Безплатни прегледи за превенция на рак на кожата се проведоха в Кожно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Повече от 90% от случаите на кожен рак са лечими,  ако бъдат открити в начален стадий, категорични  са лекарите. Важно е да се знае, че ракът на кожата основно се причинява от прекомерното излагане на слънце и на слънчевите изгаряния в детска възраст, както и че пациентите със светли кожа, коса и  очи, са по-изложени на риск от останалите, обяснява д-р Ива Петкова от Кожно отделение, която участва в кампанията.

• Д-р Петкова, защо се включихте в тази кампания?

– Проф. Христов, в рамките и на този парламент няма шанс да се роди правителство. Почти сигурно е, че отиваме на седми за последните три години избори, които отново няма да решат политическата криза. Пред взрив ли е партийната система в България?

– Първо, българската партийна система е изкуствено създадена. Категориите ляво, дясно и център са внесени по второ направление. Това са етикети без съдържание – те са продукт на политическа игра отпреди повече от 30 години, дължаща се на покойния Андрей Луканов и менажирането на т.н. „български преход” по късносъветски и перестроечен модел.

Второ, българските политически партии не представляват съответните социални групи, затова не може да има разделение – ляво, дясно и център. По тази причина, дори да пренебрегнем за момент външния фактор, което е трудно да си представим, българската политическа система е мъртвородена – тя не може да представлява нещо, което го няма.

Тя представлява само себе си – в този смисъл нейната смърт даже се забави. Всъщност това не може да бъде и смърт – тя е мъртвородена и даже не може и да умре.

Оттук-нататък всичко останало са само подробности от пейзажа и как точно ще ги коментираме – оставям на вашите колеги журналисти. Аз не намирам това за сериозно занимание.

– Невъзможността на Борисов като лидер на най-голямата парламентарна партия да прокара през Народното събрание кабинет за седми пореден път, след като е бил три пъти успешен премиер, означава ли слизане от политическата сцена?

– Не. Това означава демонстрация, за пореден ярък път, на едно основно качество на българските, пази Боже, политици – не за последните 30 години, а за много по-голям период, след Първата световна война – говоря за политическа класа „страхливец”, съставяща бита страна, бит народ в своите три войни.

Това създава един страхов комплекс в българския политически елит, независимо как той е конструиран, а той е конструиран изкуствено, това е повече от ясно. И оттук-нататък всички тези обяснения с вътрешни фактори са, казано, несериозни, те са следствие, а не причина. Истината е, че българските политически мушмороци са осъществили нисък профил върху терена, защото ги е страх да поемат дори минимална отговорност по една много проста причина – те са външно зависими от два фактора, които те изчакват.

Първият фактор е, какво ще се случи в Америка, който е най-важният – каква власт ще дойде в Белия дом.

Оттам какво ще бъде нейното отношение към Русия, оттам към войната между Америка и Русия в Украйна и оттам за положението на Европа към Русия и Украйна, оттам периферните фронтови квазидържавни образувания като България какво положение трябва да заемат.

Затова нашите политици тупат топката, извършвайки тези неособено логични движения, изчаквайки това, което трябва да се случи. Ще има някакво отпушване на ситуацията, което няма да реши фундаменталния проблем за пълната изкуственост на българската политическа система, чак през есента. Този промеждутък е значим, поради поемането на ангажименти по украинско направление, смятайте – антируско и проамериканско.

Повече от ясно е, че българските политици са разкрачени между русофилските настроения на населението и императивите на външния хегемон, чийто марионетки са те. Резултатът е този, който виждаме. Ступор!

– Този страхов комплекс, за който говорите, се вижда. В същото време в последните години наблюдаваме тоталното изтляване на т.н. политически елит. Няма нито една фигура, която да се ползва със значимо доверие, да има авторитет, която изобщо може да излезе пред нацията. Защо се случи това, защо в такава степен народът не може да издигне своите водачи в последните 30 години?

