Какво мотивира младите лекари, какви са тенденциите при възнагражденията и какво можем да приложим от Европа - доц. д-р Цветелина Спиридонова, Зам.-председател на ББА

Доц. д-р Цветелина Спиридонова, д.м. е Заместник-председател на Българската болнична асоциация и Изпълнителен Директор на лечебни заведения „Хигия”. Завършила е медицина през 2000 г. в Медицински университет – София. Има специалност и докторска степен по хирургия.  Три години е специализирала хирургия в Париж. Владее три езика – френски, английски и немски, има 39 публикации в специализирани медицински издания, изнасяла е лекции в над 40 научни форума у нас и в чужбина. 

Свързани новини

Д-р Цветелина Спиридонова: Има сериозен отлив на лекари от болниците към доболничната помощ

С д-р Цветелина Спиридонова разговаряме за основните предизвикателства, пред които са изправени българските болници, и какво може да се направи, за да се подобри ситуацията в българското здравеопазване (вижте първата част от интервюто тук).

Как „Хигия“ се справя с привличането и задържането на медицински специалисти и за кои позиции най-трудно се намират хора в момента? Какви са тенденциите при възнагражденията на лекарите и медицинските сестри? Какви добри практики от Европа могат да се приложат в българското здравеопазване? Вижте разговора с д-р Спиридонова.

Намирането, привличането и задържането на добри медицински специалисти е предизвикателство за болничния сектор в България. Като ръководител на болница „Хигия“, може ли да споделите Вие как се справяте с това?

Изключително трудно се мотивират младите лекари, защото техните очаквания са за сериозна медицина, която изисква комплексност. Тази комплексност може да бъде предложена от многопрофилните болнични структури и от университетските клиники, които са с традиции в областта на обучението. В болница „Хигия“ младите лекари се научават преди всичко на изключителна отговорност към пациента. Преди да получат достъп до лечението на даден болен, на тях им е ясно, че всяко решение ще има съответните позитиви или негативи, ако е неправилно.

Смятам, че „Хигия“ е привлекателна за млади кадри, тай като при нас работят изключително добри професионалисти с много голям стаж, които са готови да предават опита и знания си. Финансовият мотив също е доста важен. Като лекар, който е минал по всички стъпала на специализацията в здравната система, знам колко е важно за един млад човек да е подсигурен. И още мултидисциплинарността – всички млади специализанти при нас дават дежурства в спешната помощ. Обяснила съм им, че спешното отделение е мястото, където се става добър лекар. Това е място, в което си провокиран за 30 секунди да вземеш отговорно решение. В спешното отделение трябва да имаш комбинативно мислене, да си екипен и много знаещ.  

По отношение на кадрите от средния медицински персонал, също бих казала, че водещ е мениджмънтът по засвидетелстване на онази висота на уважение, която тези кадри заслужават. И изключително добра финансова мотивация. При медицинските сестри също съществува възможността за мултидисциплинарност. Няма да отричам, че те не я харесват толкова, колкото лекарите. Българските медицински сестри предпочитат да са профилирани. При тях обаче все още няма тесни специализации. Но все пак, когато една сестра е започнала да работи в определен сектор, тя държи да остане там. 

Изключително трудно е намирането на педиатри. Връщам се на темата, защото е болна и защото е социално важна. Децата, лекувани в доболничната помощ, в основния си процент се излекуват, но поне 15 до 20% от тях имат нужда от болнично настаняване и проследяване. Тук влизат, разбира се, детските спешни отделения. Смятам, че законодателно трябва да се насочи вниманието към тази специалност във възможно най-кратки срокове. Не само чрез увеличаване на реимбурсирането на клиничните пътеки, а и чрез стимулиране на младите лекари да записват педиатрични специалности. Необходими са позитивни послания и стимули към тях, за да има кой да лекува децата ни в близките 10 години.

Какви с тенденциите при възнагражденията на медицинските специалисти в България и започнаха ли да се изравняват с европейските?

Тенденцията е позитивна. Възнагражденията на лекарите кореспондират на тяхната компетентност и на усилията, които полагат. Разбира се, не трябва да бъдем безгранично изискващи, най-малкото защото стандартите и здравните осигуровки в страните са различни, и защото на практика българската държава все още не е достигнала процентите от БВП, които се отделят за здравеопазване в останалите държави. Истината обаче е, че когато един лекар е висококвалифициран и работи добре, получава добро възнаграждение. Ако в миналото е било лошо или задоволително, сега тенденцията е позитивна. Разбира се, ние сме наясно, че с медицина милионер не се става. Няма лекар, който да записва медицина с тази мисъл. Обучението в медицината е много бавно и за да излезеш на клиничната сцена като самостоятелен лекар, който да упражнява своята дейност, минават години в специализации и обучение. И на практика на 35-36 годишна възраст нашите млади колеги все още са финансово нестабилни, за разлика от техните връстници в останалите области. Ако трябва да се мисли за дотиране, финансиране и стимулиране на финансовите възнаграждения, то е именно в тази възрастова група до 35-36 годишна възраст, когато младите лекари все още се обучават и набират кураж като самостоятелни лекари. 

