оперирали над 12 хиляди пациенти, а през отделението са преминали над 20 хиляди болни.

Отделението ни е оборудвано като добра университетска хирургична клиника. Имаме диагностична апаратура, апарат за ултразвукова диагностика, ендоскопска апаратура на високо ниво. Разполагаме със съвременна лапароскопска техника за извършване на лапароскопски операции, както и с апарати за аргон-плазмена коагулация и други.

И най-важното – имаме млади специалисти, които са обучени, повишават нивото си и са останали да работят в Хирургичното отделение.

– Колко трудно се управлява едно от най-натоварените отделения в болницата?

Д-р Стоилов: Най-трудно е да запазиш човешко отношение и да отговаряш на негативните сигнали на околните с позитивен знак, защото хората много често са безпричинно агресивни и афектирани. Трябва да успееш да се съхраниш като човек въпреки всички отрицателни страни на професията.

– Има ли недостиг на лекари в Хирургичното отделение?

Д-р Стоилов: Щатът за лекари е зает на 100%. Аз съм най-възрастният лекар в отделението. Предавам на по-младите си колеги това, което съм научил в професията.

Откакто съм началник на Хирургичното отделение, шестима млади лекари придобиха специалност по хирургия и останаха да работят в нашето отделение, което е атестат, че то е живо. След себе си оставям хирурзи, които са обучени и са поели по този път.

При нас има приемственост. Има хора, които чакат да започнат работа в това отделение. Това е най-хубавото нещо – младите лекари да имат желание да останат.

– Вас могат да Ви повикат по всяко време на денонощието. Как се издържа на такива високи обороти?

Д-р Стоилов: За мен това е най-хубавото в тази професия. Мога да кажа, че такива моменти дори ги очаквам. Не ми тежи нито да ме извикат през нощта, нито когато съм в отпуск или на почивка.

Идвам, за да помогна на човек. Дори не го приемам като работа, която ще ме умори и отегчи, а като възможност да спася човешки живот.

Благодарен съм, че съдбата ми е дала възможност да се докосна до хирургията и да бъда част от най-важните моменти за хората.

– Откакто сте в това отделение, има ли случаи, които никога няма да забравите?

Д-р Стоилов: Случаите са много. И знаете ли, когато видя наши пациенти в тежко състояние, а след това излекувани, все едно виждам различни лица.

Идват страдащи, оперираме ги, а след като излязат от болницата и ги видя здрави, усмихнати и с различен външен вид, се чувствам доволен, че сме си свършили работата добре. Особено при случаите, които са били тежко предизвикателство.

Никога няма да забравя края на месец април 2019 г., когато при нас постъпи 35-годишна жена, пострадала след като дърво падна върху автомобила, в който пътувала по пътя Пазарджик – Белово.

Тогава бях на дневна смяна и вече си тръгвах за Пловдив, когато по пътя ми се обадиха, че е докарана млада жена с много тежка политравма – черепна, гръдна и коремна. Коремните органи бяха извън коремната кухина, тя беше в шок, а лицето ѝ беше с много тежки фрактури. Предстоеше да бъде транспортирана към Пловдив.

След като се върнах в отделението, я заварих в критично състояние в операционната. Взех решение, че ако я транспортираме, има опасност да не оживее до другото лечебно заведение.

Тя имаше тежки фрактури на лицевите кости, горна и долна челюст, разкъсан нос, фрактура на ръката, разкъсвания на черния дроб и далака, разкъсан десен бъбрек и множество други контузии.

Наложи се да извършим всичко необходимо, за да я спасим. Отстранихме далака и десния бъбрек, а също така се наложиха множество различни хирургични интервенции.

Най-интересното е, че тази жена преодоля коремната операция по най-добрия начин, след което беше транспортирана в София, в специализирана болница по лицево-челюстна хирургия.

Всичко, което направихме за тези десет дни при нас, беше резултат от комплексната работа на целия екип – Спешна помощ, Спешно отделение и останалите отделения на болницата, а не само на Хирургията.

Ние бяхме, така да се каже, острието на машината, която работеше, за да бъде спасена.

Най-интересното е, че днес тази жена, която е майка на две дъщери, вече има три внучета, работи и е пълноценен човек. Станахме приятели с нея и със семейството ѝ.

– Има ли други пациенти, при които след тежки случаи сте станали приятели?

Д-р Стоилов: Като се замисля, мога да кажа, че с много пациенти сме запазили приятелски отношения и някои от тях вече мога да нарека приятели.

Преди няколко години приехме пациент, който беше получил масивен инфаркт на червата с други усложнения – заболяване, което, ако не се оперира, завършва със смърт.

Въпреки че шансовете не бяха големи, човекът беше опериран от мои колеги. Аз участвах във втората операция и впоследствие станахме приятели.

Той е много колоритна личност – самороден художник от град Ветрен.

Инициирах построяването на параклис в родното ми село – „Свети Георги“, и той се включи, като безвъзмездно нарисува всички икони в храма.

Така заедно успяхме да оставим нещо с духовна стойност.

Мога да разкажа и за проф. Димитър Попов, който след дълго лечение в различни софийски болници и със сериозно заболяване на крайниците беше лекуван при нас. Успяхме да спасим единия му крак.

Той е изключително ерудиран човек с висок дух, с когото също сме приятели и сме свързани чрез отделението.

– Налага ли Ви се да помагате и при операции на пациенти от други отделения?

Д-р Стоилов: Случва се, най-често при настъпили усложнения след различни гинекологични интервенции. Основно съм викан по спешност и се радвам, че съм бил част от екип, който е спасил човешки живот.

Налагало се е да извършваме и животоспасяващи операции на деца, когато няма как да стигнат достатъчно бързо до детска хирургия.

Д-р Красимир Темнилов: Болницата не бива да се превръща в политическа
сцена!

– Д-р Темнилов, как оценявате действията на народния представител
Стоян Таслаков спрямо МБАЛ–Пазарджик и нейната администрация през
последните месеци?
– Според мен става въпрос за целенасочена публична атака срещу лечебното
заведение и неговите служители. Виждам използване на служебно положение за
внушения, манипулации и персонално насочен натиск. Още по-притеснително
е, че тези действия продължават и по време на предизборната кампания, което
създава усещане за използване на болницата за лични и политически цели.
– На 27 януари г-н Таслаков влезе в сградата на администрацията и засне
служители, след което публикува поредица от клипове в социалните
мрежи. Как се отрази този инцидент?
– На 27 януари г-н Таслаков, придружен от още един човек, нахлу без
разрешение и без предварително уговорена среща в административната сграда,
след като избутва охраната на входа. Той демонстрира служебното си
положение и направи опит да нахлуе в кабинета ми по време на работна среща.
Това поведение беше съпроводено с видимо неуважение към служителите.
Инцидентът създаде напрежение и чувство на несигурност у тях. Заснемането
на работещи хора без тяхното съгласие, особено в служебна среда, не допринася
за прозрачност, а по-скоро води до ескалация на конфликта. Администрацията
трябва да работи спокойно и професионално, без натиск и агресия.
– Имало ли е официално поискана среща?
– Не е имало предварително заявена среща по установения ред. Ръководството
на болницата винаги е било отворено за институционален диалог, но той следва
да се води по официален и коректен начин.
– Потърсихте ли съдействие от институции?
– Да. Подадох сигнал до Районна прокуратура – Пазарджик във връзка с
нахлуването на г-н Таслаков и Александър Иванов, който се представя за
синдикален консултант, без да е такъв. Целта е да бъде извършена проверка по
случая.
– Г-н Таслаков сезира Министерството на здравеопазването, като Ви
обвини в неуважително поведение. Какво мислите за тези действия?
– Парламентарният контрол е законово право на народните представители.

Проблем възниква, когато въпросите съдържат внушения за нарушения, без те
да са доказани. Това създава предварителна обществена нагласа още преди да
има проверка или факти. Ако целта беше единствено прозрачност, можеше да
бъде потърсена официална информация директно от ръководството. В подобни
случаи ефектът е по-скоро внушение, отколкото търсене на истината.
– Към Министерството на здравеопазването от страна на г-н Таслаков
бяха зададени множество въпроси, свързани с работата на болницата,
включително за периоди отпреди години. Как си го обяснявате?
– Това е въпрос, на който единствено г-н Таслаков може да даде точен отговор.
От наша страна мога да кажа, че болницата разполага с цялата необходима
документация и при законно изискване предоставя информация. Проблемът е,
че изваждането на данни от контекста може да създаде изкривена картина и да
доведе до неверни внушения за финансовото и административното състояние на
лечебното заведение.
– Какви са фактите относно COVID-бонусите на администрацията?
– Всички допълнителни възнаграждения, свързани с COVID-плащания, са
изплащани съгласно указанията на Министерството на здравеопазването и при
стриктно спазване на нормативната база. Администрацията не е получавала
неправомерни бонуси. Извършвани са проверки от различни контролни органи
и до момента няма установени нарушения. Това беше потвърдено и в
отговорите на служебния министър на здравеопазването доц. д-р Михаил
Околийски по време на парламентарен контрол.
– На 17 март народният представител Стоян Таслаков отново е посетил
административната сграда. Очаквахте ли подобни действия?
– На тази дата г-н Таслаков е влязъл в сградата със съдействието на органите на
МВР след сигнал на телефон 112. Аз не бях в кабинета си, тъй като
задълженията ми не се ограничават само до присъствие там. Не е ясно и в какво
качество извършва подобни действия.
През последните шест години съм провеждал срещи по установения ред с
народни представители, общински съветници и граждани. Винаги съм бил
отворен за диалог, когато той се води с уважение и в рамките на закона. На г-н
Таслаков нееднократно беше предложена възможност да насрочи официална
среща, но той не се възползва. Вместо това направи опит да ме въвлече в
политическа ситуация, като предложи среща в неговата приемна. Считам, че
въпросите, свързани с болницата, трябва да се разглеждат професионално, а не
политически.
– Виждате ли политически натиск?