– Аз съм социолог – понятието „народ” не съществува, това е категория в публицистиката. Народ има там, където няма неразвити модерни отношения. В този смисъл народът никога нищо не може да излъчи, той никога никъде нищо не е излъчвал, не само в нашите географски ширини. И трябва да разделим демагогията от суровия анализ на историческите и социални факти.

На второ място, българските политици са продукт на отрицателна политическа селекция през тези 30 години. Това не е случаен елемент, това е абсолютно логично продължение на свръхзадачите на прехода –

превръщането на относително развита страна в периферна територия със затихващи функции.

Следователно, вие трябва да играете една много изтощителна игра, която не е по ръста на политическите нищожества, които сме нарекли елит.

От една страна – да продължавате да залъгвате масата, която трябва да умира, а от друга страна, да продължавате да изпълнявате задачите по ликвидацията на територията. Както веднъж вече казах и повече няма да се повтарям по този въпрос –

никаква реиндустриализация, никаква ремодернизация и никакво възкръсване в каквито и да било форми на държавното образувание – четвърто или пето по френски образец – няма да има! Другото са залъгалки за наивници.

– Защо?

– Ние през цялото време сме втренчени в някакви смътни детайли, а не в голямата картина, а голямата картина е жестока. От друга страна, искам да подчертая, абсолютно закономерно –

а тя е демографско изчезване на българската нация и на българския народ, заличаване дори на жалките държавни и национални позиции, ликвидирането на всякакви, дори на остатъчни икономически и технологически острови, на някаква по-висока социална, икономическа и техническа компетентност.

И в следствие на това, абсолютно закономерно – ширещата се абсолютна примитивизация и вулгарност.

Ако се опитате да погледнете непреднамерено българското общество и българската реалност през очите на един позитивно настроен чужденец – не може да си представите изключително отблъскващото, вулгарно, примитивно, ориенталско, похотливо излъчване на голяма част от това, което се нарича „България“ в момента.

Тъй като всеки от нас си живее тук, в собствен сос, не си дава сметка за изключителната деградация на всичко, не само на ниво политика, за което всички сме се хванали, дори на ниво елементарни поведенчески актове, ако щете на културни актове, на ниво комуникационни актове.

Тук, у нас, всеки си говори на „ти”, тук няма респект, уважение към човека отсреща. Това означава изпростяване на социалната тъкан в последващ етап на разпадане. Тя вече се разпада.

– А възможно ли е нещо да се спаси?

– Не!

– Тоест, България умира, така ли?

– На този етап, да. Пак ще се повторя – всички големи обществени преврати, не в примитивния смисъл на военен, става дума за социален преврат в модерната българска история, в последните 20-30 години не са продукт на българите, а са външни фактори. Те са само вътрешно следствие на външни импулси.

– Като ми ги разказвате всичко това, си спомням един разговор с Любомир Левчев – няколко месеца преди да си отиде, той ми каза: „България угасва като свещ!” И вие току-що го обрисувахте това детайлно.

– Това може да бъде описано с художествените термини на високата култура, която вече няма място в българската реалност. Може да бъде описано и в суровите термини на една непреднамерена, но добре обоснована наука, която също липсва в България – социална наука.

– Да ви „сваля“ в калната българска политика, преди окончателни да се е споминала. Какво е прочитът ви за пуча срещу Нинова?

– Занимаваме се със следствията, не с причината. Занимаваме се с дребнотения, а не с важните теми. Проблемът не е Нинова – тя е симптом, тя не е причината. Ние виждаме закономерния финал на обявилата се за лява партия. Вие не знаете, но у нас има един изключително интересен проблем. От гледна точка на социалните и всякакви други индикатори 60% от българското население по европейските стандарти е по-скоро бедно или в зоната на бедността.

Значи, според учебниците, политическата сила, която е заявила, че представлява интересите на социално онеправданите, би трябвало да не се отърве от властта, поради голия факт, че представлява 60% от населението.