Добре е хората, които са с по-висока квалификация, логично да получават и по-добро възнаграждение. Не само от НЗОК, но и да се измислят и други форми на възнаграждение при тях. На практика в България има доста качествени свръхквалифицирани специалисти и национални консултанти, които трябва да получават съответното заплащане и от държавния бюджет. Това е моето мнение.

На този фон искам да споделя, че властите в България се опитват да регулират начина на формиране на заплатите в болничните лечебни заведения. Истината е, че формирането на една заплата е функция на управителя на съответното лечебно заведение. И това активно вмешателство граничи с правилата и с разпоредбите на Търговския закон. Въпреки всичко българските болнични мениджъри се опитват да отговорят на изискванията на българските здравни власти, но това е изключително трудно. Формирането на всяко заплащане е на базата на извършен труд, понесена отговорност и квалификация. Всеки опит за налагане на формули опорочава стимулите и възможността за постигане на качество в здравеопазването.

Това, което аз лично бих препоръчала, е да се направи така наречената стратификация в сектора на медицинските сестри, тъй като там е най-проблемният момент за възнагражденията. Опитваха се непрекъснато да наложат минимална брутна заплата, максимална брутна заплата, средна работна заплата. Няма болничен мениджър, който да иска да даде еднаква заплата на всичките сестри. Ние имаме изключително качествени сестри, които са ангажирани в реанимация, в операционен блок, в педиатрията. И разбира се, стимулите към тях трябва да са най-високи. Имаме медицински сестри, които са ангажирани в кабинетите. Те работят далеч по спокойно. Има медицински сестри, които са в офталмология и дерматология. Разбира се, че при тях заплащането ще бъде добро, но не чак толкова добро, колкото е в тежките специалности. Ако направим стратификация на сестринския труд и на базата на тази стратификация заложим съответните минимални брутни заплати, ще постигнем какво? Първо, реално остойностяване на труда на сестрите. Второ, стимул на сестрите, които са в по-ниските етажи на медицинската йерархия, да вървят към по-тежките. Да се специализират в реанимация, в операционен блок, педиатрия, кардиология, хирургия… Там, където иначе бихме имали тотален отлив, ако дадем еднакви заплати на всички и задължим мениджърите да подсигурят този минимум. Смятам, че това е интелигентно и справедливо решение на проблема. Заплата се дава за положен труд, понесена отговорност и квалификация. Когато тези три критерия са изпълнени, всеки работодател дава с удоволствие заплата.

Специализирали сте в областта на хирургията в Париж и имате поглед върху френската здравна система. Какво Ви направи добро впечатление и можем ли да приложим нещо от модела там в нашата страна?

Първото, което ми хрумва, е разпределението на кадрите в университетските болници на Франция. В университетските болници на Франция няма как да остане лекар със специалност, който не е академично ангажиран. Тоест там болничните звена са структурирани от професор, подпрофесор, който в България отговаря на доцент или асистент, и всички останали са млади  специализиращи лекари. В момента, в който младият лекар там придобие специалност, той излиза в свободната клинична практика. Дали ще бъде в доболничната помощ, или в частна болница, той напуска университетското звено, за да освободи място на следващите млади кадри, които пълноценно да използват ресурса на университетската болница, да се обучат и да се влеят в здравната система отново. В България има изключително тежко „затлачване“ в университетските болници. 22 години съм работил в ИСУЛ, университетски кадър съм и това е нещо, с което сме се сблъсквали. Младите лекари трудно получават необходимото обучение и практика в университетските болници, защото все още там седят хора, които не са академично ангажирани и които отдавна трябваше да са излезли в останалите структури.

Второто, което можем да заимстваме от западноевропейските държави, е изключително доброто взаимодействие между болниците с държавна инвестиция и болниците с частни инвестиции. Това е впечатляващо. Там лекарите работят в двете структури, без това да противоречи на ничии интереси. Не само това, частните болници, присъствайки в здравната система, мотивират финансово професори и доценти, за да останат те и да продължат да практикуват в държавната университетска болница, защото в противен случай не биха имали адекватно заплащане и не биха практикували изобщо като професори. 

