Близо 59 на сто от фирмите са се оплакали от корупционен натиск през 2023 г, като делът им се е увеличил два пъти за година и през 2022 -а той е  бил 30 %. Това отчита в свое проучване Българската стопанска камара /БСК/,. Проучването е направено в периода 10 ноември - 10 декември сред 784 фирми от цялата страна и се прави за деветнадесета поредна година.

Плановете за увеличението на минималната заплата ще наложи увеличаване на цената на предлаганите стоки и услуги, за да може да бъде запазен персоналът в размера, който е. Това каза Добри Митрев - председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) при представянето на пресконференция на проучване сред членовете на Камарата за бизнес климата през тази и очакванията за 2024 г. 

Във връзка с плановете за увеличение на минималната заплата почти половината от анкетираните посочват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, сочат данни от проучването. Според него около 16 на сто от анкетираните са обяснили , че ще увеличат само възнаграждението на наетите на минимална заплата и ще запазят възнаграждението на останалите. Едва 15 на сто от анкетираните твърдят, че промяната на минималната заплата няма да се отрази на благополучието на компанията, а повече от една четвърт твърдят, че това ще ги принуди да повишат всички заплати в предприятията, това обаче няма да е поносимо за фирмите и по тази причина някои от тях предвиждат и намаление на персонала.

В оценките си за институциите бизнесът поставя като лидери по одобрение президентството, общините и НАП, каза Митрев. Деловите среди дават положителна оценка на намалението от три на два дни на болничните, които ще са за сметка на работодателите, на въвеждането на електронните на ваучери  за храна. Неодобрение среща приравняването на гражданските договори към трудовите за данъчни цели и автоматичното определяне на минималната заплата като 50 на сто от средната, каза Митрев. В проучването се отчита известно колебание по отношение на постоянното запазването на диференцираната ставка от 9 на сто за ресторантьорските услуги, за актуализирането на данъчните оценки на имотите на всеки две години и за увеличението на максималния осигурителен доход, каза председателят на БСК.

В проучването се отчита устойчива тенденция на положително отношение към присъединяването на България към еврозоната, като относителният дял на тези, които не могат да преценят, се е прехвърли към тези, които имат положително мнение към присъединяването.

В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма. Това е един от основните изводи от проучването. Бизнесът и тази година изразява основните си притеснения за 2024 г. в няколко направления, свързани с ръста на цените на енергийните ресурси и суровините, инфлацията.

Четиридесет и три на сто от участниците в анкетата на БСК очакват икономически спад през 2024 г., а други 23 на сто не очакват промяна.

Мнозинството от анкетираните виждат рисковете пред развитието на българската икономика в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторната тежест, покачващата се цена на труда, каза Митрев. Притесненията на деловите среди се дължат основно на продължаващите кризи, провокирани преди всичко от войната в Украйна, а в национален план – проблем създават политическите турбуленции, водещи след себе си нестабилност, неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране, сочат още изводите от анкетата.

Липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и недостатъчният брой електронни административни услуги, често променящата се нормативна уредба са сред основните пречки за бизнеса.

Очакванията за покачване на цените и в частност на цената на труда кара повечето работодатели - 67 на сто, да включат в плановете си за 2024 г. ръст на заплатите. Всеки пети планира запазване на нивата на заплащане, а 9 на сто все още не са решили.

 Източник - БТА