Колкото по-бедно става населението, толкова повече шансовете й би трябвало да се увеличават. У нас наблюдаваме точно обратната прогресия – колкото по-бедно става населението, по-примитивно, по-експлоатирано, толкова повече лявата партия се свива до рамките на статистическата грешка в политическия процес. Това ясно показва, че самонабедилото се за ляво не изпълнява своите функции, не представлява широк социален интерес, те представляват себе си, по-скоро – една клика.

– С дясното е същото?

– Боже Господи, какво дясно от хора, които не са подписали една фактура в живота си?!

– Предизвикването на нови избори през есента какво означава?

– Още от същото! Катастрофата е факт, така започна и днешният ни разговор – с експлозия, сега предстои имплозия. Изгасваме абсолютно, без стил. Поне да бъде някакси със замах. Да бъде като провала на мината на Зорба гъркът на Никос Казандакис, когато накрая той блестящо заяви: „Поне опитахме”. Тези тук даже не могат да опитват!: Политическите нищожества, които сме нарекли елит, са в ступор!

Източник: kritichno.bg

Частните печалби и националните интереси изместиха обществените потребности

От Европейската комисия и Европейската централна банка заявиха, че не сме готови за влизане в еврозоната, но парламентът предстои да гласува Закон за въвеждане на еврото. Беше въведен таван на надценката на хляба, но какъв ще бъде ефектът от това предстои да видим. С въпроси какво да очакваме от влизането в еврозоната, какъв ще бъде ефектът от таван на надценката на хляба, до какво ще доведе „Зелената сделка“ и трябва ли да бъде въведено прогресивно облагане на доходите се обърнахме към проф. д-р Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, предстои парламентът да гласува Закон за въвеждане на еврото. Влизането ни в еврозоната няма ли да доведе до изкуствено повишаване на цените и по-висока инфлация?
- България, колкото и да се пъчи с успехите си, и тази година няма да я допуснат да помирише прага на еврозоната, а причината е неизпълнения критерий за инфлацията. Референтната стойност е максимум 3,3%, а в момента стойността за страната ни е 5,1%. Така че да не слагаме тигана на печката преди да сме оплели в мрежите си рибата! Влизането на България в еврозоната се представя в масовото съзнание като глупаво навлизане в еднопосочна улица без изход. Още на входа на тази улица се вижда поне едно плашило, наречено „инфлация“. Ако разглеждаме единната европейска валута като икономически феномен, то членството в еврозоната е специфична диференциална рента за „акционерите“, която носи предимно ползи, а не вреди. Но това не е достатъчно, за да се вземе правилното решение за евентуално членство. Еврозоната е монетарен съюз, но тя страда от огромен недостатък: монетарният съюз не е и единен фискален съюз. Всяка страна-членка, която е своеобразен „акционер“, играе своя игра против останалите „акционери“, за да ползва своите национални преимущества (ренти), които са различни. Така че влизането в еврозоната означава подскачане на един крак, а не тичане напред с двата. Този факт се знае от „центъра“ на Европейския съюз, но „Великите сили“ в съюза нямат интерес от промяна, за разлика от „провинцията“ в съюза, към която се числи и България. Бедата е че „провинцията“ не смее и не знае как да защити интересите си пред „Великите сили“. Ще обърна внимание на два подценявани факта. Първо, левът на практика е евро (поради Валутния борд), така че и той се колебае на световните валутни пазари (поради колебанието на еврото). Второ, подозирам че има могъщи икономически интереси Валутният борд да бъде гътнат преди приемането на еврото, за да изчистят задълженията си онези, които имат кредити в лева, а пълни сметки с евро. И едно изречение за плашилото-инфлация. Досега няма доказана корелационна връзка между приемане в еврозоната и по-висока инфлация. Има само „закръгляне“ на цени от производители и търговци към по-благоприятното за тях равнище - по-високото. Например, от цена 1,60 лв. на 1 евро. Европейският съюз е зона от известната задача за басейните: скачените съдове повишават нивото на съда с по-ниско съдържание. Следователно, цените в България ще се движат по-бързо нагоре към средноевропейските до „изравняването“ на нивата в съдовете.

