Село Радилово отново се превърна в притегателен център за стотици гости от цяла България по време на Националния фестивал на кешкека и народните умения 2025. В последния летен уикенд площадът на селото оживя с ухание на традиционни ястия, звуци на тъпани и гайди и топлото гостоприемство на местните хора.
Още от ранни зори сръчни домакини започнаха приготвянето на магичното ястие кешкек – символ на родовата памет и традицията. Момичета в пъстри носии разказваха за обичая, а казаните къкреха с особена тържественост.
Празничната атмосфера бе допълнена от сергии, отрупани с баници, пити, домашни сладкиши, мед, вино и ракия. Усмихнати радиловци посрещаха с отворени сърца гости от Перущица, Паничери, Първенец, Ветрен дол, Перник, София и други места.
Фестивала откри председателят на читалище „Зора – 1903“ Гергана Янушева, която припомни, че проявата е създадена през 2011 г. по проект на Платформа „Агора“ и два пъти е номинирана за най-успешна инициатива на българско читалище. Събитието се осъществява благодарение на даренията на местни семейства.
С „Добре дошли“ към гостите се обърна и кметът на селото Димитър Данчев, който благодари на всички за усилията да съхраняват традициите: „Благодаря ви, че пазите стародавните български занаяти и обичаи. Пазете огъня в огнищата, нека здравето и радостта бъдат ваши постоянни гости!“
Сред официалните гости бяха заместник-кметът на Община Пещера Гълъбина Карамитрева, председателят на Общинския съвет Васил Филев, кметът на Капитан Димитриево Нанси Тодорова, инж. Радка Енчева-Кочева от Регионалния експертен консултативен център към МК-Пазарджик, общински съветници и общественици. Те поздравиха жителите и отбелязаха значението на фестивала като жива част от културното наследство.
„Честит ви празник – съчетал вкус, бит и култура! Истинското богатство на радиловци е в съхранените традиции, фолклор и предания, които ви правят уникални,“ каза Карамитрева от името на кмета на Община Пещера Йордан Младенов.
На сцената се изявиха фолклорни състави и изпълнители от различни краища на страната, а специален концерт изнесе Валери Гребачев. Звукът на гайдите и тъпаните, веселите хора и смехът на мегдана превърнаха празника в истински урок по родолюбие.
Фестивалът на кешкека в Радилово е повече от празник на храната – той е празник на българския дух, родовата памет и живото наследство, което се предава от поколение на поколение. А когато залезът озари последния летен ден, гостите си тръгнаха с обещанието – догодина отново да се върнат тук, на кешкек, блага раздумка и берекет.
С тържествена церемония пред Паметника-костница, Община Пещера отбеляза 117 години от обявяването на Независимостта на България – една от най-светлите и значими дати в националната история.
„В онези съдбовни дни, редом до княз Фердинанд и министър-председателя Малинов, своята историческа роля изигра и Михаил Такев – нашият съгражданин, министър на вътрешните работи, човек на честта и дълга. С решителността и патриотизма на такива личности България доказа, че има сили да отстоява своето място сред свободните народи,“ заяви в приветствието си заместник-кметът на Пещера Гълъбина Карамитрева.
Сред официалните гости бяха народният представител от 51-ото Народно събрание Дафинка Семерджиева и председателят на Общинския съвет – Пещера Васил Филев. Венци и цветя в знак на признателност поднесоха представители на местната власт, политически партии, държавни и общински институции, общественици, ученици и граждани.
Празничната атмосфера бе допълнена от изпълнения на солистките от ЦПЛР ОДК – Пещера, както и от присъствието на ученици, учители и жители на града, които увековечиха честването със снимки.
С участието на младото поколение празникът в Пещера се превърна в урок по родолюбие и национално самочувствие. Събитието бе организирано от Община Пещера.
Една от инициативите, с които Община Панагюрище се включи в Европейската седмица на мобилността 2025, бе организираното днес изкачване на стълбите до Мемориален комплекс „Априлци“ и малкия паметник след него.