– Не мога да коментирам конкретни политически мотиви. Но когато една
болница става обект на системни публични атаки в определен контекст, това
неминуемо създава усещане за натиск. Надявам се здравеопазването да не се
използва като инструмент в предизборна реторика. Болницата обслужва хиляди
пациенти и не бива да се превръща в политическа сцена.
– Как това влияе на имиджа на МБАЛ–Пазарджик?
– Подобни конфронтации неизбежно влияят негативно върху общественото
доверие. Най-важното е, че медицинската дейност не е засегната и болницата
функционира нормално. Работим по ясни правила, подлежим на постоянен
контрол, одити и институционален надзор. Всички разходи са прозрачни и
проверими.
– Къде е границата между парламентарен контрол и манипулация?
– Границата е в добросъвестността. Когато контролът търси факти – той е
полезен. Когато насочва общественото мнение към вина без доказателства –
рискува да се превърне в манипулация.
– Какво бихте казали на служителите на болницата?
–-Ще им кажа, че ръководството на МБАЛ-Пазарджик стои зад тях. Техният
труд е ценен и достоен. Техният професионализъм не трябва да бъде поставян
под съмнение без основания. Искам да работят в спокойна работна среда, без
напрежение и без обвинения от хора, които се опитват да трупат политически
дивиденти на гърба им. А пациентите искам да уверя, че медицинската грижа
остава наш основен приоритет.

Д-р Радостин Рашев е специалист по Ендокринология и болести на обмяната, Първо вътрешно отделение на МБАЛ – Пазарджик

Д-р Радостин Рашев е един от младите специалисти в Първо вътрешно отделение на МБАЛ–Пазарджик с придобита специалност по Ендокринология и болести на обмяната. Завършва МУ–Пловдив през 2020 г., след което постъпва на работа в отделението. Споделя, че и за самия него справянето със стреса е предизвикателство, което понякога преборва с интересни пътувания.

– Какво Ви мотивира да изберете лекарската професия?

Д-р Р. Рашев: Решението да следвам медицина дойде на един по-късен етап в живота ми. Винаги съм имал интерес към хуманитарните науки, в частност към биологията, и следването в МУ–Пловдив беше просто като едно естествено продължение. И тук трябва да изкажа благодарност на преподавателката ми по химия, която ме подготви за кандидат-студентския изпит, тъй като именно тя наклони везните в полза на медицината, отколкото на фармацията.

– Има ли преподавател или лекар, който Ви е вдъхновявал през Вашето обучение и кариера?

Д-р Р. Рашев: Има поне няколко, но най-яркият такъв е преподавателят ми по Вътрешни болести д-р Александър Маринков, който допринесе съществено за полагането на основите в клиничните ми знания по дисциплината и винаги подхождаше с внимание към пациенти и студенти.

– Защо решихте да специализирате „Ендокринология и болести на обмяната“?

Д-р Р. Рашев: Осъзнах, че желая да се занимавам с това направление в медицината в 6-ти курс, именно в течение на стажа ми по Вътрешни болести, който се проведе в клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Тогава се зароди искрата към специалността.

– С какви предизвикателства се сблъскахте като специализант?

Д-р Р. Рашев: Със сигурност постигането на баланс беше предизвикателство за мен: баланс между работа, личен живот и провеждане на специализацията. Определено имаше много трудности, лишения и доста често времето не достигаше, за да изпълниш всичко, което желаеш. Особено място в нашето обучение зае и ковид пандемията. Но въпреки всичко, човек има ли желание, успява да намери и начин, за да постигне целите си.

– Какви са най-големите уроци, които сте научили досега като лекар?

Д-р Р. Рашев: От скромния професионален опит, който имам като лекар, разбрах, че не може да знаем всичко и винаги има какво да научи един лекар – от колеги, учебници, статии или дори от самите пациенти. И винаги трябва да знаем докъде се простират възможностите ни. И не на последно място – трябва да бъдем съпричастни към пациентите, тъй като това стои в основата, за да бъдеш добър лекар.

– Смятате ли, че специализациите на младите лекари са прекалено дълги?

Д-р Р. Рашев: По-скоро не. За усвояването на определени знания и умения е необходимо време. И дори след четирите години специализация имаме още много какво да научим, преговаряме и надграждаме, за да може след години да бъдем специалисти в пълния смисъл на думата.

– В кои области на ендокринологията имате най-голям интерес и защо?

Д-р Р. Рашев: От особено голям интерес за мен е диабетологията и така нашумелият в световен мащаб проблем със затлъстяването на населението, като доста често двете състояния вървят ръка за ръка. Диабетологията и по-конкретно лечението на захарния диабет, са изключително развиваща се сфера в ендокринологията, като към днешна дата разполагаме с доста медикаменти за избор и изготвянето на едно по-индивидуализирано лечение на нашите пациенти.

– Кои са най-честите предупредителни знаци, които пренебрегват пациентите с ендокринни нарушения?

Д-р Р. Рашев: Всяко ендокринно заболяване се съпровожда с характерни симптоми и именно поради тази причина е важна информираността на болните за състоянието им, лечението, възможните усложнения и прояви на заболяването, с което живеят. Навреме взетите мерки при появата на предупредителните знаци много пъти скъсяват продължителността на болничните хоспитализации и намаляват риска от усложнения на състоянието. А към хората, недиагностицирани с ендокринно заболяване, мога да отправя горещ апел: не пропускайте профилактичните си ежегодни прегледи и не оставяйте дадени оплаквания, повтаряйки си: „Ще ми мине, нищо ми няма“. Дори едно рутинно изследване може да промени и удължи живота ви!

– Може ли стрес да провокира заболявания?

Д-р Р. Рашев: Естествено! В много случаи пациентите ни са споделяли за появата на симптоми или диагностициране на дадено заболяване на базата на силно стресово състояние или емоционална травма, което всъщност се е явило като спусък за „отключване“ на патологично състояние.

– А Вие как се справяте със стреса?

Д-р Р. Рашев: Неминуемо има моменти, в които това е предизвикателство. Обикновено прекарване на време с близките за мен хора е едно от нещата, които ме карат да се почувствам по-добре и да избягам от работното ежедневие и рутина. Но все пак и пътуване до различни дестинации не ми се отразява зле в повечето случаи.

– Диабетът ли е най-честото и социално значимо ендокринно заболяване и какви са най-честите усложнения при нелекуването му?

Д-р Р. Рашев: В световен мащаб захарният диабет, както и затлъстяването, са от изключителна социална значимост, тъй като влошават качеството на живот, особено с поява на усложнения на заболяванията, и са предпоставка за развитие на други такива като артериална хипертония и дислипидемия. Вследствие на това покачването на сърдечно-съдовия риск и на по-късен етап се явяват сигнификантни рискови фактори за възникване на миокарден инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт.

– Участвате ли в научни изследвания и кои са основните Ви интереси?

Д-р Р. Рашев: Имам удоволствието да участвам в клинични проучвания, които се припокриват и със сферата на интерес, която имам. Основната линия е свързана с терапията на захарния диабет тип 2, като в това число – проследяване и подобряване на гликемичния контрол на пациентите, редукция на килограми и положително повлияване на метаболитния контрол, който имат.

– Каква е ролята на клиничните проучвания за развитието на нови терапии в ендокринологията?

Д-р Р. Рашев: Бих я определил с една единствена дума: незаменима! Благодарение на клиничните проучвания се доказва положителното действие на новите молекули лекарствени препарати. И след преминаване през различни етапи на проучванията и доказване на ползата от съответния медикамент, едва тогава може да бъде одобрен и въведен в аптечната мрежа. Именно тук ще благодаря на всички пациенти, които са допринесли за постигането на успеха!

– До каква степен начинът на живот влияе върху здравето на ендокринната система?

Д-р Р. Рашев: В днешно време, колкото и да се е покачило качеството на живот, сякаш не обръщаме достатъчно внимание на самите себе си, навиците си и храненето. Хроничният стрес и всъщност по-същественото – дистресът, който настъпва, са изключително пагубни за здравето ни. Застоялият начин на живот и така вкусното, но и толкова вредно пържено, което всички обичаме, редуцираният прием на зеленчуци и плодове и водещото до това затлъстяване. И не на последно място – класиката: тютюнопушене и алкохол. Това са сред основните проблеми на днешното общество и когато влезем в омагьосания кръг, понякога е почти невъзможно да го прекъснем.

– Какви профилактични изследвания препоръчвате за ранно откриване на ендокринни нарушения?

Д-р Р. Рашев: Като скрининг бих препоръчал измерване на кръвната захар сутрин на гладно, случайна такава и изследване на TSH. При нарушение в глюкозния толеранс е уместно да се извърши и ОГТТ (орален глюкозотолерантен тест). При установяване на дадено нарушение се осъществява консултация с ендокринолог и при преценка се извършват по-обстойни изследвания в съответната насока, с цел диагностично уточняване и стартиране на лечение.