- От 1 юли влезе в сила промяна в Закона за ДДС, с която беше въведен таван от 15% на надценката над доставната цена при търговията с бял хляб, типов хляб и хляб „Добруджа“. Смятате ли че това ограничение ще доведе до поевтиняване на хляба?
- Либералният икономист, който не познава реалностите не от ХХI-ви, а от началото на ХХ-ти век, си представя икономиката като място, обитавано от малки фурнички с по един хлебар в тях. Но истината е, че навсякъде, даже в България, пазарът се владее от няколко едносекторни транснационални корпорации, които са назначили стотици счетоводители и юристи, които умеят да заобикалят „правилата на играта“. Майсторите на заобикалянето на „правилата на играта“ ще докажат с усмивка по-високи разходи и не 15% надценка, а 1% надценка винаги ще води до повишаване на цените. Законът е като паяжина: хваща само дребни насекоми. В случая ще го отнесат малките фурнички, които все още (учудващо!) съществуват тук-там.

- След влизането на Хърватия в еврозоната се наложи да сложат таван на цените на някои стоки. Разумно ли е такива мерки да има и в България при влизане в еврозоната или е по-добре всичко да бъде оставено на свободния пазар?
- Моето предварително твърдение е, че в Европейския съюз (а и по света) нямаме „свободна пазарна“, а капиталистическа икономика, в която целта на всеки е „печалба, печалба и пак печалба“! И понеже капиталистическата алчност край няма (нобелистът Ангъс Дийтън получи наградата през 2015 г. за изследването си на феномена corporate greed), държавата - в която е по-силна демокрацията, а не пазара - слага „пранги“ на краката на някои от вълците. Любопитна подробност: в момента, в който се постави таван на цените, всички производители и търговци се залепват на него, така че се получават почти еднакви „твърди цени“, както във времената на реалния социализъм. „Твърдите таванни цени“ са както отдолу (не можеш да си напазаруваш по-евтино работната сила в България от 933 лв.), така и отгоре (не може да си купиш по-скъп ток за бита от цената, определена от КЕВР). Нека оставим теорията за „свободните пазари“ на жалките идеолози от типа на фон Хайек и Фридман, съвременната държава е много по-полезна, отколкото старата басня за свободата. Много хубаво е, че вече няма „свободни пазари“, на които да си купиш роби, танкове или кокаин; няма свобода, има принуда да се ваксинираш или да завършиш основно образование - това са форми на принудително потребление. Основният въпрос на свободата е: от какво да сме свободни? Демокрацията да е над пазара, това е най-важното! Да припомня предупреждението на мъдреца Питър Бъргър: „връзката е асиметрична: няма демокрация без пазарна икономика, но може да имате пазарна икономика без демокрация“. Жалко, че в България демокрацията е недоносче, а пазарът - трансикономически! Последното в смисъл: политикономическата олигархия диктува как да се променя „пазара“ чрез корупцията в европейските проекти и обществените поръчки.