В мероприятието участваха ученици от началния образователен етап в трите общински училища и техните учители. Към тях се присъединиха заместник-кметът „Хуманитарни дейности“ Пепа Филина, председател на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), и секретарят на комисията Евгения Загорска.
Като организатор на инициативата, г-жа Загорска подчерта значението на безопасното движение и личната отговорност към себе си и другите. Всички участници получиха бели шапки, предоставени от МКБППМН.
Припомняме, че всяка година в периода 16 – 22 септември се провежда кампанията „Европейска седмица на мобилността“ – най-голямата инициатива на Европейската комисия, посветена на устойчивата градска мобилност. Темата на тазгодишното издание е „Мобилност за всички“ и приканва да преосмислим всяко пътуване. Целта е да се насърчи използването на устойчив транспорт и да се гарантира правото на всеки човек да се придвижва свободно, безопасно и достъпно.
Целта е да насърчим грижата към общите места, предотвратяването на образуване на отпадъци, повторната употреба и оползотворяването им, както и безопасното им съхраняване и обезвреждане.
Основен партньор на кампанията е Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Община Панагюрище се надява в кампанията да се включат голям брой жители, публични институции, неправителствени организации и бизнес, за да покажем, че заедно можем повече.
По традиция, „Да изчистим България заедно“ ще се проведе в рамките на Световния ден на почистването (World Clean Up Day) - 20 септември 2025 г., и ще подкрепи каузата на Let’s Do It World. Това е глобално движение, което обединява милиони хора в името на по-чиста планета.
Всички доброволци могат да участват в инициативата с индивидуални, семейни или приятелски акции за почистване на градинките и любимите си места за отдих, като организират почистване, боядисат пейките пред блока, засаждат дървета, поставят къщички за птици и предават нататък добрия пример не само на 20 септември, но и всеки ден.
Община Панагюрище ще осигури своевременно извозване на събраните отпадъци чрез екипи на Общинско предприятие „Чистота“ по направена заявка от Ваша страна.
Очакваме да ни уведомите за Вашата организация, като посочите ден, място, дейност.
Теодора Кокова е от Пловдив, но избира да работи в МБАЛ–Пазарджик. Започва първоначално като болногледач в Хирургично отделение. После преминава в най-тежкото – Отделението по анестезиология и интензивно лечение, като дава дежурства и в Кардиологично отделение. Паралелно с това учи за медицинска сестра в Медицинския колеж на МУ–Пловдив. Наскоро се дипломира, а от 1 август е назначена за медицинска сестра в ОАИЛ. Участвала е в състезания за медицински сестри между университети. Дъщеря ѝ също е избрала пътя на медицината и предстои да кандидатства през следващата година.
– Каква беше причината да изберете да работите в МБАЛ–Пазарджик, въпреки че сте от Пловдив?
Т. Кокова: Решението ми не беше спонтанно или случайно. Привлече ме възможността да се развивам в болница, която има спешен прием, желание и възможности за модернизация. В МБАЛ–Пазарджик започнах като болногледач, но в същото време можех да уча и за медицинска сестра. Разбира се, не беше лесно да пътувам и да се адаптирам, но колегите ме приеха топло и ми помогнаха да се почувствам на мястото си. Вярвам, че направих правилен избор, защото получих подкрепа и мога да бъда полезна там, където наистина имат нужда от мен.
– Спомняте ли си първите си стъпки като болногледач в Хирургично отделение?
Т. Кокова: Първите дни като болногледач в Хирургично отделение не мога да ги забравя. Бях едновременно ентусиазирана и притеснена. В първия си работен ден стоях пред една болнична стая и не бях сигурна дали ще се справя. Първите ми задачи бяха съвсем практически – да помагам при основни грижи за пациентите, да сменям постелъчно бельо, да дезинфекцирам инструменти. Първата смяна мина като миг, но научих толкова много нови неща. Колегите в отделението, особено тогава старшата сестра Марияна Сулева и другите сестри, много ми помогнаха и ми показваха търпеливо спецификите при тях. Още помня вълнението, когато за пръв път асистирах при превръзка. Почувствах се страхотно, че вече съм част от екипа. Разбрах, че в болницата никой не се справя сам и че екипната работа е ключова.