– Как ендокринологията може да помогне в борбата с глобални проблеми като затлъстяването?

Д-р Р. Рашев: В голяма част от случаите на хора със затлъстяване лежи и подлежащо ендокринно нарушение, което е необходимо да се установи и лекува. В повечето случаи имаме инсулинова резистентност или субклиничен хипотиреоидизъм, което налага взимане на терапевтични мерки и промяна в начина на живот. Нашата цел е не само редукцията на килограми, но и подобряване на метаболитните показатели, редуциране на здравния риск, промяна в качеството на живот и самочувствието на пациентите.

– Ако можехте да промените нещо в здравната система, какво би било то?

Д-р Р. Рашев: Да бъде променена системата така, че най-важното да бъде самият пациент, а не клиничната пътека, изискванията, които трябва да са покрити, и дали си изпълнил всичките, които са поставени. Да бъдеш лекар в пълния смисъл на думата, ако мога така да се изразя.

– Как успявате да балансирате професионалния живот с личния?

Д-р Р. Рашев: С течение на времето се научих да го правя по-добре, с по-добра организация. Беше изключително предизвикателство, но в края на краищата винаги става въпрос най-вече за мотивация.

– Какъв е д-р Рашев без лекарската престилка?

Д-р Р. Рашев: Със сигурност по-малко сериозен, отколкото на работа, по-замечтан и разсеян.

– Какво Ви вдъхновява и мотивира?

Д-р Р. Рашев: Прави ме щастлив моментът, когато видя благодарността в очите на даден пациент и факта, че е оценил отделеното желание и време, за да помогна, с каквото съм могъл. Колкото до живота, когато сваля бялата престилка – приятелите и семейството ми са хората, които ме мотивират и подкрепят, за което винаги ще съм им благодарен. Някои от най-близките ми приятели в живота открих сред колегите си.

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, медията Пазарджик ИНФО стартира своя подкаст с разговор с един от най-известните български икономисти – проф. Боян Дуранкев. Символичното начало на новия формат, посветен на знанието, анализа и обществената ангажираност, беше свързано именно с духа на будителството – на мисълта, която провокира и събужда.

„Нужни са народни будители, за да почистим идеологическата мръсотия, в която се намираме“, каза проф. Дуранкев, подчертавайки, че днес повече от всякога са нужни личности с характер, които да поставят важните въпроси и да формулират алтернативи за бъдещето.

В дългия разговор икономистът коментира геополитическите процеси, войната в Украйна, състоянието на икономиката и политическата система у нас. По думите му светът навлиза в нова ера на дуопол, в която Китай вече печели икономическата война срещу САЩ, а Европа се оказва „военно слаба и зависима“. „Глобализацията направи Китай могъщ – днес половината от това, което носим, е произведено там“, отбеляза той.

Според него инфлацията в България не идва от търсенето, а от предлагането – от непрекъснатото, макар и незабележимо, покачване на цените от страна на бизнеса. „Това изяжда спестяванията на обикновения човек и помпа печалби към едрия бизнес. Влизаме в тежка бюджетна година, в която приходите ще са по-ниски, а напрежението – по-голямо“, каза Дуранкев.

Той постави под съмнение ефекта от чуждестранните инвестиции, които според него често „изсмукват печалби от България“, а проекта за завод за барут нарече „мръсно производство с неясни екологични последици“. В политически план професорът бе категоричен, че в страната липсва реална опозиция и визия за промяна. „Социален бунт не очаквам – има бедни, но няма гладни. Политическата класа е подсигурена, а съдебната система пази статуквото“, каза той.

Проф. Дуранкев не изключи възможността за нов политически проект около президента Румен Радев. „От това треска ги тресе всички и ги държи заедно. Ако се появи партия на Радев, тя може да промени картината на следващите избори“, заяви икономистът.

В заключение той коментира и местните избори в Пазарджик, определяйки резултатите като „очаквано неочаквани“. Според него обаче промяната няма да дойде само от местно ниво, ако не се решат системните проблеми в образованието и здравеопазването.

Първият епизод на подкаста на Пазарджик ИНФО събира духа на Деня на народните будители – стремежа към знание, мисъл и критичност. „Да имаме малко повече увереност, че по-доброто предстои“, завърши проф. Дуранкев разговора, който бележи началото на нова платформа за идеи, анализи и будителство в действие.

Началникът на Неонатологично отделение на МБАЛ – Пазарджик д-р Здравка Пиронова е един от отличените лекари от годишните награди „Лекар на годината 2025“. Тя получи наградата на РК на БЛС – Пазарджик за „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността“.

Д-р Пиронова завършва медицина във ВМИ – Пловдив преди 30 години. Има две специалности – Детски болести и Неонатология. От 1996 г. до 2000 г. работи като участъков педиатър. През следващите шест години е общопрактикуващ лекар. След това практикува като специалист по детски болести и неонатология в различни болници. От 2018 г. е началник на Неонатологично отделение в МБАЛ – Пазарджик.

Д-р Здравка Пиронова се грижи всеотдайно за най-малките пациенти, спасявала е живота на десетки новородени и рискови деца и е до тях в най-критичните моменти. Под нейно ръководство е спасено и най-малкото бебе, родено в болницата – с тегло едва 600 грама, което беше изписано в началото на февруари след четиримесечно лечение.

– Детската Ви мечта ли беше да станете лекар?

Д-р З. Пиронова: Да, да бъда лекар е наистина детската ми мечта. Не помня кога точно съм го решила, но баща ми, светла му памет, беше медицински фелдшер и у дома често се обсъждаха проблеми, свързани със здравето на хората. Завърших Математическата гимназия в Пазарджик със сребърен медал, но математиката не беше моята страст – обичах литературата и историята. Тогава реших, че ще кандидатствам медицина, въпреки че биологията и химията ми бяха доста скучни.

– Кога осъзнахте, че искате да учите медицина?

Д-р З. Пиронова: Когато ме приеха да уча медицина, бях много щастлива – особено когато започнахме да изучаваме клиничните дисциплини със съответната практика.

– Спомняте ли си първите си дни като млад лекар? Какво Ви впечатли и какви трудности срещнахте?

Д-р З. Пиронова: Да, спомням си. Бях назначена като училищен лекар в Спортното училище, след това работех като участъков педиатър в Детско-поликлинично отделение. Беше ми много трудно, но с помощта на колегите се изградих като лекар.

– Имахте ли преподавател или момент, който Ви вдъхнови особено да се насочите към детските специалности?

Д-р З. Пиронова: Искам да кажа едно голямо „Благодаря“ на всички мои учители, колеги и на семейството ми, защото всеки от тях ми е помагал и ми е давал нужната увереност да работя и да се усъвършенствам в изграждането си като лекар.

– Кое е най-голямото предизвикателство в работата с новородени?

Д-р З. Пиронова: Да си неонатолог е голяма тръпка и голямо предизвикателство. Освен че са нужни много знания и умения, е нужна и много любов – любов към живота, любов към децата. В медицината, когато колегите говорят за интуиция, не осъзнаваме, че това не е нещо вродено – това е опит, а опитът идва с много, много работа и знания.

– Какво изисква от един лекар да бъде добър неонатолог – знания, търпение, интуиция, сърце?

Д-р З. Пиронова: Аз съм спасила и ще спасявам още много бебенца, но тук с най-голяма сила важи думата екип. Екипът е най-важното в интензивната работа – това е задължително условие за успех и за спасяване на човешки живот. И повярвайте ми, това се изгражда с много години труд, доверие и любов. Работя с прекрасни колеги – лекари, акушерки, медицински сестри и санитарки. И знам, че когато има тежки случаи, ще се справим. Благодаря на всички тях, че сме заедно и си вярваме.

– Има ли случай, който никога няма да забравите?

Д-р З. Пиронова: Ние сме спасявали много деца и ги помним, но аз имам избирателна памет за всички бебенца, на които не сме успели да помогнем и сме ги загубили – това ми тежи. Винаги се питам: „Какво още можехме да направим?“ Това е най-трудният въпрос.

– През тази година имахте новородено с тегло едва 600 грама. Как се спасява едно толкова малко човече и какво е чувството да го видите да се прибира у дома?

Д-р З. Пиронова: Да, успяхме да спасим бебенце с тегло 600 грама, но не това е най-важното. Водещото е не само да спасим живота му, а то след това да бъде с нормално нервно-психическо развитие. Когато имаш необходимите знания, апаратура, медикаменти и добър екип – това се случва.

– Има ли случай, който Ви е променил като човек?

Д-р З. Пиронова: Всеки случай е значим за нас, защото, както казваше един мой асистент по педиатрия: „Болестите книжки не четат.“ Всеки случай е уникален сам по себе си. Ние сме на изпит всеки ден и се учим от успехите и грешките си. Неонатологията е една от най-бързо развиващите се дисциплини и за едно добро отделение са нужни и много средства.

– Какво трябва да знаят родителите, когато се сблъскат с преждевременно раждане?

Д-р З. Пиронова: Родителите са много важна част и ние често ги включваме в нашия екип. Благодаря на всички, които са ни повярвали и заедно сме извървели пътя за спасяване на децата им. Когато се роди недоносено бебенце, това променя живота на семейството. Никой не е готов за това – всеки очаква здраво, розово и прекрасно бебче. Причините за преждевременно раждане са много – възрастта на майката, здравословното ѝ състояние, начинът ѝ на живот и др. Искам да уверя всички родители, че когато се грижим за техните деца и ги спасяваме, го правим с цялата отговорност и всеотдайност. Тяхното доверие и подкрепа са много важни за нас.