Другото е надграждането на помощта, т.е. лечебните заведения с частни инвестиции винаги се надграждат по договореност с дадена университетска клиника. Много е важна непрекъснатостта на обслужването на пациента и на здравната грижа. Ако нещо не може да се случи в по-малка болница, независимо дали е частна, или държавна, този пациент знае точно къде ще отиде след това и кое е следващото ниво. Тази свързаност на сегментите в България липсва. Не само че липсва, а на моменти има и противодействие. Във всички болници в България се лекуват българските граждани. Всички болници на Република България работят по абсолютно едни и същи законови разпоредби и правила. Получават абсолютно едно и също заплащане. Най-хубавото, което може да се случи, е те да бъдат обединени в обща мрежа и взаимодействие, така че грижата за пациента да е пълноценна, непрекъсната и завършена. Хората в България, които са отделили от собствения си джоб, за да създадат болница, заслужават адмирации в контекста на тежкото законодателство, с което работим тук.

Д-р Спас Патишанов  има над 35 години медицински опит. Той е сред утвърдените имена в Акушерството и гинекологията. От началото на 2025г. вече работи в екипа на АГО отделението на  МБАЛ-Пазарджик.

Д-р Патишанов  завършва Медицински университет в гр.Пловдив през 1988г. и има придобита специалност “Акушерство и гинекология“. От 1991г. до 2006г.  работи в МБАЛ -Пловдив. Работил е в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Здраве“- Пазарджик и в АГ клиника Торакс – Пловдив. От 2014г. до 2024г. е началник на Отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ "Пълмед"- Пловдив, след което работи  в болница "Селена"  в Пловдив. Има  придобити специализации за мини-инвазивна хирургия в гр.Плевен, Флоренция, Италия и Будапеща, Унгария. Д-р Патишанов идва в  областната болница в Пазарджик с амбицията да предаде своя опит на по-младите си колеги и да въведе мини-инвазивната хирургия и в АГО отделението. Определя себе си като работохолик и казва, че е длъжник на семейството си. Иска да има повече време за двете прекрасни внучки Виктория и Симона.

-Какво Ви  насочи към Медицината? Имаше ли някой, който Ви вдъхнови да изберете тази професия?

Д-р С. Патишанов: Нямах намерение да следвам Медицина, но когато бях ученик в 8 клас, се разболях и трябваше по-дълго време да контактувам с лекари. Тогава реших по-подробно да  изуча тази специалност и лека-полека ми стана интересна, и ми хареса, затова се насочих към кандидатстване в Медицинския университет в Пловдив. Приеха ме от първия път с много добри оценки на приемните изпити. В семейството ми аз съм първият  лекар.

- Как избрахте  специализацията  по специалността“ Акушерство и гинекология“?

Д-р С. Патишанов: Нямах никакво  намерение да специализирам  тази специалност. Исках „Спортна медицина“ или „Ортопедия“, обаче тогава, когато аз учех имаше разпределение и тъй като нямаше свободни места за тези специалности, а имаше свободни места за „Акушерство и гинекология“ и така започнах тази специализация,която  така ме грабна , че нямаше време да  мисля за нещо друго. Хареса ми, макар че е тежка специалност, но работата носи много удовлетворение. Специализирах първоначално в  продължение на 6 месеца в  Първа градска болница в Пловдив, след това продължих в Окръжна болница-Пловдив, където работих 15 години.

-Спомняте ли си влизането за първи път в родилна зала, за да присъствате на раждане?

Д-р С.Патишанов:  Може би бях специализант от един месец, когато останах сам в родилна зала, а след три месеца можех вече да правя и секцио. Знаете ли какво ми се случи? Преди една година  момиченце, което се роди през ноември месец 1988 г., вече като голяма жена, избра  да бъда  лекарят, при който и тя ще ражда своята дъщеричка. Мария беше едно от първите бебета, които някога аз изродих. И се радвам, че след 36 години съм  човекът, който и помогна да стане и тя майка. Имам и други такива случаи.

-Избрахте от началото на 2025 г.  да дадете  нов старт в професията си. Какво Ви мотивира да започнете работа в АГО отделението на МБАЛ-Пазарджик ?

Д-р С Патишанов: Аз съм научил много в Акушерството и гинекологията и знам, че има на какво да науча  колегите в Пазарджик. Искам да им дам тласък и в една нова област за тях-мини-инвазивната хирургия. Реших че сега е момента това, което  умея да го предам. Аз няма да стана по-млад и няма къде да занеса тези знания. Искам по-младите колеги също да ги обуча. Вече 20 години обучавам  акушер-гинеколози в различни отделения, но никога не съм искал да ставам преподавател в университета. Така да се каже ги уча на терен, на работното място.

-А кои са вашите учители в  професията?

Д-р С.Патишанов:  На първо място  това е д-р Никола Дренски, който беше един от най-уважаваните акушер-гинеколози в Пловдив. Не бих пропуснал и д-р Жорж Пелев, акад. Григор Горчев, проф. Славчо Томов. Това са хората, които ме въведоха в  мини-инвазивната хирургия, безкръвните операции. Те ми показаха , както се казва пътя. Сред моите учители нареждам  й д-р Атанас Попов и  д-р  Иван Ненов.

- Какви очаквания имате от новото си работно място?