– Какво Ви остави най-силен отпечатък от този период?
Т. Кокова: От една страна, видях болни, които са в много уязвимо състояние – след тежки операции или с остра болка – и осъзнах колко е важна дори елементарната грижа и добрата дума. От друга страна, наблюдавах как опитните медицински сестри и лекари работят под напрежение, как им се налага да вземат решения за секунди в операционната и отделението и как въпреки умората си са готови да ме учат и подкрепят. Този период ме промени – станах по-съпричастна, по-наблюдателна и се убедих, че това е сферата, в която искам да продължа.
– Как от болногледач станахте медицинска сестра?
Т. Кокова: Това беше голяма стъпка за мен и го усетих като изкачване на следващо ниво и поемане на много по-голяма отговорност. Щом станах медицинска сестра, вече директно носех отговорност за медицинските грижи – от поставяне на инжекции и системи, през следене на показатели, до реакция при усложнения. В началото, честно казано, бях уплашена дали ще се справя – теорията от обучението е едно, но практиката е друго. Натрупаният опит ми помогна изключително много, защото вече бях свикнала с болничната среда. Колегите ме подкрепиха в този преход. Опитът „отдолу-нагоре“ ми даде увереност да бъда добра медицинска сестра.
– Преминахте през едни от най-натоварените отделения в болницата. Какво научихте от работата в интензивния сектор?
Т. Кокова: В ОАИЛ всяка секунда е ценна и често се налага да реагираш мигновено на животозастрашаващи ситуации. В такива моменти адреналинът е висок, но се научих да запазвам хладнокръвие, да дишам дълбоко и да правя необходимото. Видях как екипът действа при спешни ситуации и разбрах, че доверието между колеги и добрата комуникация буквално спасяват животи. Интензивният сектор ме научи, че и най-малката промяна в показателите на пациента може да е първи сигнал за нещо сериозно. Научих се и на смирение, и на емпатия. В интензивното отделение ежедневно се сблъскваме с крехкостта на живота. Виждала съм много пациенти на ръба между живота и смъртта. Това ме накара още повече да ценя всеки малък напредък – когато видя подобрение в състоянието на тежко болен пациент или когато някой, който е бил на апаратна вентилация, успее да се пребори и да диша самостоятелно. Тогава изпитвам огромна радост. Интензивният сектор ме направи по-силна, но и по-сърдечна, защото там истински разбираш цената на всеки миг и важността на професията.
– Как съчетахте денонощните дежурства с ученето в Медицинския колеж?
Т. Кокова: Това бяха едни от най-натоварените години в живота ми. Имах изготвен график за работа, лекции, практически занятия и време за учене. Често ми се случваше да изляза от нощно дежурство и директно да отида на лекции. Борех се със съня и умората, но се стараех да бъда концентрирана. Беше изключително трудно и имаше моменти, когато се чувствах на ръба на изтощението, но когато искаш нещо достатъчно силно, намираш време и енергия, дори когато си мислиш, че нямаш.
– Кое Ви беше най-трудно по време на обучението за медицинска сестра?
Т. Кокова: Най-трудно ми беше да балансирам теорията с практиката и личния живот. Като по-зрял студент имах семейство, работа и куп отговорности, които по-младите колеги нямаха. Трябваше да възстановя навиците си за учене, да свикна да запаметявам големи обеми информация – анатомия, физиология, фармакология. Психологически също беше тежко – страхът от провал, чувството за вина, че отделям по-малко време на семейството си заради учението, или че отказвам допълнителна смяна заради изпит. Имаше моменти, в които се питах: „Ще издържа ли?“ Тогава най-много ми помогна подкрепата на близките ми. Разбрах, че мога много повече, отколкото мислех. А когато получих дипломата си, всички безсънни нощи и трудни моменти си струваха.
– Какви качества трябва да притежава човек, за да издържи дълго в професията?