– Какво Ви дава сили в тежките дежурства?

Д-р З. Пиронова: Най-хубавото нещо е, когато се срещам с децата, които сме спасили. Чувството е прекрасно и ми дава сила да продължа, защото наистина има смисъл от тежките дежурства и трудните часове. Всяка година вече е традиция – празнуваме 17 ноември, Световния ден на недоносените деца. Това е голямо събитие за целия екип. Тогава при нас, вече ходейки и тичайки, идват нашите малки герои. И сме много щастливи, доволни и горди.

– Успявате ли да намирате баланс между професията и личното време?

Д-р З. Пиронова: Едно от най-трудните неща е балансът, особено когато си лекар. Медицината е тежка професия и всеки, който тръгне по този път, трябва да знае, че не можеш да оставиш всичко в болницата. Това, че си свалил престилката, не означава, че си оставил и мислите си там. Често се прибираш и продължаваш да мислиш за трудните казуси. Опитвам се да постигна баланс, но е много трудно.

– Каква е д-р Пиронова извън работата?

Д-р З. Пиронова: Извън работата съм домакиня, съпруга и майка на едно прекрасно момиче. Благодаря на Господ, че заедно със съпруга ми ни е дарил точно тази дъщеря.

– За какво искате да имате повече време?

Д-р З. Пиронова: Обичам да пътувам, но най-добре си почивам близо до земята – сред природата и цветята. Това ме зарежда.

– Какво бихте казали на младите лекари, които избират пътя на медицината?

Д-р З. Пиронова: Бих казала на младите колеги, че няма по-велико нещо от появата на новия живот. И ако си дори малка част от това, е голямо щастие и предизвикателство. Очакваме ви, млади колеги – ще ви предадем от нашия опит и ще е огромно удоволствие да бъдете част от нашия екип!

– Как приемате наградата на РК на БЛС – Пазарджик за дългогодишна дейност и принос в развитието на специалността?

Д-р З. Пиронова: Изключителна чест е за мен да получа тази награда. Тя е голяма гордост, но и голяма отговорност. Зад нея стоят моите учители, колеги – тя е за целия екип на Неонатология към МБАЛ – Пазарджик.

– Какво си пожелавате?

Д-р З. Пиронова: Пожелавам си да бъдем здрави – аз и моето семейство!

– Г-н Шопов, каква е равносметката ви за работата на Общински съвет – Пазарджик в периода 2023–2025 година – период, в който бяхте и председател на Общинския съвет?

Общински съвет – Пазарджик в периода 2023–2025 година започна трудно. Трудно – не защото това, че беше раздробен на множество фракции, затрудняваше работата, а защото още от самото начало си пролича желанието на някои субекти да пречат. Видя се в самото начало – още с процедурата по избор на председател на Общинския съвет. Направихме множество последователни избори – всичките неуспешни. Причината беше систематичното неучастие на част от колегите в гласуването, което пречеше да има избран председател.

Вече всички сме направили анализ от какво е била продиктувана тази форма на бламиране. Кандидатите за поста бяха два – аз и представителят на ППДБ Таня Колчакова. Изглежда на голяма част от колегите нито моята кандидатура, нито нейната се струваха приемливи. Пречеха им както кандидатът на ГЕРБ – в мое лице, така и кандидатът на избрания кмет от ППДБ.

В крайна сметка бях избран за председател на Общинския съвет, а впоследствие г-жа Колчакова продължи работата си за Община Пазарджик като заместник-кмет. Последва същинската работа, която обособи две големи групи съветници – една, която подкрепя работата на Общината и Общинския съвет, и една друга, която се противопоставя винаги, дори понякога стигайки до крайности, оправдани с несъстоятелни аргументи.

Около позицията, че работата на Общината през тези години трябва да върви спокойно, да се гласуват правилните за общността решения и да опитаме да стабилизираме лошото състояние, предвид тежкото наследство, което заварихме от управлението на Тодор Попов, се обединихме ние от ГЕРБ. Заедно с нас бяха колегите от ППДБ, от БСП, както и други по-малки местни коалиции, представлявани от достойни хора и добри професионалисти.

От другата страна застанаха съветниците от групата на бившия кмет Тодор Попов („Новото време“), както и – изненадващо за мнозина – неговият най-върл критик през годините Благо Солов. Те, заедно с групите си и други по-малки партньори, обособиха голям общ брой общински съветници, които с нищо не показаха, че това – да работи Общината спокойно – е важно за тях. Напротив, с редица техни действия показаха, че е точно обратното.

Примери – много: най-често с искания на допълнителни и непредвидени харчове целяха да изкарат бюджета от рамката му. Друг похват беше заиграването с кворума, който стигна крайната си точка с груповото им неявяване на сесията през ноември 2024 г., с което блокираха работата на Общинския съвет. Тогава групата съветници от „Новото време“ обяви, че няма да се яви на ноемврийската сесия, защото са опозиция – странна позиция, предвид факта, че да си опозиция не отменя задължението ти да се отнасяш отговорно към работата ти като общински съветник, за което и избирателите са ти гласували доверие.

Това се случи за първи път в историята на Пазарджик (нека някой ме поправи, ако греша) – безапелационен ход на явен саботаж.

– Каква беше реакцията на общността относно този „саботаж“ тогава? Как усетихте обществените нагласи, предвид че темата стана широко коментирана? Спомняме си, че свикахте и извънредна сесия за следващия ден.

Последва бурна обществена реакция – цялата общност в Пазарджик изразяваше възмущението си и недоумението от тази непримиримост у колегите, които вече не управляват Общината и се държат така, сякаш тя не е важна за тях, щом те не са част от управлението ѝ.

Това, което направих тогава – като действащ председател на Общинския съвет – беше да свикам нова, извънредна сесия на следващия ден. Тогава двама от колегите се явиха и с тяхното появяване вече имахме необходимия брой съветници за провеждане на заседание. Ден по-рано отсъствието им стана повод за различни конспиративни теории.

На тази сесия гласувахме успешно редица важни неща, които колегите-саботьори от предишния ден явно не искаха да се случат – по спомени, в част от точките решихме успешно да закупим климатици за детските градини, гласувахме средства за изграждане на нова детска площадка и други.

– Освен тези действия имаше и немалко опити да бъдете свален от позицията председател на Общински съвет – Пазарджик. Как си обяснявате това от позицията на времето?

През тези трудни месеци имаше множество опити да бъда свален от поста председател на Общинския съвет – Пазарджик. Срещу мен се подаде сигнал в Комисията за противодействие на корупцията за това, че съм в конфликт на интереси – сигналът беше абсурден сам по себе си, като вероятно с него се целеше по-скоро медиен ефект. Естествено, Комисията постанови, че не съм в конфликт на интереси.

Благо Солов – един от новите близки хора на стария кмет Тодор Попов – искаше многократно моето отстраняване, но осъзнавайки, че това няма да завърши с успех за тях, се разколебаваше и го оттегляше.

В разказа си дори пропускам множеството и непрестанни медийни, по всичко личи – поръчкови, атаки срещу мен, срещу кмета на Община Пазарджик, срещу областния управител и като цяло срещу всички, които обезпечавахме спокойната работа на Общината.

В медийното пространство плъзнаха всевъзможни лъжи – уличени бяхме в различни зависимости, корупционни схеми, неспазване на закона – все неща толкова далеч от истината, че рефлексът на хората проработи и, по моя оценка, днес никой не вярва на тях. Даже напротив – всички знаят кои са поръчителите им, какво ги провокира и кой е центърът, откъдето те идват. И мога да заявя, че аз лично се радвам на голяма подкрепа за принципните си позиции и действия.

– Какво е мнението ви за решението на Върховния съд да обяви избора за Общински съвет за недействителен и как се отрази това решение на ситуацията в Пазарджик?

Относно съдебното решение и обявяването на избора за Общински съвет за недействителен, мога да кажа, че определено нямаше настройка сред колегите и местната общност, че ще се стигне до касиране на изборите.

Работата на Общинския съвет се беше нормализирала, работеше се добре и с мнозинството колеги давахме шанс на общинската администрация да представя и реализира своите намерения. Разбира се, мога да вляза в много детайли – както конкретно по несъответствията, които бяха констатирани, липсващите бюлетини и прочие, така и чисто организационно по темата кой носи отговорност за съхранението на изборните книжа към момента на провеждане на изборите – октомври/ноември 2023 година.

По-добре е да насочим вниманието към ефекта, който породи тази касация на Общинския съвет, защото това е политическото му измерение.

По моя оценка, касацията определено превъзбуди всички, изкушени от местната политика лица. Виждате какъв е ефектът – днес имаме близо 600 кандидати за общински съветници, разпределени в 27 фракции – партии, коалиции, местни коалиции. Групата на бившия кмет Тодор Попов – „Новото време“ – вече не е монолитна. Негови най-близки през годините хора се обособиха в отделни листи.

Не разбирам нито математическата, нито политическата логика зад това 16 години да си бил част от управлението на един човек, да си стоял плътно до него във всичките му действия и решения, възползвал си се в личен план от това, а днес да се представяш за нещо ново и различно – особено предвид неголямото населено място, в което живеем. Но не мога да взимам отношение към тези чужди решения.