Д-р С. Патишанов: Искам с работата си в МБАЛ-Пазарджик да помогна да покриваме почти целия спектър в   Акушерството и гинекологията.

-Какви нови подходи и методи  на лечение бихте желали да въведете в практиката на МБАЛ-Пазарджик ?

Д-р С. Патишанов:  Ще въведем лапароскопия и  оперативна хистероскопия. Искам и тук да прилагаме едни много щадящи методи  за операции, при които се нанася по-малка травма на пациентките и имат по-добър ефект от лечението, а възстановяването е много по-бързо. Ако  при една  отворена операция престоят в отделението е пет дни, то при една лапароскопска се намалява до два дни и кръвозагубата е  много по-малка, болката е по-малка. Рискът от инфекции и други следоперативни усложнения е значително по-нисък.

- Вие как се насочихте към мини-инвазивната хирургия и какво значение има тя за съвременната  гинекология?

Д-р С. Патишанов: Когато работех в Окръжна болница в Пловдив имаше лапароскоп, който беше  от по-нисък клас и се използваше за диагностика. На един конгрес, в който участвах в Пловдив, се запознах с проф. Горчев и  покрай него се заинтересувах  повече и оттам започнах специализация в Плевен, в първия  такъв курс,  в който се обучавахме. През 2008г.  участвахме и в Европейски конгрес във Флоренция по мини-инвазивна хирургия. В Будапеща също през 2014 г.  проведох специализация.  Смятам, че мини-инвазивната хирургия ще продължи да се усъвършенства, предлагайки още по-голяма прецизност и безопасност за пациентките и постепенно ще заменя традиционните подходи в гинекологията. Този  оперативен метод  е подходящ при стерилитет, яйчникови кисти,възпалителни заболявания, миоми , може да се премахне и цялата матка.

   - Какви иновации в областта на акушерството и гинекологията смятате, че ще променят значително практиката в следващите години?

Д-р С. Патишанов:  Новите  репродуктивни технологии   доста неща ще променят. Преди 20 г. жена със запушени тръби беше обречена да няма деца, а сега това вече не е проблем. И не само това. Вече жени, на които яйчниците са отстранени, могат да забременеят с донорски яйцеклетки и да износят дете, само да имат матка, а в бъдеще смятам, че и това няма да е проблем, дори без матка. Мисля, че в близките 10 години ще има много сериозни постижения в тази област. Техниката се развива с бързи темпове и очаквам още много подобрения в нашата специалност. Спомням си в началото на моята специализация през 1988 г., когато още нямаше ехографи и тестове за бременност, се правеха тестове  с жаби. Ходил съм по река Марица да хващам жаби, за да правя тестове.

- Спестявате ли при преглед  нещо на пациентките си, ако виждате, че имат проблем?

Д-р С. Патишанов: Всяка жена се интересува дали всичко е наред и при бременност и при гинекологичен преглед по друг повод, но не съм от хората, които спестяват нещо, ако виждам някакъв проблем. Човек трябва да бъде честен с пациентите си. Няма как да ги излъже и да скрие.

-Какво е чувството да помагате при появата на нов живот? Може ли да се опише?

 Д-р С. Патишанов: Това не може да се опише, преди да се случи си  мислиш колко е трудно, дори се ядосваш, но когато се роди живо и здраво бебенце и всичко е наред забравяш  другото. За мен раждането е като допинг.

-Как подхождате към пациентки, които ги е страх от бременността и раждането?

 Д-р С. Патишанов:  Разговарям с тях, обяснявам. Лекарят е човекът, който е компетентен и трябва да обясни какви са възможностите, дали има основание за притеснение. Има рискове и те трябва да се обяснят, за да може пациентката да направи своя избор. Когато са информирани  по-правилния начин  жените се успокояват.

-Какви качества смятате за най-важни за един акушер-гинеколог в съвременната практика?

Д-р С.Патишанов: Първо трябва да си обича работата, да чете много, да е сръчен, да може да анализира, да е спокоен.

    -Как успявате да балансирате личния си живот с толкова натоварената и отговорна работа ?

Д-р С. Патишанов: Досега при мен всичко беше за сметка на личния живот. Няма балансиране. Ощетявах близките си  за сметка на пациентките. Взимал съм отпуска само по 7 дни в годината. Вдигали са ме по среднощ за раждания. Ставаш и тръгваш, няма как да не отидеш.

-Какво може да споделите за вашето семейство? Израждал ли сте собствените си деца?

Д-р С. Патишанов: Съпругата ми е медицинска сестра и ме разбира.  Имаме  двама сина- Димитър и Александър. И двамата се родиха в ръцете ми. По-малкият завърши Медицина и вече е общопрактикуващ лекар. Големият  е мениджър във фирма.  Той ме дари  с  две прекрасни внучки- Виктория и Симона, които са на 5 и 3 години.

   -Кое е най-ценното, което сте научили през годините?