- „Зелената сделка“ в ЕС води до въвеждане на нови изисквания и до вдигане на цените. Това ли е целта - чрез по-високи цени да бъде намалено потреблението и съответно екологичният отпечатък на хората. Не е ли по-добре да бъдат засаждани повече гори?
- Очевидно е, че имаме глобален проблем: глобалното затопляне (или „климатични промени“), което е първи неоспорим факт. Въпросът е не дали ни харесва или не, а дали човечеството няма да последва съдбата на динозаврите, при това - още през този век. Вторият факт е, че няма ефективно работещо глобално споразумение за „зелена сделка“. Частните печалби и националните интереси изместиха обществените потребности. Третият факт е, че свръхамбициозната Европейска зелена сделка (European Green Deal) предвиждаше да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Да припомня ключовите цели: до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.; до 2035 г. всички нови автомобили да бъдат с нулеви емисии; до 2030 г. 32% от енергията да бъде от възобновяеми източници и т. н. Е, всички наблюдавахме как доста страни-членки на ЕС, включително България, започнаха да се опитват да „предоговорят“, да отлагат, да не усвояват средства (някои - нарочно!), оплаквайки се с войната в Украйна, с „неочаквани обстоятелства“ и прочее. Но след изборите в ЕС, най-вероятно - догодина, ще има още по-строга „Зелена сделка“. Нали не искаме Амстердам да потъне, а южна България - да се превърне в клон на пустинята Сахара? В корумпирани страни като България, например, „Зелената сделка“ направи няколкостотин „зелени“ предприемачи мултимилионери, отгледа други богати лобисти на остарели технологии, а междувременно корупцията продължи да се вихри под формата на „усвояване на природата“. Вижте сечта на горите в Родопите и „разширяването“ на циментовите „курорти“ по крайбрежието! На България е необходима качествено различна „Зелена сделка“. Седящите на първия ред в Народното събрание едва ли имат интерес от такава промяна. Впрочем, истинска промяна ще се очаква тогава, когато някои от първия ред в Народното събрание и Министерски съвет започнат за обитават първия ред в центровете за изпълняване на наказанията. Но да не фантазираме!

- Как ще се отрази на световната икономика задълбочаването на сътрудничеството между Русия и Китай?
- Зората не идва два пъти, за да ни събуди. А продължаващата взаимна интеграция между Китай и Русия - това е качествено различен процес от обикновени търговски връзки, е сигнал, че Европейският съюз и в частност България, се нуждаят от съществени промени. От 2021 г. Русия стана четвъртата по големина икономика в света по паритет на покупателната способност след Китай, САЩ и Индия, признато от Световната банка. Според прогнозите на МВФ, руската икономика ще нарасне с 3,2% тази година (след 3,6% за 2023 г.), въпреки санкциите. 40% от външната търговия на Русия е в рубли и намалява делът на „враждебните“ евро и долар. Китай и Русия имат дълга, сложна история заедно, белязана от периоди на сътрудничество и ожесточено стратегическо съперничество. Съседите засилиха връзките си през последното десетилетие, а още по-интензивни станаха връзките им през последните две години. Икономическите отношения се задълбочиха, но са силно асиметрични: над половината от руския износ за Китай е свързан с енергийни продукт. Проектът за газопровод „Силата на Сибир“ допринася за тази търговия. Търговията с Китай е 26% от общия стокообмен на Русия, но търговията с Русия е 3% от общия стокообмен на Китай. През 2023 г. търговията между двете страни наближи рекордните 250 млрд. долара, което е увеличение от около 30% за година. И двете страни играят водеща роля както в БРИКС+, така и в ШОС. И сега най-важното: до към 2050 г. Китай ще се развива икономически и технологично най-успешно от всички страни в света. Две са причините за това. От една страна, дотогава в китайската икономика ще се влеят Алфите (поколението 5-15 години в момента), които ще изместят Зумърите (16-30 години): и количествено повече, и качествено по-ценни. Алфите ще са много високо образовани, много по-креативни и много по-успешни, като над 60% от тях ще завършат висше образование (за разлика от Зумърите и Милениълите - под 25%). От друга страна, Китай се фокусира повече върху образованието тип STEM (Science - Technology - Engineering - Mathematics), отколкото САЩ и ЕС. Около 41% от китайските студенти сега се обучават в STEM, в сравнение със само 20% от американците. Ако интеграцията между Китай и Русия се развива и в бъдеще, то взаимно проникване на природни ресурси, човешки капитал и най-модерни технологии ще доведе до ефекта, описан в The Economist от 12 юни 2024 г.: „Има едно нещо, за което Китайската комунистическа партия и американските ястреби по сигурността са съгласни, а то е, че иновациите са тайната на геополитическото, икономическото и военното превъзходство“. Европейският съюз ще изостава военно, икономически и (може би) социално, освен ако не потърси политика от нов тип: „Отваряне на Изток“ или още по-смело „Общ евразийски дом“. Ако си на кръстопът, не може да тръгнеш едновременно в две посоки, а Европейският съюз не осъзнава глобалните промени. България пък стои като вцепенена и само чака нареждания от Посолства, забравила, че и малката игла може да шие големи дрехи.