– В заключение: каква оценка давате за работата на общинските съветници и групата на ГЕРБ и СДС през изминалия период? Кое е важното, което смятате, че трябва да се знае?

Като представител на ГЕРБ и водач на листата с кандидати за общински съветници на ГЕРБ мога да кажа, че нашата политическа сила се е доказала през годините и се е утвърдила като уважаваща местната власт.

За нас винаги е било важно да работим за Пазарджик и присъствието ни да бъде градивно – да се взимат важните и полезни за общността решения, независимо от това кои от колегите-съветници, без значение от партийната им принадлежност, ги предлагат или идват от администрацията на действащия кмет.

Всички кандидати до един са отговорни хора – с отношение към населеното ни място, с отношение към политиката и осъзнаване каква отговорност носят, бидейки част от най-голямата политическа сила в България. Гордеем се с работата си и действията си през изминалото време в Общинския съвет и няма нито едно решение, от което да се срамуваме!

Благодарни сме и за подкрепата и разбирането, което срещаме от централната власт, от парламентарната група на ГЕРБ–СДС – те помогнаха за редица неща. Споменавам само едно от десетките такива – това е безлихвеният заем в размер на 11 милиона лева, който беше отпуснат още в самото начало на мандата, за да може Общината да вземе глътка въздух – предназначението им беше за рефинансиране на стар банков кредит, за забавени плащания към РИОСВ и други.

Получихме подкрепа и чрез заложените в държавния бюджет 42 милиона лева – предназначени за проекти, свързани предимно с инфраструктурата и подобряване на градската среда. По много от тях в момента се работи.

С други наши действия предотвратихме множество потенциални съдебни процедури срещу Общината от фирми, на които с години им се дължаха пари за вече свършена и приета работа. Падежните срокове притискаха местните фирми да завеждат дела, а те самите, заради продължителното неразплащане, бяха на ръба от фалит, което би довело до освобождаване на стотици работници.

Не се стигна до подобна лоша развръзка, защото се направи предложение да бъде изтеглен банков заем, което ние подкрепихме, а над 70% от задълженията към местните фирми бяха равномерно разплатени.

Група общински съветници, сред които и ние от ГЕРБ, изискахме спешни мерки за подобряване на сметопочистването. Кметът възприе исканията ни и започна постъпки по обособяване на общинско сметопочистване и сметосъбиране. Част от гореспоменатия кредит се заделиха за първоначално закупуване на техника и контейнери.

В настоящата предизборна кампания поехме ясни ангажименти, част от които вече бяха потвърдени и от представители на законодателната власт. След посещението на Николай Нанков имаме уверение, че проблемите с водата в Мало Конаре ще бъдат решени чрез зониране на селото. Получихме и подкрепа за осветление на кръговото при входа за Мало Конаре, на пътя Пазарджик–Пловдив.

Обсъди се и се възприе идеята за пътна връзка между най-голямото село и магистрала „Тракия“. Даде се ясен срок за довършване на ремонтите по републиканските пътища – Огняново–Исперихово и Овчеполци–Блатница. Очакванията са тези ремонти да бъдат приключени съвсем скоро – до началото на ноември.

С г-н Нанков и колегите съветници започваме работа и по подновяване на проекта за Западния околовръстен път на Пазарджик. На дневен ред са и редица други неща, по които ще работим успоредно. Имаме желанието, волята и амбицията да наваксаме пропуснатото през годините време!

– Какво е вашето послание към жителите на община Пазарджик, които в неделя ще излязат, за да гласуват и определят бъдещия Общински съвет в оставащото време до 2027 година?

В момента, както всички знаем, сме в предизборна кампания и моят апел към всички жители на Пазарджик е: гласувайте мъдро, гласувайте с мисъл, гласувайте не по необяснима симпатия, а с отговорността за това, че избирате кой да взима решенията в Общински съвет в оставащото време до 2027 година.

Пазарджик, нямаме повече време за губене! Нямаме повече време за експерименти и грешни избори!

Виждате преобразения Пловдив, виждате София, Стара Загора, Бургас – всички добри примери навсякъде в България. Точно от това се нуждаем в Пазарджик – догонващо развитие за нашата община, която трябва да се възползва от доброто си географско разположение.

Няма логика градът ни да изостава. Няма логика селата ни да бъдат занемарени. Можем да направим много, но само ако бъдем заедно и извървим пътя.

Кметът и общинската администрация, както и Общинският съвет, са две отделни структури в местната власт, но от съвместното им взаимодействие зависят добрите резултати.

Пътят ни не е назад, не е с поглед към миналото, а е напред – към бъдещето, с взетите поуки от всички пропуснати възможности!

На 12 октомври излезте и гласувайте за отговорните хора, които могат реално, а не на думи, да направят нещо, за да подобрим обществената среда. Нищо не може да стане без вашата подкрепа и разум!

Подкрепете нашата листа с кандидати за общински съветници – ГЕРБ се явява под номер 20!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

"Не искам Пазарджик да е в плен на отвратителни хора – ще работя за честна и смела местна власт"

Трендафил Величков е роден на 20 септември 1979 г. в гр. Пазарджик.

Завършил е специалност „Финанси и кредит“ в Киевския университет в Украйна. Притежава магистърска степен по „Стратегическо ръководство на националната сигурност и отбраната“ от Националната военна академия „Г. С. Раковски“.

Има професионална квалификация по програмите „Управленски умения“ и „Академия за социална политика“ в Нов български университет, както и „Политически мениджмънт и маркетинг“ в Университета за демокрация към Съвета на Европа, Страсбург (2008 г.).

Работил е като журналист, телевизионен водещ, продуцент и редактор на публицистични предавания в Нова българска телевизия и други електронни медии.

Величков е бил областен управител на област Пазарджик в периода 2014 – 2016 г. и 2022 – 2023 г.

Има дългогодишен опит в сферата на журналистиката, мобилните комуникации, маркетинга и рекламата.

Член е на Съюза на българските журналисти.

Член е на УС на СЛРД „Сокол – 1893“ – Пазарджик.

Владее английски и руски език.

– Г-н Величков, какво ви връща отново в битката за общински съветник?

Няколко неща. На първо място – неизпълнената докрай план-програма за обновление на община Пазарджик, която с моя екип предложихме преди две години и защитавахме успешно. Примери мога да дам веднага: създаването на общинско дружество „Чистота“, което ще спестява по близо два милиона лева на година от парите на пазарджиклии; премахването на феодалния модел, наложен от бившия градоначалник; решения, подкрепени от нас в посока излизане от финансовия банкрут на община Пазарджик; решения с грижа за децата ни – пример е климатизацията на всички детски ясли и градини – наше предложение, подкрепено с мнозинство в съвета.

Не на последно място – по наше настояване и с наше гласуване не позволихме нито един метър повече общинска гора или земя да се превърне във фотоволтаична пустиня. Чест е за мен като ловец и член на УС на СЛРД „Сокол 1893“ – Пазарджик, че буквално спасихме „Бабина гора“ и корията на Сарая. И още редица неща – близо 100 решения с грижа за хората, които предложихме тогава. Голяма част от тях останаха недовършени, защото българският съд реши да прекрати мандата ни по средата. И тук е мястото да споделя, че това не стана по вина на нито един избран общински съветник, а поради нарушения и пропуски на лица, пряко участващи в изборния процес. Довършването на този план за обновление на община Пазарджик е моята лична мотивация.

Втората причина е, че имам органична нетърпимост към политически лицемери и нищожества. Виждам как хора, които буквално са крали от джоба ни двадесет години, мераклии, които продаваха горите ни, за да ги превърнат във фотоволтаична пустиня, години наред разпродаваха с леки гласувания и пълни джобове общинска (обща) собственост, сега със зоологически ентусиазъм пак се напъват да бъдат избрани.

В системата на демокрацията и свободния избор има една закономерност: „Когато всички са отвратени, на власт идват отвратителните.“ Не искам родното ми място – моят град и община – да е в плен на отвратителни хора. Затова участвам и винаги гласувам. Искам да напомня на негласуващите: когато оставате вкъщи, защото сте отвратени, вие правите точно това, което искат отвратителните. Те купуват или плашат най-позорно техните гласоподаватели, а на власт идват именно те. Това е истината, друга няма. Излезте, моля ви, и гласувайте!

– Имате политически опит, включително като областен управител на област Пазарджик. Този опит носи авторитет, но и очаквания. Как ще убедите хората, че сте човекът, от когото има нужда в Общинския съвет?

Една поправка – не постът в институцията, а човекът на поста гради авторитет. Радвам се, че като единствения два пъти областен управител на Пазарджик успях да запазя своя и на институцията авторитет. Гордея се с постигнатото и най-вече с екипите от хора в областната администрация, регионалните звена на всички държавни структури и министерства, общинските екипи и съвети в дванадесетте общини, с многото доброволци, родолюбиви, интересни, талантливи и трудолюбиви хора от нашата революционна област, с които съм работил през годините и сме направили немалко добри неща.

Надявам се и аз, и колегите ми от левицата сме доказали пред нашите съграждани, че знаем защо сме в общинския съвет – с решенията, които сме предложили и защитили. Доказали сме, че сред нас няма „натискачи на копчета“. Напротив – ние сме хора с мнение и ярка позиция, способни да защитават интереса на съгражданите и на общността. Това е лесно проверимо. Готов съм да се обзаложа, че няма по-подготвена листа и екип от нашия – изключителни ерудити и прекрасни млади хора с идеи. Това е, от което имаме нужда.