Д-р С. Патишанов: Най-ценното е, че съм се научил да работя добре. Уверен съм в своите възможности.

   -Какво бихте искали всяка жена да знае за грижата за себе си по време на бременност?

Д-р С. Патишанов: Най-важното е да слуша лекаря, който си е избрала да и води консултацията.

 -Какви уроци Ви е дала Медицината не само като професия, но и за живота като цяло?

Д-р С. Патишанов: Научи ме да гледам по-философски на нещата.

-Какъв е най-важният съвет , който искате да дадете на младите момичета, бъдещите майки и  всички жени?

Д-р С. Патишанов: Ваксинирайте се срещу човешкия папиломавирус HPV ! Тази ваксина спасява животи и трябва да се прави масово. Ваксинацията  е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем за предотвратяване на рака на маточната шийка. Там, където  задължително се прави тази ваксина в Австралия и Нова Зеландия вече няма случаи на този вид рак, докато в България е пълно с млади момичета, които имат проблеми. Дори аз препоръчвам тази ваксина не само за момичетата, но и за момчетата. Ваксината действа и като имуномодулатор, за да може да се изчисти организма от този вирус, ако все пак сте се срещнали с него и е попаднал в организма ви. Силно насърчавам родителите да се информират и да обсъдят възможностите с личния  лекар, защото тази превантивна мярка, може да спаси живот. Ваксината е безопасна, клинично тествана и е доказала ефективността си в значителното намаляване на случаите на рак на маточната шийка и предраковите изменения.

  - А какъв съвет бихте дали на себе си, ако се върнете в началото на  своята работа?

Д-р С. Патишанов:  Продължавам да си давам един съвет : „По-спокойно, не бързай“.

  -Какво си пожелавате?

Д-р С. Патишанов: Пожелавам си здраве, спокойствие, повече време със семейството и двете ми внучки.

Д-р Теодора Петканова е лекар-специализант по Кардиология в Кардиологично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Завършила е Медицина в Медицински университет- гр. Пловдив през 2023 г. Споделя, че поддържа сърцето си здраво с движение и щастливи моменти. Мечтае за успешна медицинска кариера и голямо и щастливо семейство.

-Какво Ви насочи към Медицината и към специалността Кардиология?

Д-р Теодора Петканова: Винаги сред децата, с които играехме пред блока, аз бях куражлийката, която да промие кръвта от раната, която да помогне с пренасянето до вкъщи на "ранения войн" и тази, която да обясни в подробности на мама и татко какво точно се е случило. А със започване на изучаването на биологията и химията в училище, още повече усещах, че това е моето. Кардиологията дойде в последствие- малко лични преживявания, малко съдба и много любов към специалността.

-Има ли някакъв личен опит или случка, което да Ви накара да се фокусирате върху сърдечните заболявания?

Д-р Теодора Петканова: Известен факт е, че сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. И в семейството ми такива случаи не са един или два. Имала съм сблъсък с патологията още преди да стана лекар, и със сигурност и това е допринесло за насоката ми.

-Какво е най-голямото предизвикателство по време на специализацията Ви досега?

Д-р Теодора Петканова: Осъзнаването на контраста между университета и болницата, между медицината в учебниците и медицината в реалната практика. Срещата ми със здравната система като административна структура също ми създава трудности, към които се старая да се приспособявам.

-Какви умения искате да развиете като специализант по кардиология, които смятате за ключови в тази област?

Д-р Теодора Петканова: Често при нас постъпват пациенти, чието състояние изисква бързи и адекватни действия. За да се предприемат те, обаче, е необходим голям резерв от знания и опит. Често сърдечно-болните пациенти са полиморбидни, което изисква и допълнителни съображения при назначаване на лечението им. С няколко думи, важно е бързо и под напрежение да се взимат не просто добри решения, а най-добрите такива, в името на пациента. Това искам да овладея и аз.

-Имате ли ментор, който оказва влияние върху професионалното ви развитие?

Д-р Теодора Петканова: За развитието ми като лекар самата аз не се ограничавам да черпя опит и познания от един единствен човек. В Кардиологично отделение, а и в МБАЛ- Пазарджик като цяло, работят специалисти, от всеки от които се старая да "открадвам" по нещо. В отделението има много добри лекари, до които непрекъснато се допитвам, на които разчитам и които никога не са пренебрегнали мой въпрос, независимо от динамиката и тежестта на работата. При посещения в други отделения и комуникация с колеги хирурзи, реаниматори, специалисти по вътрешни болести, ендокринолози, невролози, нефролози, лекари по образна диагностика и др., сме обсъждали и казуси, свързани с патология извън Кардиологията. И всички тези колеги са отделяли от времето си, за да дискутираме. И всеки от тях ми е "дал" по нещо. Може би и тук е момента да благодаря на всички тези колеги. Сърдечно благодаря!

-Какъв е най-ценният съвет, който сте получили от колегите?