Т. Кокова: Работата на медицинската сестра е маратон, не спринт. Изискват се различни качества, за да не „прегориш“. На първо място – искрена грижа за хората. Без сърце за тази работа стресът те смазва. Второ – издръжливост, физическа и психическа. Дългите дежурства, нощните смени, спешните ситуации изискват здрави нерви и добра кондиция. Човек трябва да се грижи за себе си – да спи, когато може, да се храни добре, иначе няма как да е полезен на другите. Трето – организираност. В отделението често няколко неща се случват едновременно, и трябва да прецениш кое е спешно и кое може да почака. Четвърто – желание за постоянно учене. Медицината се развива, и една добра сестра не спира да подобрява уменията си. И не на последно място – търпение и комуникативност. Срещаме всякакви пациенти – уплашени, изнервени, в болка. Сестрата трябва да изслушва, да успокоява и да обяснява с разбираеми думи. Често именно това печели доверието на пациента и улеснява лечението.
– Смятате ли, че в България професията на медицинската сестра се цени достатъчно?
Т. Кокова: За съжаление, не. Трудът на медицинските сестри у нас не е оценен нито морално, нито материално. Обществото често приема сестрите за даденост. А истината е, че ние влагаме сърце и душа, работим в напрегнати условия, понякога за твърде ниско заплащане. Имало е моменти, когато съм усещала горчивина от недооценяване. Участвах в протестите за по-добри условия и тогава казах нещо, което още нося в себе си: „Боли, когато ти кажат: ‘Намери си по-добре платена работа’. Боли, защото това, което правим, не е просто труд – това е грижа, отдаденост, човещина.“ Уважението и подкрепата трябва да са постоянни, не само в кризисни моменти.
– Защо има такъв голям недостиг на медицински сестри?
Т. Кокова: Недостигът е резултат от дългогодишни проблеми. На първо място – ниското заплащане и огромното натоварване, които карат много сестри или да напуснат професията, или да търсят по-добри условия в чужбина. Не е тайна, че десетки хиляди български сестри заминаха за Европа през последните десетилетия. Втората причина е застаряването на кадрите – средната възраст е висока, а млади попълнения идват недостатъчно. Много гимназисти дори не знаят колко важна и интересна може да е тази професия, защото фокусът пада върху лекарите. Трето – условията на труд. Недостигът на персонал води до работа на ръба на силите, а понякога и до лоша материална база. Липсата на перспектива за развитие също отказва младите. Нужно е по-добро заплащане, повече възможности за квалификация и промяна в имиджа на професията. Ако сестринските заплати се доближат до средните за ЕС, много от колегите ще останат в България, близо до семействата си.
– Разкажете ни повече за участието си в състезанията за медицински сестри.
Т. Кокова: Това беше един от най-вълнуващите моменти от обучението ми. Сформираха се отбори по четирима души и минахме през няколко етапа – викторина с тематични въпроси, клиничен казус и практическа задача. Нашият отбор от МУ–Пловдив спечели почетно място. По-ценното беше, че срещнах колеги от цялата страна, обменихме опит и идеи. Участвах, защото обичам предизвикателствата – тествах се в стресова среда, подобрих работата в екип и преодолях сценичната треска. За мен беше чест да представям колежа и болницата на национално ниво.
– Как се чувствате сега, когато вече официално сте медицинска сестра в ОАИЛ?
Т. Кокова: Изпитвам огромна гордост. След всички усилия и безсънни нощи вече съм медицинска сестра и част от екипа на ОАИЛ. Благодарна съм на началника на отделението д-р Димитър Иванов за доверието. Усещам тежестта на отговорността, но това не ме плаши – мотивира ме да бъда най-добрата версия на себе си.
– Какви цели си поставяте за бъдещето?
Т. Кокова: Искам да се усъвършенствам в интензивните грижи и имам интерес към анестезиологията. Мечтая един ден да предавам опита си на студенти и новопостъпили сестри. Менторите, които ми помагаха, бяха безценни, и бих искала аз също да бъда такава опора за други. Освен това си поставям за цел да намирам повече време и за семейството – балансът прави човека по-пълноценен и в работата.
– Бихте ли препоръчали на млади хора сестринската професия?