– Кои са най-сериозните предизвикателства пред община Пазарджик днес? Какво трябва да се реши на всяка цена?

Управлението на един не малък областен град и 31 села не е лесна задача, или по-точно – не е работа за политически шмекери и шарлатани. Финансовият колапс от преди две години е факт и ще дава отражение поне още два мандата. Общината е зависима от държавния бюджет и помощите от държавата. Натрупаният дълг ще се плаща от данъците на нашите деца и внуци.

При всички положения са нужни спешни и грамотни решения в данъчната и финансовата политика на общината. Недопустимо е колеги съветници да живеят в палати и да плащат по 200 лева данък сгради на година, а в същото време да товарим работещите съграждани със скъпи такси, високи данъци и скъп транспорт. За мен като ляв човек и политик винаги са били важни интересите на трудовите хора и всяко решение, което би направило живота на обикновения човек по-добър и по-приятен.

– Смятате ли, че има идеи и проекти, които не са били възможни преди, но сега е време да бъдат реализирани? Какви са вашите приоритети като кандидат на БСП – Обединена левица?

На община Пазарджик са нужни повече смелост и визия за големите проекти. За съжаление, аз не виждам такава работа. Липсват усилия по ключови проекти, които не се случиха през последните 33 години. Спешните за мен са:

• Създаване на високотехнологична зона „Родопи“ на останалите терени от бившата казарма – проект, разработен и два пъти предлаган от мен като областен управител (2016 и 2023 г.). Такава зона, при заявения интерес от IT компании и фирми за оптични прибори, ще създаде стотици качествени работни места с високи доходи и ще подпомогне местни стартъп компании.
• Западен околовръстен път;
• Основен ремонт на моста над река Марица;
• Изграждане на „Водно огледало – Острова Пазарджик“ заедно с ново мостово съоръжение над Марица – връзка към южния обходен път (част от главен път I-8), което да е част от бента на водното огледало;
• Локални платна по републиканската мрежа в посока София – Пловдив и Пещера – Панагюрище в границите на Пазарджик и населените места, през които минават – за развитие на бизнеса, удобство на гражданите и подобряване на пътната безопасност;
• Изграждане на велоалея „Старият път на теснолинейката“ – проект, предложен от мен още през 2015 г., вече реализиран частично от община Септември;
• Изработване на изцяло нов Общ устройствен план на Пазарджик.

И още куп неща, които чакат. Но може би задача номер едно за мен в следващите две години е създаването на общинско дружество „Градски транспорт“, което да осигури редовен и достъпен транспорт за всички жители на общината, и най-вече – безплатен и безопасен транспорт за нашите деца, които спортуват, танцуват, пеят, участват в турнири, състезания, олимпиади и фестивали.

Не е нормално в дни на състезания кервани от родителски коли да извозват децата на Пазарджик. Нещо е сбъркано, когато прекрасният ни отбор по роботика дава премията си от първо място за транспорт, а не за нови разработки. Тук е ролята на общината – грижата за транспорта на нашите деца е общинска грижа.

– Какво очакват гражданите от местната власт, от общинските съветници, за които гласуват?

Работата не само на съветниците, а на всеки един в местната власт е да решава конкретни проблеми, да бъде в помощ и да има визия и идеи за развитието на общността. Задължително е да има и смелост да ги реализира.

Ние трябва да сме наясно, че сме в състезание с още 265 общини за проекти, финансиране и престиж. Наша задача е да осигурим добър живот и среда за нашите съграждани и децата на община Пазарджик – с една дума, добра перспектива. Трябва да направим града и селата ни не просто добро място за живот, а предпочитано място за реализиране на високи цели – независимо дали някой има бизнес, спортна, културна или интелектуална идея.

И всичко това да се случва в диалог с гражданите, с нулева корупция и при пълна прозрачност.

– Ако имате възможност да оставите само едно послание към хората от община Пазарджик в края на това интервю – какво бихте им казали?

Тези, които ме познават, знаят, че никога не предавам кауза, идея и приятели. Левите ценности – свобода, равенство, справедливост – винаги са били моят принцип и вярвам, че човечеството не е измислило нищо по-достойно и по-справедливо от тях.

В дни на избор е важно да върнем на родния си град и място това, което ни е дал. На мен Пазарджик, Црънча и другите населени места, приятелите и ловните другари са ми дали всичко, което съм. Затова, както винаги съм го правил, съм готов да работя за тях и заедно с тях – с чувство за дълг и чест.

Несрин Тахирова е родена в Асеновград. През 2016 г. завършва висше образование със специалност „Акушерка“ в МУ – Пловдив. Професионалният ѝ път започва в УСБАЛАГ „Селена“ в Пловдив, където работи до 2018 г., след което е част от екипа на Акушеро-гинекологичното отделение към УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив. Преди пет години постъпва на работа в Неонатологично отделение на МБАЛ – Пазарджик. През 2023 г. завършва с отличие магистърска степен по „Управление на здравни грижи“. Несрин е активен участник в редица международни конференции и форуми. Вече е част и от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки.

Въпрос: Как избра професията на акушерката?

Несрин Тахирова: Бих казала, че е съдба – сякаш тази благородна професия сама ме избра. Повлиях се и от майка ми, която се възхищаваше на акушерките, помагали ѝ при нейните раждания. Всъщност тя много искаше да види дъщерите си в бели престилки и желанието ѝ се сбъдна. Аз завърших за акушерка, а сестра ми – „Медицинска химия“.

Въпрос: Какво ти беше най-интересно по време на обучението в университета?
Несрин Тахирова: Най-интересното и завладяващо по време на обучението ми със сигурност беше т. нар. клинична практика. Теоретичната част е важна, но практическата ми даваше стимул да продължа.

Въпрос: Какво си спомняш за първата ти среща с новородено?
Несрин Тахирова: Първата ми среща с новородено бе в родилната зала – първата ми база за клинично-практическо обучение. По спомени, първата ми среща с бебенце беше след нормално раждане. Самият родилен процес също бе новост за мен, а фактът, че имах възможността да наблюдавам началото на нов живот – как новороденото поема първата си глътка въздух – е нещо, което ме остави безмълвна за дълъг период от време, изпълнена с най-различни чувства, но най-вече с благоговение.

Въпрос: Какво за теб е най-вдъхновяващото в работата с бебета и техните семейства?
Несрин Тахирова: Истината е, че новородените бебенца са ми слабост още от ден първи в Неонатологичното отделение по време на клиничната ми практика. Най-вдъхновяващо е как тези малки съвършени същества всъщност са най-борбените герои. Вдъхновяваща е подкрепата и доверието на родителите към екипа, непрестанната борбеност на новородените и чудесата, които се случват всеки ден пред очите ни.

Въпрос: Кое е най-голямото предизвикателство в работата в интензивния сектор на Неонатологията?
Несрин Тахирова: Най-голямото предизвикателство е, когато едно малко човече има нужда от реанимация – необходимостта да си максимално съсредоточен, бърз, прецизен и в помощ на дежурния лекар.

Въпрос: Кое в работата ти в Неонатологичното отделение на МБАЛ – Пазарджик смяташ за най-голяма отговорност?
Несрин Тахирова: Всяка секунда – от началото до края на смяната – е изпълнена с отговорност. Застъпиш ли на дежурство, отговорността е неизменна – в постоянното наблюдение на жизнените показатели и състоянието на детето, изпълнението на всички назначения и извършването на манипулации.

Въпрос: Какво те кара да се чувстваш удовлетворена в края на един труден работен ден?
Несрин Тахирова: Най-удовлетворена се чувствам, когато си тръгна, знаейки, че съм била част от екип, с който сме успели да спасим нечий живот или сме допринесли за подобряване на състоянието на новородено детенце.

Въпрос: Кои твои лични качества ти помагат най-много в работата?
Несрин Тахирова: Психиката играе важна роля, особено в интензивни отделения, но преди всичко водещи са тези ценности – морал, емпатия и състрадателност.

Въпрос: Как се зареждаш емоционално и какво те прави щастлива?
Несрин Тахирова: Зареждам се, когато пътувам, както и когато отделям време за срещи с приятели и семейството ми. Щастлива ме правят дори и най-малките неща – например да намирам повече време за четене на книги.

Въпрос: Има ли случай и бебе, които никога няма да забравиш?
Несрин Тахирова: Да, има моменти на равносметка, в които осъзнаваш, че всичко, което правиш и даваш от себе си, има смисъл. Много са бебчетата, които са оставили следа в съзнанието ми и с които съм изживяла чувства, които човек няма как да забрави.

Въпрос: Какво искаш хората да знаят за професията „акушерка“, което често остава скрито за обществото?
Несрин Тахирова: Да си акушерка е призвание, безкрайна отговорност и безкористна отдаденост. Много бих искала обществото да е по-запознато с нашата роля в женското и детското здравеопазване, с активното ни участие в лечебния процес. Силно се надявам в резултат на това акушерската професия да бъде все повече видима, ценена и уважавана.

Въпрос: Участваш активно в международни конференции и форуми. Какво научи при обмяната на опит с колеги от различни страни?
Несрин Тахирова: Медицината достига все по-високи нива на научнообосновани практики, нови методи за диагностика и минимално инвазивни, щадящи манипулации, когато това е възможно. Финансирането на научни трудове и проучвания на международно ниво е значително по-добро. Много колеги имат желание да споделят своя опит и знания. Така се стремим да бъдем в колаборация и да се усъвършенстваме.