Д-р Теодора Петканова: Много са тези съвети. И с практиката започвам да разбирам всеки един от тях.

-Кои са най-често срещаните сърдечни заболявания, с които се сблъсквате в практиката си?

Д-р Теодора Петканова: Острият коронарен синдром, към който най-общо спадат стенокардията и инфаркт на миокарда, сърдечната недостатъчност, артериалната хипертония и ритъмно-проводните нарушения.

-Какви иновации или нови технологии в Кардиологията Ви впечатляват най-много?

Д-р Теодора Петканова: Изключително впечатлена съм от образните методи в Кардиологията и развитието им през годините. Сърцето е в постоянно движение, заради съкращенията, които извършва при работата си. Освен това, то е гръдната клетка, която прави непрекъснати дихателни движения. На фона на тази непрекъсната динамика, образната диагностика ни дава възможност да оглеждаме сърцето и неговите структури в детайли, а това е изключително важно за поставяне на точна диагноза, а оттам и за назначаване на лечение.

-Как реагирате при спешни ситуации, когато става въпрос за сърдечни инциденти?

Д-р Теодора Петканова: Важно е в такива моменти да се взимат бързи и адекватни решения. Често пациенти пристигат в много тежко състояние, което изисква засилено внимание и точна преценка. С идването на такъв болен се активира, образно казано "Протокол спешност"- снемане на подробна анамнеза от пациента, близки или свидетели на случилото се, първичен преглед, колкото позволява състоянието на пациента, и оказване на навременна и адекватна медицинска помощ. Изключително важна роля в такива ситуации има и останалият медицински персонал в отделението, който се превръща в двете ръце на лекаря. Медицинските сестри са нашата лява ръка-те са непрекъснати асистенти в оказването на първата специализирана помощ- ЕКГ, катетеризация, кардио- пулмонална ресуститация и интубация, ако се налага, взимане на кръв за изследвания, които на следващ етап доопределят представата за състоянието на болния. Медицинските санитари- нашата дясна ръка- настаняват болния по най-бързия и щадящ начин и отговарят за последващата му подготовка за лечебните манипулации. Ключови за успешното лечение са точната организация и екипната работа, активна част от които се уча да съм и аз.

-Как подхождате към пациенти с хронични сърдечни заболявания и какво е важното при проследяването им?

Д-р Теодора Петканова: При хронично болните пациенти от особено значение е натрупването на знания у тях и близките им, за самата болест, за потенциалните рискови фактори и усложненията, свързани със състоянието, и естествено, ежедневното самонаблюдение на здравето. За проследяването на такива пациенти са важни комуникацията между лекар и пациент, семейните отношения, приятелският кръг, колеги, съседи и роднини. Важно е обкръжението да е добре запознато със състоянието на пациента, за да може да реагират адекватно при спешни здравни ситуации. Често именно близките са тези, които контролират редовните посещения при лекуващия специалист. Освен това комуникацията с хората от заобикалящата среда е положителен фактор, който да стимулира поддържането на добро качество на живот и избягване на рисковите фактори за пациента.

-Какви съвети бихте дали на хората за превенция на сърдечно-съдовите заболявания?

Д-р Теодора Петканова: Най- общо, превенцията на сърдечно-съдовите заболявания се състои от няколко основни точки: поддържане на оптимално тегло чрез рационално хранене и физическа активност от поне 30 мин. на ден, адекватна консумация на вода, избягване на стреса, въздържане от тютюнопушене и прекомерен прием на кафе и алкохол.

-Как виждате бъдещето на Кардиологията и кои са основните предизвикателства, които мислите, че предстоят в областта?

Д-р Теодора Петканова: С оптимистична нагласа съм не само към бъдещето на Кардиологията, а на науката като цяло. Смятам, че има още много възможности за развитие на диагностичните методи и методите на лечение. И въпреки всичко, това че дадено откритие е вече реализирано, далеч не означава, че то ще бъде въведено в България. А ако бъде, каква ще бъде неговата цена? Финансовата част винаги е определяла в голям процент подходът към пациентите. Друг проблем е кооперативността на пациентите, основна причина за която е ниската здравна култура сред населението. Голяма част от хората не осъзнават тежестта на състоянието си и отговорността, която носят към самите себе си. Надявам се, че в бъдеще, заедно с развитието на технологиите, ще се подобри и отношението на хората към профилактиката и навременното лечение.

-Коя част от Кардиологията Ви е най-интересна и защо?

Д-р Теодора Петканова: Харесвам проучването, изследването и разкриването на загадки. Когато разглеждаме болестта като проблем, първо трябва да открием етиологията на проблема, да го назовем, да установим причината за него, а след това и решението. Успешната диагностика е първата стъпка и най-интересната част за мен от борбата с болестта. Задълбоченият разпит на пациента и разнообразните диагностични методи, с които разполагаме в Кардиологията, са начините да поставим правилната диагноза, а от там и да назначим правилната терапия за пациента.