Т. Кокова: Бих препоръчала, но само ако я почувстват като свое призвание. Сестринството не е просто работа, а мисия. Ако търсиш престиж и бързи пари, ще се разочароваш. Но ако искаш смисъл, удовлетворение и шанс да променяш животи – това е правилният избор. Пътят е труден, но професията е нужна навсякъде и дава сигурност.
– Коя е най-голямата жертва, която сте направили заради професията?
Т. Кокова: Времето със семейството. В годините на учене и професионално изграждане много лични неща останаха на заден план. Донякъде пожертвах и предишната си професия – маникюрист – и избрах смисъла пред парите. Жертвите са част от всяка голяма мечта.
– Има ли човек, на когото дължите най-голяма благодарност?
Т. Кокова: В личен план – на семейството ми, за разбирането и подкрепата. В професионален – на много лекари и сестри от МБАЛ–Пазарджик, които са изградили част от мен като професионалист. В нашата професия човек не става „готов кадър“ с дипломата, а учи цял живот.
– Дъщеря Ви също иска да се занимава с медицина. Как реагирахте?
Т. Кокова: Изпитах гордост и лека тревога. Радвам се, че съм я вдъхновила, но знам колко тежък е този път. Обясних ѝ както хубавите, така и трудните страни. Обещах да я подкрепям с всичко – от кандидатстването до практиката.
– Какво бихте казали на майките, които се колебаят дали могат да съчетават учене и работа?
Т. Кокова: Бих им казала: „Вярвайте в себе си и не се отказвайте.“ Никога не е късно. Аз започнах да уча нова професия на 36 години, с двама тийнейджъри у дома, и се справих. Децата ни се гордеят, когато видят, че мама е боец.
– Какво Ви разтоварва извън работата?
Т. Кокова: Когато ръцете са заети, умът почива. Обичам да изработвам дръвчета от естествени камъни. Разтоварват ме и семейните разходки, или просто спокоен ден у дома с децата.
– Какво Ви усмихва и зарежда въпреки работата в най-тежкото отделение?
Т. Кокова: На работа – колегите и подобрението на пациентите. В личен план – семейството. Най-важните усмивки са у дома.
С освещаване на икона на Св. великомъченик Евстатий Плакида и ловните знамена, ловците от пазарджишкото сдружение ЛРД „Сокол – 1893“ ще отбележат 132-рата годишнина от създаването на организацията.
Тържествата ще се състоят на 20 септември 2025 г. (събота) от 11:00 ч. в катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик.
Иконата на небесния закрилник на ловците и риболовците – Св. великомъченик Евстатий Плакида – ще бъде осветена и подарена от членовете на дружеството на храма.
Програмата включва още ритуал по освещаване на ловните знамена и раздаване на курбан за здраве в парка на катедралата.
С усмивки, вълнение и топли думи започна новата учебна година в Начално училище „Михаил Каролиди“ – Пещера.
Официални гости на празника бяха кметът на Община Пещера Йордан Младенов и председателят на Общинския съвет Васил Филев. Те поздравиха учениците, родителите и учителите с настъпването на 15 септември – ден, белязан от вяра, надежда и обич към знанието.
„Поклон за всеотдайния ви труд и обич, с които съхранявате образованието и науката в община Пещера. Насърчавам първокласниците да бъдат смели и любознателни в първите си стъпки в света на знанието,“ каза кметът Младенов.
В своето обръщение Васил Филев пожела на децата „да бъдат здрави, успешни и изпълнени с ентусиазъм и творческа енергия“.
През тази година училищният праг за първи път прекрачиха два класа първокласници и една подготвителна група, за които ще се грижат четирима квалифицирани преподаватели.
Директорът на училището Нина Якофова изрази благодарност към общинското ръководство и Българската православна църква за подкрепата и благословията. Тя пожела на колегите си сили и търпение, на родителите – доверие и подкрепа, а на учениците – любопитство, старание и нови знания.
Тържеството бе изпълнено с емоции и символика – ученици от горните класове подготвиха програма, пуснаха балони и гълъби като послание за ново начало, а първокласниците получиха символичния ключ на знанието.
