Д-р Здравка Пиронова, МБАЛ – Пазарджик: Да си неонатолог е голяма тръпка и предизвикателство

Началникът на Неонатологично отделение на МБАЛ – Пазарджик д-р Здравка Пиронова е един от отличените лекари от годишните награди „Лекар на годината 2025“. Тя получи наградата на РК на БЛС – Пазарджик за „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността“.

Д-р Пиронова завършва медицина във ВМИ – Пловдив преди 30 години. Има две специалности – Детски болести и Неонатология. От 1996 г. до 2000 г. работи като участъков педиатър. През следващите шест години е общопрактикуващ лекар. След това практикува като специалист по детски болести и неонатология в различни болници. От 2018 г. е началник на Неонатологично отделение в МБАЛ – Пазарджик.

Д-р Здравка Пиронова се грижи всеотдайно за най-малките пациенти, спасявала е живота на десетки новородени и рискови деца и е до тях в най-критичните моменти. Под нейно ръководство е спасено и най-малкото бебе, родено в болницата – с тегло едва 600 грама, което беше изписано в началото на февруари след четиримесечно лечение.

– Детската Ви мечта ли беше да станете лекар?

Д-р З. Пиронова: Да, да бъда лекар е наистина детската ми мечта. Не помня кога точно съм го решила, но баща ми, светла му памет, беше медицински фелдшер и у дома често се обсъждаха проблеми, свързани със здравето на хората. Завърших Математическата гимназия в Пазарджик със сребърен медал, но математиката не беше моята страст – обичах литературата и историята. Тогава реших, че ще кандидатствам медицина, въпреки че биологията и химията ми бяха доста скучни.

– Кога осъзнахте, че искате да учите медицина?

Д-р З. Пиронова: Когато ме приеха да уча медицина, бях много щастлива – особено когато започнахме да изучаваме клиничните дисциплини със съответната практика.

– Спомняте ли си първите си дни като млад лекар? Какво Ви впечатли и какви трудности срещнахте?

Д-р З. Пиронова: Да, спомням си. Бях назначена като училищен лекар в Спортното училище, след това работех като участъков педиатър в Детско-поликлинично отделение. Беше ми много трудно, но с помощта на колегите се изградих като лекар.

– Имахте ли преподавател или момент, който Ви вдъхнови особено да се насочите към детските специалности?

Д-р З. Пиронова: Искам да кажа едно голямо „Благодаря“ на всички мои учители, колеги и на семейството ми, защото всеки от тях ми е помагал и ми е давал нужната увереност да работя и да се усъвършенствам в изграждането си като лекар.

– Кое е най-голямото предизвикателство в работата с новородени?

Д-р З. Пиронова: Да си неонатолог е голяма тръпка и голямо предизвикателство. Освен че са нужни много знания и умения, е нужна и много любов – любов към живота, любов към децата. В медицината, когато колегите говорят за интуиция, не осъзнаваме, че това не е нещо вродено – това е опит, а опитът идва с много, много работа и знания.

– Какво изисква от един лекар да бъде добър неонатолог – знания, търпение, интуиция, сърце?

Д-р З. Пиронова: Аз съм спасила и ще спасявам още много бебенца, но тук с най-голяма сила важи думата екип. Екипът е най-важното в интензивната работа – това е задължително условие за успех и за спасяване на човешки живот. И повярвайте ми, това се изгражда с много години труд, доверие и любов. Работя с прекрасни колеги – лекари, акушерки, медицински сестри и санитарки. И знам, че когато има тежки случаи, ще се справим. Благодаря на всички тях, че сме заедно и си вярваме.

– Има ли случай, който никога няма да забравите?

Д-р З. Пиронова: Ние сме спасявали много деца и ги помним, но аз имам избирателна памет за всички бебенца, на които не сме успели да помогнем и сме ги загубили – това ми тежи. Винаги се питам: „Какво още можехме да направим?“ Това е най-трудният въпрос.