-Какви са Вашите лични и професионални цели за следващите 5-10 години?

Д-р Теодора Петканова: Нищо неочаквано и необичайно- придобиване на специалност Кардиология, създаване на семейство и старание за постигане на баланс между двете.

-Как се справяте със стреса и натоварването, което често съпътства медицинската професия?

Д-р Теодора Петканова: С музика умея да постигам каквото настроение желая, така че тя ми е първи избор при прегряване на работното място. Искам ли обаче почивка от всичко и пълен рестарт, избирам разходки сред природата- в гора или край ручеи и водопади.

-Какво е чувството да знаете, че буквално можете да спасявате човешки животи всеки ден?

Д-р Теодора Петканова: Отговорно! Повечето хора смятат, че с медицинското образование получаваш самочувствие и сила. Но по думите, приписвани на няколко големи световни лидери и на чичото на Спайдърмен: "С голямата сила идва и голяма отговорност".

-Имали ли сте момент, когато сте се чувствала безсилна като лекар? Как се справяте с подобни ситуации?

Д-р Теодора Петканова: Разбира се! Според мен, който лекар го отрече- ще ви излъже. Просто има ситуации и пациенти, чието състояние е необратимо, и единственото, което можем да направим ние, е да ги облекчим в последните им мигове. Какво е чувството?! Ужасно... Как се справям? Философия- опитвам да приема, че всичко си има начало и край. Давам си време.

-Какво Ви зарежда най-много в ежедневната ви работа с пациенти?

Д-р Теодора Петканова: Определено най-голяма радост ми носят усмивките на лицата на пациентите и облекчението на техните близки след положителни новини, особено ако състоянието е било тежко и животозастрашаващо.

-Как успявате да поддържате баланс между професионалния си живот и личния? Остава ли Ви време за любими занимания и почивка?

Д-р Теодора Петканова: Всичко е до човек и лична организация на времето. Старая се да си разпределям силите и енергията в нещата, които обичам. Кардиологията е едно от тях, така че гледам и на нея като едно любимо занимание.

-Какви са вашите лични начини за справяне със стреса в толкова интензивна професия?

Д-р Теодора Петканова: Изключвам професионалната част за кратко и залагам на повече лични преживявания.

-Каква роля играе семейството или близките Ви в подкрепата на Вашето професионално развитие?

Д-р Теодора Петканова: Ключова! Семейството ми е движеща сила за мен. То ми дава сила, благодарение на която имам чувството, че мога да се справя с всичко. На най-близките ми хора винаги мога да споделя и най-трудните ми моменти и знам, че отсреща ще получа откровеност и съвет, на който мога да разчитам напълно.

-Какви мечти и цели имате извън професионалната сфера? Има ли нещо, което бихте искали да постигнете лично?

Д-р Теодора Петканова: Най-голямата ми мечта е да изградя голямо и щастливо семейство.

-Какви лични качества смятате, че са Ви помогнали да станете успешен специализант в такава сложна и динамична област?

Д-р Теодора Петканова: Постоянство, амбиция, смелост, приключенски дух.

-Какви житейски уроци сте научили от работата си с пациенти? Промени ли това начина, по който гледате на живота?

Д-р Теодора Петканова: Определено да. Самият въпрос, така зададен, е едно от първите неща, над които се замислих след започване на специализация. Всеки човек, с когото се срещам, има уникални познания и светоглед, от които винаги мога да извлека информация и ценни уроци за себе си. Научих, че много важно качество е да можеш да се адаптираш. Научих, че неуспехите могат да са стъпала нагоре, а не надолу. Че човек носи отговорност не само за себе си, а и за хората около себе си. Не трябва да се забравя и че опознаването на психо-емоционалното състояние на пациентите също помага значително при лечението им. Чрез комуникацията си с тях аз ги лекувам, а те ме изграждат.

-Коя част от работата ви като кардиолог съвпада най-много с личните ви убеждения и мироглед?

Д-р Теодора Петканова: Сърцето- единственият орган в човешкото тяло, притежаващ свойството автоматизъм. С други думи, то само отговаря за работата си, действа като генератор за самото себе си. Както човек отговаря сам за себе си и чрез мислите, думите и действията си насочва живота си в определена посока.

Разбира се, има редица външни фактори, които влияят на правилната работа на сърцето- йонен баланс, хормонален статус, структурни нарушения, медикаменти и много, много други. Но така е и с човек. Случки, събития, хора, преобърнали или не живота ни, ни променят неизбежно. И от нас зависи накъде ще поемем след това.

Как поддържате сърцето си здраво?

Д-р Теодора Петканова: С движение и щастливи моменти.

-Кой е най-важният съвет, който искате да дадете на хората ?

