Едва една трета от българите смятат ЕС за изключително важен

Според една трета от българската общественост ниски съюз (ЕС) е от изключителна важност за България. Друга една трета смятат, че ЕС не е от съществено значение, а около 15% са тези, които смятат, че Съюзът не е важен за нас. Същевременно 19% няма определено мнение. Това показва резултатите от изследването на агенция "Сова Харис".

Данните са от представително за пълнолетното търсене на пазара, проведено от "Сова Харис" по поръчка на Агенция "КРОСС" в периода 9 – 12 април 2024 г., сред 800 български граждани. Изследването е реализирано по метода на стандартизираното телефонно интервю.

Изборите за Европейски парламент (ЕП) са непосредствен повод да осмислим членовете си в клуба на най-развитите общества в света. Имаме основание да се смятаме, че предизборната дискусия ще достигне до същностна дълбочина, за да очертае дългосрочна перспектива за дългосрочна интеграция към развитите демокрации. Опасения са, че популистките деструкции и конспиративните компроматни кампании ще се надделеят, посочват от "Сова Харис". Поне засега не се очертава ясно изразен политически субект, който да изведе диалога в конструктивна плоскост. Значението на правото на България във важните формати на ЕС не е осъзнато от значителни обществени слоеве, издадени от социолозите.

Задълбочаването на интеграцията в Шенген, еврозоната, в областта на отбраната и сигурността и опазването на външните граници трябва да се извърши според малко повече от една трета от гласоподавателите у нас (36,5%). Почти толкова са и тези, които не са съгласни с твърде това (38,0%). Друг четвъртък (25,6%) не изразява конкретно мнение. Когато става въпрос за спазване на обществения ред, за материален просперитет, за борба с корупцията, тогава всички са съгласни. Но като обществото не сме убедени, че тези неща са постижими за нас чрез интеграцията със страниците, които в голяма степен вече са ги постигнали. Очевидно някъде се губи връзката с политическото ни представителство в Европа, добавиха от "Сова Харис".

Авторитетът на водещите ни политики в Европа е от съществено значение. Според резултатите от проучването се откриват три имена. На първо място е бившият еврокомисар Мария Габриел (12,9%). Втори е дългогодишният премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (11,9%). Близо до тях е скорошният лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и евродепутатът Сергей Станишев (10,2%). Забелязваме, че се радваме още на президента Румен Радев (8,7%), на лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков (7,9%) и на финансиста Симеон Дянков (5,0%). Посочени са също Елена Йончева, Ангел Джамбазки и Асен Василев (с по 4,5%). Десятката се продава от Кристалина Георгиева с 3,7%. Прави впечатление, че по-голямата част от тези личности не са представители в ниския парламент. Вследствие на дейността в европарламента най-голямо доверие българските граждани имат Елена Йончева (30,5%) и Сергей Станишев (26,5%).

От "Сова Харис" посочиха, че за резултата на Елена Йончева вероятно спомага личната ѝ биография на разследващ журналист и кампании, в които тя вземаше участие. От твоята страна бившият лидер на социалистите успя да пречупи през българските интереси някои от най-наболелите и важни въпроси, като демографията, неравенствата, социалните трансформации, „зелената“ сделка и други. Това явно не е останало незабелязно, а решенията по много от тези теми продължават да стоят отворени, смятат изследователите.

Третото място по степен на доверие заема Ангел Джамбазки с 24,0%. Неговата активност по македонския въпрос и борбата с нелегалната миграция са впечатлени една четвърт от пълнолетните граждани у нас. В четвъртото място е вторият председател на ВМРО Андрей Слабаков (16,1%). Тук освен следващата сходна патриотична линия, при оценките със сигурност има значение и биографичния му обвързан в областта на културата, издадена още от "Сова Харис". Значима степен на одобрение получават още Иво Христов (12,9%), Радан Кънев (9,9%), Асим Адемов (7,7%), Емил Радев (7,4%). Вероятно за оценката за тях значимата роля е изиграла партийната им обвързаност. За останалите представители на България в ниския парламент през отпадащия мандат можем да кажем, че не са успели да засвидетелстват ефективността на вашата дейност пред по-широката публика у нас, посочиха от "Сова Харис".

Според социолозите лявото политическо представителство в страната преминава през процеса на раздробяване, какво се наблюдава преди около 25 години в десния политически полюс. БСП от плуралистичен обединител на разнообразни политически течения се превърна в силно централизирана партия с тесен консервативен профил. Това я сведе до твърдо електорално ядро, което представлява около една четвърт от хората с леви убеждения. Най-необходимите от нов ляв политически проект виждат 23,3% от гласоподавателите, показва проучването. Очевидно е, че и на тези избори няма да има готовност за реализацията му. Риторичен е въпросът дали това изобщо е възможно, добавиха от "Сова Харис".

Източник - БТА