– През тази година имахте новородено с тегло едва 600 грама. Как се спасява едно толкова малко човече и какво е чувството да го видите да се прибира у дома?

Д-р З. Пиронова: Да, успяхме да спасим бебенце с тегло 600 грама, но не това е най-важното. Водещото е не само да спасим живота му, а то след това да бъде с нормално нервно-психическо развитие. Когато имаш необходимите знания, апаратура, медикаменти и добър екип – това се случва.

– Има ли случай, който Ви е променил като човек?

Д-р З. Пиронова: Всеки случай е значим за нас, защото, както казваше един мой асистент по педиатрия: „Болестите книжки не четат.“ Всеки случай е уникален сам по себе си. Ние сме на изпит всеки ден и се учим от успехите и грешките си. Неонатологията е една от най-бързо развиващите се дисциплини и за едно добро отделение са нужни и много средства.

– Какво трябва да знаят родителите, когато се сблъскат с преждевременно раждане?

Д-р З. Пиронова: Родителите са много важна част и ние често ги включваме в нашия екип. Благодаря на всички, които са ни повярвали и заедно сме извървели пътя за спасяване на децата им. Когато се роди недоносено бебенце, това променя живота на семейството. Никой не е готов за това – всеки очаква здраво, розово и прекрасно бебче. Причините за преждевременно раждане са много – възрастта на майката, здравословното ѝ състояние, начинът ѝ на живот и др. Искам да уверя всички родители, че когато се грижим за техните деца и ги спасяваме, го правим с цялата отговорност и всеотдайност. Тяхното доверие и подкрепа са много важни за нас.

– Какво Ви дава сили в тежките дежурства?

Д-р З. Пиронова: Най-хубавото нещо е, когато се срещам с децата, които сме спасили. Чувството е прекрасно и ми дава сила да продължа, защото наистина има смисъл от тежките дежурства и трудните часове. Всяка година вече е традиция – празнуваме 17 ноември, Световния ден на недоносените деца. Това е голямо събитие за целия екип. Тогава при нас, вече ходейки и тичайки, идват нашите малки герои. И сме много щастливи, доволни и горди.

– Успявате ли да намирате баланс между професията и личното време?

Д-р З. Пиронова: Едно от най-трудните неща е балансът, особено когато си лекар. Медицината е тежка професия и всеки, който тръгне по този път, трябва да знае, че не можеш да оставиш всичко в болницата. Това, че си свалил престилката, не означава, че си оставил и мислите си там. Често се прибираш и продължаваш да мислиш за трудните казуси. Опитвам се да постигна баланс, но е много трудно.

– Каква е д-р Пиронова извън работата?

Д-р З. Пиронова: Извън работата съм домакиня, съпруга и майка на едно прекрасно момиче. Благодаря на Господ, че заедно със съпруга ми ни е дарил точно тази дъщеря.

– За какво искате да имате повече време?

Д-р З. Пиронова: Обичам да пътувам, но най-добре си почивам близо до земята – сред природата и цветята. Това ме зарежда.

– Какво бихте казали на младите лекари, които избират пътя на медицината?

Д-р З. Пиронова: Бих казала на младите колеги, че няма по-велико нещо от появата на новия живот. И ако си дори малка част от това, е голямо щастие и предизвикателство. Очакваме ви, млади колеги – ще ви предадем от нашия опит и ще е огромно удоволствие да бъдете част от нашия екип!

– Как приемате наградата на РК на БЛС – Пазарджик за дългогодишна дейност и принос в развитието на специалността?

Д-р З. Пиронова: Изключителна чест е за мен да получа тази награда. Тя е голяма гордост, но и голяма отговорност. Зад нея стоят моите учители, колеги – тя е за целия екип на Неонатология към МБАЛ – Пазарджик.

– Какво си пожелавате?

Д-р З. Пиронова: Пожелавам си да бъдем здрави – аз и моето семейство!