В някои страни от Централна и Източна Европа има по-ниско европейско подпомагане за земеделието, въпреки дългогодишното им членство в общността. Все още нивата на подпомагане са различни и е крайно време, за да се предприеме необходимото, така че и стопаните, и пазарите във всички страни-членки, за да се предоставят едни и същи равнопоставени условия. Това каза европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски, който посети България.

България иска да се свали административната тежест от нашите земеделски стопани с цел осигуряване на подпомаганията към тях. Това обяви от своята страна служебният земеделски министър Георги Тахов след срещата с европейския комисар.

България иска и 1 година отсрочка за реализирането на агропроекти с европейски пари по Програмата за развитие на селските райони (2014-2021). „Предлагаме да се удължи с една година срокът за реализация на проектите по ПРСР 2014-2020 г., като самото разплащане да се изпълни и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.“, каза земеделският министър. Към момента са разплатени 70% от средствата по ПРСР. От общ бюджет 3,129 млрд. евро са изплатени 2,195 млрд. евро.

Страната ни търси също така да се помисли за увеличаване на праговете по "украинската помощ", защото в някои страни в Европа се изчисляват хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не може да се използва от опцията.

Трябва да имате по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, защото при настоящото не е възможно да се работи, когато европейското членство на Украйна стане факт, стана ясно от думите на Войчеховски. "В ниския съюз 0,4% от брутния вътрешен продукт се отделя за селско стопанство. Така че, вероятно, в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат", каза той. Според него обаче засега все още е рано да се говори за времето, когато Украйна ще стане член на ниския съюз.

Източник - econ.bg