По традиция директорът поля с менче вода за здраве, а най-малките бяха посрещнати с пита и мед под звъна на първия училищен звънец.
С много усмивки и благопожелания започна учебната година в НУ „Михаил Каролиди“ – истинско тържество на знанието, традицията и новото начало.
Инициативите по повод Седмицата на пожарната безопасност 2025 в област Пазарджик приключват с поредица от демонстрации, срещи и тържества.
Днес служители от РСПБЗН – Пазарджик представиха пред жители и гости на града демонстрационно занятие, в рамките на което бе показана реакция при тежко пътно-транспортно произшествие с пострадал водач. Огнеборците използваха специализирани режещи инструменти, а екипите демонстрираха и евакуация от покрива на обществена сграда по алпийски способ.
Аналогични занятия се проведоха и в Белово, Батак, Велинград, Пещера и Панагюрище, а през седмицата бяха организирани множество срещи с ветерани пожарникари, представители на обществеността, деца и възпитатели от детски градини в целия регион.
В Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пазарджик бе отслужен тържествен водосвет за здраве от отец Петко Еленкин, свещеник при храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец“.
По случай предстоящия професионален празник и в знак на признателност към доброволните формирования, директорът на РДПБЗН – Пазарджик комисар Ангел Ангелов връчи почетни плакети. Отличията получиха Стелиян Хараланов, член на УС на Националната асоциация на доброволците в Република България, както и представители на Националния отряд за реакция при бедствия и на доброволните формирования в Белово, Панагюрище, Брацигово, Сърница, Хисаря и Пловдив-112.
Над 90 деца на различна възраст от българската общност в Република Молдова гостуват два дена на Панагюрище. Днес с тях се срещнаха председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, кметът на община Панагюрище Желязко Гагов, народният представител от „БСП – Обединена левица” Петя Цанкова и председателят на Общински съвет-Панагюрище Иван Лалов.
„Идеята деца от български общности да посетят Панагюрище възникна в деня, в който се честваше годишнина от откриването на Панагюрското златно съкровище“, съобщи председателят на Парламента доц.Киселова. Тя допълни: “Кметът на града се ангажира много сериозно с тази инициатива. След разговори с колегите, Народното събрание и през Групата за приятелство с Република Молдова решихме, че, освен София, е добре да видят и други маршрути, които не са толкова популярни, че България не е само Черноморието и големите курорти. Кметът удържа на обещанието си и децата вече са тук. Панагюрище има какво да покаже по всяко време на годината“.
С топли думи към гостите от Молдова се обърна кметът на община Панагюрище Желязко Гагов. „Панагюрище ви посреща не като гости, а като свои. Нашият град винаги ще бъде и ваш дом. Заповядайте отново с вашите семейства и се възползвайте от богатото културно наследство, което имаме тук. Помнете, че носите светлината на родовата памет и огъня на българската кръв“, каза градоначалникът. Той подари на всички деца албума „Тук българската история живее“, а на техните преподаватели и други книги, свързани с историята на Панагюрище.
Днес по време на престоя си в Панагюрище децата участваха в грънчарска работилница, където изработиха съдове от глина. После разгледаха музейния комплекс и благодариха на всички за топлия прием.
Посещението им в България се осъществява по инициатива на Групата за приятелство България – Молдова в 51-вото Народно събрание и с подкрепата на всички парламентарни групи. В Панагюрище посещението им е с подкрепата на Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД.
Гостите от Република Молдова са от градовете Тараклия и Твърдица и от селата Валя-Пержей, Кортен, Паркани, Стояновка.Досега те са били в Плевен и в Народното събрание на България. След Панагюрище ще се запознаят със забележителностите на Велико Търново.
Комисар Ангел Ангелов, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пазарджик, връчи почетен плакет на Доброволното формирование към Община Панагюрище.
Отличието е знак на благодарност и признателност за успешното сътрудничество, високия професионализъм и отдадеността, с които доброволците работят рамо до рамо с екипите на пожарната през цялата 2025 година.
Събитието е част от инициативите в рамките на Седмицата на пожарната безопасност (9–14 септември) – време, в което се отдава заслужено внимание на хората, чиито живот всекидневно е изложен на риск при изпълнение на служебния дълг.