Въпрос: Разкажи ни повече за предстоящия научен труд, в чието разработване участваш.
Несрин Тахирова: Темата на работната група е „Лидерски компетенции за акушерките-лидери“. Целта на научния труд е участниците, които са от различни краища на света, да споделят своите знания, умения и опит в шест ключови области: политическа, стратегическа, регулаторна, образователна, клинична и икономическа. На базата на споделените мнения, доказателства, научни трудове и проучвания, публикувани досега, ще се определят основните лидерски компетенции, които трябва да притежава акушерката-лидер, както и как да продължава да отстоява тези качества и да се развива.

Въпрос: Наскоро беше избрана за член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки. Приемаш ли го като признание за твоята работа?
Несрин Тахирова: Благодарна съм за доверието да бъда част от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки и за възможността да допринеса за развитието и популяризирането на тази професия – както на национално, така и на международно ниво.

Въпрос: Какви според теб са най-важните промени, от които акушерската професия в България се нуждае?
Несрин Тахирова: Нужно е акушерките да имаме повече права и възможност да бъдем по-автономни. Необходими са промени в структурата на образованието. Трябва да се създадат и приемат стандарти за работа и, разбира се, не на последно място – да се осъществят законодателни промени.

Въпрос: Ако можеше да изпратиш едно послание към младите хора, които тепърва избират своята професия, какво би било то?
Несрин Тахирова: На младите хора бих казала да следват смело мечтите си, да бъдат постоянни и трудолюбиви, защото всичко, което се прави с любов, отдаденост и постоянство, се получава по най-добрия начин.

Иван Попов е новият рентгенов лаборант в Отделението по образна диагностика. Той се дипломира в Медицинския колеж на МУ – Пловдив през месец юли. Работата няма да му е непозната, тъй като до момента работи като болногледач в отделението.
Иван Попов постъпва на работа в МБАЛ – Пазарджик като санитар в Спешно отделение по време на ковид пандемията през 2021 г. Иска да стане доброволец още година по-рано. Решението да започне работа в болницата именно в този труден момент не е случайно. Вдъхновен е от своята съпруга, която също работи в лечебното заведение, и така Иван прави рязък завой – от „началник производство“ в местна фирма за производство на хляб се преквалифицира в санитар. В болницата се запознава с рентгеновия лаборант Цвети от Отделението по образна диагностика, впечатлява се от професията и това става негова мечта, която успешно реализира.

– Защо избрахте професията на рентгенов лаборант?
И. Попов: Избрах професията на рентгенов лаборант, защото за мен това е професия, която е съчетание между наука, технология и грижа за хората. Винаги съм имал интерес към медицината и исках да бъда част от екип, който реално помага в диагностиката и лечението на пациентите. Работата на рентгеновия лаборант изисква прецизност, внимание към детайлите и отговорност, а това са качества, които ценя и се стремя да развивам в себе си. Харесва ми, че това е професия, която постоянно се развива с напредъка на технологиите, но в основата си остава хуманна и фокусирана върху пациентите. Смятам, че рентгеновият лаборант е не само оператор на апаратура, а и важна връзка между пациента и диагнозата. Това ме мотивира да се развивам и да давам най-доброто от себе си всеки ден.

– Кой Ви подкрепи най-много по време на обучението и какви са трудностите, с които се сблъскахте?
И. Попов: Най-голяма подкрепа ми дадоха семейството, най-близките ми приятели и колегите. Те винаги бяха до мен в моментите, когато ми беше трудно – с думи на подкрепа, с разбиране и с това, че вярваха в способностите ми. Благодарение на тях успявах да намирам сили да продължа, дори когато се чувствах уморен или обезкуражен.
Най-трудна беше адаптацията към темпото на обучението, практиките и работата. Медицинското образование изисква постоянство и добра организация на времето. Имаше периоди с интензивни лекции, практически занятия и подготовка за изпити, в които беше трудно да балансирам между учебния процес и личния живот. С времето обаче се научих да се справям по-добре – изградих си рутина и се научих да търся помощ, когато имам нужда. Смятам, че предизвикателствата ме направиха по-организиран и още по-мотивиран да се развивам в професията.

– Учите паралелно с Вашата съпруга – Вие за рентгенов лаборант, а тя за медицинска сестра, а синът Ви е ученик. Колко трудно е в семейство, в което всеки учи?
И. Попов: Да, наистина – и двамата със съпругата ми учихме по едно и също време. Тя е в процес на завършване за медицинска сестра, аз завърших за рентгенов лаборант, а синът ни е ученик. Шегуваме се у дома, че къщата ни прилича повече на библиотека, отколкото на дом – все някой учи, преговаря, пише нещо… понякога и тримата едновременно.
Не е лесно – честно казано, има вечери, в които всички сме изморени, нервни и гладни, а задачите ни чакат. Разпределяме си времето, редуваме се кой ще приготви вечеря, кой ще прегледа домашните на малкия, и въпреки че е натоварено, има една силна връзка помежду ни – знаем, че в това сме заедно.
Синът ни понякога ми напомня: „Тате, няма ли да учиш?“, което хем ни разсмива, хем ни мотивира. Вярвам, че му даваме добър пример – че ученето няма възраст, че човек винаги може да се развива, независимо от обстоятелствата.
Имало е моменти, в които сме се чудили как ще се справим с всичко – работа, семейство, учене. Но когато имаш ясна цел, някак си намираш сили. Всичко си заслужава.

– Вие сложихте по-различен финал на своето обучение и абсолвентския бал. Защо решихте да наградите Вашите преподаватели? Вие сте един от организаторите на церемонията.
И. Попов: Аз съм част от Академичния съвет на Медицинския колеж на МУ – Пловдив, избран единодушно от всички студенти, и поради тази причина ми беше гласувано доверие да организирам абсолвентския бал на всички специалности, обучаващи се в колежа. Това беше отговорна и тежка задача, в която вложих цялото си сърце и енергия. Изградих си концепция, която следвах, и направих една незабравима, емоционална и запомняща се вечер.
Да, реших да сложим различен и по-личен финал на нашето обучение, защото за нас това беше път, който извървяхме всички заедно. Затова исках да покажем своята благодарност към хората, които ни водиха по този път – нашите преподаватели. Реших да ги наградим не само символично, а с уважение и признание за труда, отдадеността и търпението, които показаха през всичките години. Те не бяха просто преподаватели, от които получихме знания – бяха наши ментори, опора и вдъхновение.
Като организатор на церемонията, за мен беше изключително важно завършекът на обучението ни да бъде запомнен – не само с празник, а и с искрен жест на признателност. Исках да покажем, че ценим нашите преподаватели и всяка дума, всяко насърчение и всяко усилие, което са вложили в развитието ни. Тази церемония не беше само за нас – тя беше и за тях. За да си тръгнат и те от този випуск с чувство на удовлетворение, че са оставили следа.

– Работили сте като санитар и болногледач в Отделението по образна диагностика – как този опит Ви подготви за работата Ви като рентгенов лаборант?
И. Попов: Работата ми като санитар и болногледач в Отделението по образна диагностика беше изключително ценен опит, който мисля, че ме подготви много добре. Този период беше за мен възможност да се запозная отблизо с ежедневната динамика на отделението, с екипната работа между лекари, лаборанти и санитари. Научих се да разговарям с различни хора, да бъда търпелив и да проявявам разбиране. Видях какво значи добър професионализъм отблизо и разбрах колко е важно вниманието към детайла, хигиената, точността и добрата организация.
Този опит ми помогна да получа не само умения, но и увереност, самодисциплина и уважение към работата на целия екип. Така станах още по-мотивиран да следвам пътя си като рентгенов лаборант и да бъда полезен както на пациентите, така и на колегите си. Искам да благодаря на началника на Отделението по образна диагностика – д-р Теодора Неделева, че ме допусна в екипа. Благодаря на нея и всички момичета за натрупания опит и всичко, което ми предадоха със сърце и отдаденост. Никога няма да забравя тяхната помощ и това, което ми се случи.

– Кои са най-големите предизвикателства в работата на рентгеновия лаборант?
И. Попов: Работата на рентгеновия лаборант е изключително отговорна и комбинира различни предизвикателства. Работи се в динамична среда и често под напрежение, с бързо променящи се ситуации, спешни случаи и пациенти в тежко състояние. В такива моменти се изисква едновременно спокойствие, бърза реакция и безкомпромисна точност в изпълнението на изследването. Работим с йонизираща радиация и трябва стриктно да се спазват правилата за радиационна безопасност – както за защита на пациента, така и за самите нас. Освен това лаборантът трябва да разбира добре анатомия, позициониране, параметри на апаратурата и диагностични изисквания.
Работата не е просто „натискане на копчета“, а изисква задълбочени познания и клинично мислене. Работим с пациенти от всички възрасти, които идват с болка, страх или тревожност. Трябва да умеем да предразположим пациента, да обясним спокойно процедурата и да запазим човешко отношение. Това е също толкова важно, колкото и техническата част. Често работим рамо до рамо със спешни екипи, с лекари и медицински сестри от различни отделения. Добрата комуникация и синхрон са много важни, особено в критични ситуации. Това е професия, в която всеки ден се учиш, развиваш се и виждаш реално какъв е твоят принос.