- От МВФ препоръчаха и въвеждане на прогресивно подоходно облагане - по-висок данък за хората с по-високи доходи. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Още преди въвеждането на ниските „плоски данъци“ бе ясно, че това е стратегическа грешка и в услуга само на свръхбогатите, рентиерите и блаженстващите от наследства (някои - „царски“). Затова сега имаме не „чисто“ капиталистическа, а опазарена статична икономика, в която хората получават високи доходи не понеже се трудят повече или по-добре, а понеже заемат високи позиции благодарение на „други фактори“: участие в криминалната приватизация; престъпност и мафия; наследено богатство; данъчни убежища; достъп до скъпо частно образование и здравеопазване; лични и партийни връзки и т. н. Това не е европейската идея за „равенство на възможностите“, а клептоманската за „подоходно неравенство“! Някой ще се учуди ли, че Tax Foundation поставя България в десетката на най-ниските корпоративни данъчни ставки в света, наред с такива успешни страни като Босна и Херцеговина, Косово, Киргистан, Парагвай? Що за безумие е, освен ако не е финансово умно подплатено в полза на олигархията, да се настоява за още по-ниски корпоративни данъци? Що за логическа „социалистическа“ идея е тази на БСП да не се плащат данъци до навършване на 26 години или другата „синдикална“ мисъл - хората с минимална заплата да не плащат данъци? Провинциалната и „социална“ мисъл тече, изтича и наводнява! В МВФ са добре подготвени и предписаха някои „освежителни“ рецепти за действие. Накратко, това означава от 1 януари 2025 г. връщане на прогресивното подоходно облагане на корпорации и физически лица; отпадане на максималния осигурителен доход; плавно повишаване на тавана на максималната пенсия (до 10 пъти спрямо минималната); единно ДДС за всички стоки; забрана на данъчните убежища и т. н. Въпросът е: искаме ли в България да има солидарно и справедливо общество, или да имаме 0,1% свръхбогати? Или пък постигнатата „атомизация“ на гражданите - с бананите в магазините (сбъднатата мечта на провинциалния неолиберал), телевизорите в холовете с Европейското първенство по футбол по програмите, са „краят на българската история“?!

Нашият гост
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Във Франция започва съдебен процес срещу две жени, които твърдят, че френската първа дама Брижит Макрон всъщност е родена като мъж. Това беше съобщено от телевизионния канал France 24 в четвъртък, 20 юни, предаде Известия.

Днес, когато отбелязваме годишнина на Димитър Благоев (Дядото), със свити сърца, малко гузни, че делим, а не събираме, си мисля за лявото - за идеята, за свободата, за солидарността и братството, станало после равенство!

Стоил Фърцов  е  роден  през 1978 г. в град Пазарджик. Средното си образование е завършил в ССУ "Георги Бенковски",  а през 2006 г се дипломира в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" със специалност "Физическо възпитание". Професионалната му кариера е свързана с футбола. Играл е професионално за "Хебър" - Пазарджик, а допреди избирането му за кмет на Паталеница е треньор в "Левски" - Паталеница. На местните избори миналата есен  е избран за първи мандат като кмет на родопското село от движение "Развитие за Пазарджик". Стоил Фърцов е сред най-активните противници на евентуалното изграждане на кариери край селото и защитник на светилището на тракийския бог Асклепий, което се намира между Паталеница и Ветрен дол.

Д-р Георги Мишев от Брацигово, Пазарджишко, през 2006 г. придобива бакалавърска степен по немски и руски език в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.

Електоралната стена ще бъде основното препятствие за политическите партии. Гражданите вече се отнасят към политическите партии не просто скептично, а започва да се усеща омраза, отчита политологът