Д-р Димитър Бакалов от Спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик, който реализира мащабна кампания срещу вредните вещества, е сред 10-те финалисти в националната инициатива на Българското национално радио „Будител на годината 2025“.
Кампанията на БНР за поредна година отличава личности, каузи и проекти, вдъхновили обществото със смелост, смисъл и успех. Тази година сред стотиците номинации журито в състав Никола Рахнев, Александър Алексиев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, проф. Огнян Герджиков, д-р Румен Манов и Добрина Чешмеджиева избра 10 достойни финалисти. Победителят ще бъде определен чрез онлайн гласуване.
„Димитър Бакалов е не само лекар от Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик, но и ментор по човечност и живот. За града и региона той е пример за себераздаване в работата, за доброта и безрезервно желание да помага на всеки. Освен че лекува, той възпитава и вдъхновява децата и младежите“, посочват организаторите.
Въпреки натоварената си работа д-р Бакалов е обиколил десетки училища и детски градини, за да говори за здравословното хранене, вредните навици и съвременните рискове пред младите хора. Той започна кампания срещу вейповете, райския газ, алкохола и други вредни вещества, след чийто пример подобни инициативи стартираха и държавни институции.
Д-р Бакалов е и първият граждански активист, който публично се обяви срещу вейп устройствата и предложи законодателни промени, впоследствие приети от Народното събрание. Той е инициатор и на проекта „Здраве близо до теб“, чрез който заедно с колеги извършва безплатни прегледи по селата.
Резултатите вече са видими – приемът на деца в Спешното отделение след употреба на вредни вещества започва да намалява.
Останалите финалисти за „Будител на годината 2025“:
Владислав Николов, Антония Антонова и каузата „Аз вярвам и помагам“
Благовеста Пугьова – инициатор на мотото „Подари време“
Иван Ланджев – публицистът, който променя чрез слово
Илиян Русев – Скури, който променя живота на деца със затруднения
Кристина Патева-Маринова – превърнала добротворството в мисия
Мартин Атанасов – създател на „Черната писта“ за катастрофите в България
Николай Попов – бащата, който сбъдва мисията на загиналата си дъщеря Сияна
Светослав Димитров и доброволците в гасенето на пожари
Тодора Радева – която превърна литературата в повод за големи срещи
Гласуването е отворено до 15 октомври 2025 г. и може да се направи тук
На 10 и 11 септември (сряда и четвъртък) от 6:30 ч. до 15:00 ч. ще се отстранява крайпътна растителност в участъка между 55-ти и 63-ти км на автомагистрала „Тракия“ на територията на област Пазарджик.
По време на дейностите ще бъде ограничено преминаването по изпреварващата лента в посока София, като автомобилите ще бъдат пренасочени в активната. С работата ще се осигури по-добра видимост на шофьорите и ще се повиши безопасността на движението.
От 9:00 ч. на 9 септември до 9:00 ч. на 12 септември между 32-ри и 34-ти км в платното за София ще се ремонтира настилката в аварийната лента. Трафикът в този участък ще се осъществява без ограничения в активната и изпреварващата лента.
Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да се движат внимателно, да спазват правилата и ограничението на скоростта и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички пътуващи.
Днес отдаваме почит на онези родолюбиви и решителни българи, които на 6 септември 1885 година сбъднаха мечтата на своя народ за обединено Отечество и отстояха правото на страната ни да върви по свой път.
Преди 140 години шепа български патриоти се изправиха срещу плановете на Великите сили, отрекоха решенията на Берлинския конгрес и обявиха единението на Източна Румелия с Княжество България. Този акт е една от най-славните страници в историята на България.
Съединението е пример за силата на общата воля и урок по национално достойнство. Този паметен ден ни задължава да пазим националните идеали и ценностите, които ни крепят като народ, да си помагаме и да градим бъдеще, с което да се гордеят нашите деца.
Пожелавам на всички здраве, национална гордост и благополучие!
Честит празник!
С уважение, Желязко Гагов Кмет на Община Панагюрище