– Каква е разликата да преминеш от позиция на санитар към специалист?
И. Попов: Определям го като голяма стъпка – не само професионално, но и лично. Като санитар се грижиш за хигиената, подкрепяш пациентите и не си пряко свързан с медицинската част, но това е работа, която изисква голямо търпение. Тя ме сблъска с реалността в болничната среда и ме подготви психически за по-голямата отговорност, която идва със специалността.
Като рентгенов лаборант вече носиш отговорност за конкретна част от диагностичния процес. Прилагаш знания, взимаш решения, използваш апаратура, която изисква прецизност, внимание и безопасност. Ролята ти вече е директно свързана с откриването на заболявания и с подпомагането на лечението. Но най-съществената разлика е в отговорността – от помощник се превръщаш в активен участник в медицинския процес. И това променя не само как те възприемат другите, но и как ти възприемаш себе си – като професионалист, който има какво да даде.

– Има ли медик, който Ви е вдъхновил в професионалния Ви път?
И. Попов: Да, има медик, който ме вдъхнови и остави дълбока следа в професионалния ми избор. Това беше рентгенов лаборант, с когото работих още в началото – когато бях санитар в Отделението по образна диагностика. Името ѝ е Цвети. Тя е спокойна, уверена, точна във всяко движение, но най-впечатляващото беше отношението към пациентите – човешко, търпеливо, съпричастно.
Виждах как с няколко думи и усмивка успява да предразположи и най-притеснения пациент. В същото време работеше с апаратурата с такава лекота и прецизност, че изглеждаше като „невидим двигател“ на диагностичния процес. Точно тогава си казах: „Искам да бъда като нея – не просто да върша работа, а да оставям следа.“ Тя беше живото доказателство, че един рентгенов лаборант е много повече от технически специалист – той е част от грижата, от екипа и от доверието в медицината.

– Какви са Вашите амбиции за развитие в областта на образната диагностика?
И. Попов: Моите амбиции са свързани с постоянно професионално усъвършенстване и развитие в областта на образната диагностика, която смятам за изключително динамична, технологична и значима част от съвременната медицина. Планирам да натрупам солиден практически опит, като работя в различни направления – от конвенционална рентгенография до компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Искам да посещавам конгреси, специализирани обучения и курсове, за да се запознавам с новите технологии и методики в образната диагностика. За мен е важно не просто да „работя“, а да израствам като професионалист, като част от екип и като човек, който допринася за качествената диагностика и грижа за пациентите.

– Какви съвременни технологии или новости в рентгенологията Ви впечатляват най-много?
И. Попов: Една от технологиите, които най-много ме впечатляват в съвременната рентгенология, е изкуственият интелект (AI), който навлиза все по-смело в диагностичния процес. Алгоритмите, които подпомагат разчитането на образи, откриват изменения с висока точност и могат да намалят риска от човешка грешка. Смятам, че това не замества специалиста, а го подпомага и прави диагностиката още по-прецизна.
Също така, развитието на дигиталната рентгенография и нискодозовите технологии е изключително важно за безопасността на пациентите. Съвременните апарати позволяват получаване на качествени образи с минимално облъчване, което е особено важно при често изследвани пациенти, деца и бременни. Интересувам се и от мобилните рентгенови системи и т.нар. bedside imaging, които променят начина, по който се работи в интензивни отделения и при трудноподвижни пациенти.
Всички тези иновации ми показват, че рентгенологията не е застинала област, а бързо развиваща се среда, в която винаги има какво да се учи и прилага. Това ме мотивира да бъда в крак с новостите и да се развивам заедно с професията.

– Как гледате на ролята на младите специалисти в здравеопазването?
И. Попов: Смятам, че младите специалисти играят ключова роля в бъдещето на здравеопазването. Те са тези, които носят със себе си нова енергия, мотивация и готовност да се учат и да прилагат съвременни знания и технологии. Ние, младите, често имаме различен, свеж поглед към практиката и сме по-отворени към нововъведения – било то дигитализация, изкуствен интелект или нови подходи в грижата за пациента.
В същото време сме изправени пред предизвикателства като натоварване, очаквания и нуждата от доказване, но вярвам, че с правилна подкрепа и менторство можем да се развиваме бързо и качествено. Ролята ни не е само да „попълваме екипите“, а да бъдем активно ангажирани в подобряването на системата, да носим отговорност и да работим с желание и човечност. Здравеопазването има нужда от приемственост – опитните кадри и младите специалисти заедно могат да създадат силен, устойчив и модерен здравен сектор.

– Защо е малък интересът към специалността „Рентгенов лаборант“? Ето и вашият курс завършват едва няколко човека.
И. Попов: Да, наистина интересът към специалността „Рентгенов лаборант“ все още не е много голям. Нашият курс, например, завършваме едва 18 човека. Причините според мен са няколко. Първо – самата специалност не е толкова позната. Много хора нямат представа каква точно е ролята на рентгеновия лаборант. На второ място – често се подценява тежестта на работата. Друга причина е, че професията рядко се рекламира или представя в училищата, където се формира първоначалният интерес на учениците. Липсват кампании, примери от реалния живот, които да покажат колко значим е този специалист в здравната система.

– Как да стане по-привлекателна за младите хора?
И. Попов: На първо място – чрез по-добра информираност. Трябва да се разказва повече за професията – чрез срещи в училища, видеа, реални истории от практиката. Младите хора трябва да видят, че рентгеновият лаборант не е просто „човек, който натиска бутона“, а важна част от диагностичния процес. На второ място – условията на труд и заплащането трябва да отразяват отговорността на професията. Когато един млад човек вижда, че трудът му ще бъде оценен – и морално, и финансово – интересът расте.

– С какво обичате да се занимавате в свободното си време?
И. Попов: В свободното си време обичам да разтоварвам умората и да възстановявам баланса между ума и тялото. Харесва ми да се разхождам сред природата, защото това ми носи спокойствие и зареждане. Слушам музика, понякога гледам документални филми. Играя народни танци.
Също така се старая да отделям време за близките си хора – за съпругата ми и нашия шестнадесетгодишен син. За мен свободното време не е просто почивка, а начин да се заредя с енергия и мотивация за нови предизвикателства.

– Имате ли мечта или цел, която бихте искали да осъществите?
И. Попов: Да, имам мечта – и тя е да се развия като висококвалифициран специалист в областта на образната диагностика, да трупам знания и опит, и един ден да мога не само да работя с увереност, но и да обучавам и вдъхновявам бъдещи колеги. Освен професионалната страна, моята лична цел е винаги да запазя човешкото отношение към пациента – защото вярвам, че техниката е важна, но сърцето в тази професия прави най-голямата разлика. Мечтая да бъда човек, който не само върши работата си добре, а и оставя положително въздействие – върху пациентите и върху колегите си.

– Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
И. Попов: Най-голямо удовлетворение ми носи усещането, че съм полезен, че с усилията си допринасям за точната диагноза на пациентите. Дори когато контактът с пациента е кратък, знам, че моята работа е част от нещо по-голямо – процес, който може да спаси живот или да промени хода на лечението. Също така се радвам, когато виждам признанието в очите на колеги и пациенти. Дори една благодарност или усмивка е достатъчна, за да ми напомни защо съм избрал тази професия. Работата ми съчетава знания, отговорност и човечност – и именно тази комбинация ми дава най-силното удовлетворение.

– Как се мотивирате в трудни моменти?
И. Попов: В трудни моменти се мотивирам, като си напомням защо съм избрал тази професия и колко е важно това, което правя. Мисълта, че с работата си помагам на хора, ми дава сила да продължа, дори когато съм уморен или под напрежение. Старая се да гледам на трудностите не като пречки, а като възможност за израстване. Винаги си казвам: „Щом съм стигнал дотук, значи мога да продължа още.“ Мотивират ме също и малките неща – добрата дума от колега, благодарността на пациент, напредъкът ми в нещо, което ми е било трудно. Вярвам, че постоянството и положителната нагласа са ключът към преодоляване на всяко предизвикателство.

– Какво бихте казали на младите хора, които обмислят да тръгнат по Вашия път?
И. Попов: Бих им казал да не се колебаят, ако в сърцето си усещат, че това е тяхното място. Професията на рентгеновия лаборант е не само стабилна и търсена, но и дълбоко значима – защото участваш в реални процеси, които спасяват и подобряват човешки животи. Не е лесен този път и изисква отговорност, дисциплина и отдаденост, но пък удовлетворението е голямо. Ще има трудности, дълги смени, емоционално натоварване, но ще има и моменти, в които ще си казваш: „Има смисъл. Аз помогнах.“
Бих ги насърчил да бъдат любопитни, да се учат с отворено сърце и да не забравят, че зад всяко изследване стои човек, който има нужда от разбиране и внимание. Ако търсят професия с мисия – това е една от тях.

– Какво искате още да Ви се случи в живота?
И. Попов: Искам да ми се случат още много неща, които да ме развиват като човек и професионалист. Мечтая да натрупам ценен опит в професията си, да продължа да се обучавам, да работя с модерни технологии и в екип, в който има уважение и човечност.
На лично ниво искам да имам пълноценен и смислен живот. Искам повече време за семейството и приятелите. Искам да създавам нови приятелства. Искам в живота ми да има вдъхновение и баланс. Да се чувствам удовлетворен от това, което правя, и да не губя връзка със себе си и с хората около мен. А най-много искам да не спирам да се развивам – нито професионално, нито като човек. За мен това е основата на истинското щастие.