Д-р Теодора Петканова: Опитвайте се да бъдете позитивни. Винаги ще има нещо, което няма да върви в живота, но понякога е добре да се концентрираме върху всичко друго, което пък ще е точно на мястото си.

Д-р Димитър Бакалов е специализант по Спешна медицина в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Той е един от носителите на наградите „Лекар на годината 2024“ на РК на БЛС-Пазарджик в категория „Ти си нашето бъдеще“. Д-р Бакалов споделя, че тази награда за него е признание за всички усилия, които ежедневно полага за пациентите, но не е само личен успех, защото без хората, които го подкрепят, не би се справил с трудностите в живота и професията. Най-ценното нещо, което е научил досега като спешен медик е, че колкото и да е напрегната една ситуация или колкото и да е опасно състоянието на пациента, спокойствието е това, което прави действията ни правилни. Според него спешният лекар трябва да е уверен в себе си, а не самонадеян.

- Какво първоначално Ви привлече към Медицината?

Д-р Д. Бакалов: Смятам, че Медицината е призвание или поне аз я усещам като такова. Обичам да бъда в помощ на хората и може би това беше ключовото, което ме водеше през годините на обучението ми.

- Защо решихте да специализирате Спешна медицина?

Д-р Д. Бакалов: Защото, макар да е изключително напрегната, трудна и натоварваща, на практика няма друга специалност, в която да виждаш и да работиш цялата Медицина. Да се научиш да прилагаш уменията си в толкова много и разнообразни животозастрашаващи състояния те калява като лекар и ти дава увереност, че можеш да бъдеш ефективен, независимо от ситуацията.

- Имаше ли момент в обучението Ви или по време на работа, когато сте се съмнявали в избора си? Как го преодоляхте?

Д-р Д. Бакалов: Смятам, че в определен момент по време на обучението си всеки студент по Медицина се съмнява в избора си. С годините в университета студентите осъзнаваме сериозността на бъдещата си работа и отговорността, която ще носим. Преодоляването на съмненията дали сме достатъчно силни за тази професия става сякаш естествено, когато виждаме как вече завършилите лекари лекуват пациентите си.

- Какви лични качества смятате, че са най-важни за успех в Спешната медицина?

Д-р Д. Бакалов: На първо място — самообладание, бърза мисъл и способност за вземане на адекватни решения. В Спешно отделение успях да доразвия уменията си на самоконтрол и дисциплина. Мисля, че това са наистина незаменими качества за специалността Спешна медицина.

- Как се справяте с напрежението и емоционалния стрес при спешни случаи?

Д-р Д. Бакалов: При спешни ситуации обикновено не давам превес на емоциите си, защото така се замъглява правилната преценка за състоянието на пациента. Обикновено при мен стресът от тежките смени настъпва, когато се прибера вкъщи. Тогава се опитвам да се разсейвам с любими занимания.

- Кои са най-големите предизвикателства, пред които сте се изправяли като специализант по Спешна медицина?

Д-р Д. Бакалов: Напрежението от това, че трябва да бъдеш адекватен в действията си, независимо от това какво се случва, е огромно предизвикателство за всеки спешен лекар. Хората не си дават сметка какво значи да се сблъскваш със смъртта ежедневно, да виждаш страданието на другите, да живееш с думите, които изричат. Никой освен лекаря не знае колко е трудно, когато трябва да кажеш на близките на пациента най-страшната вест.

- Какви са подходите Ви при работа в условия на ограничени ресурси или при липса на време?

Д-р Д. Бакалов: Бърз триаж и правилно разпределение на задачите между членовете на екипа. В спешното отделение е много важна правилната преценка за състоянието на пациентите, защото времето е ограничено. Трябва бързо да се вземат правилните решения, защото от нас зависи животът на всеки пациент, постъпил в отделението.

- Как новите технологии и оборудване променят начина, по който работите в Спешната медицина?

Д-р Д. Бакалов: Бъдещето идва по-скоро, отколкото предполагаме. Новите технологии и иновации значително подобриха работата на всички медицински специалисти. Спешната медицина не е изключение. Благодарение на ръководството на лечебното заведение разполагаме с множество съвременни апарати, които подпомагат и подобряват работата ни.

- Каква е ролята на екипната работа в Спешно отделение и как работите с другите лекари?

Д-р Д. Бакалов: Екипната работа е ключът към успеха във всяко начинание. Старая се ежедневно да показвам на колегите си, че когато хората работят заедно и всеки от медицинския екип е мотивиран да дава най-доброто от себе си, се създава добра организация с общи правила и цели, в която всеки знае своите задачи и допринася максимално за спасяване на живота на пациента.

- Как виждате бъдещето на Спешната медицина в България?

Д-р Д. Бакалов: Смятам, че в бъдеще ще има доста промени в Спешната медицина. Помощта, която ще ни окажат специалистите парамедици и лекарски асистенти, очаквам да доведе до оптимизация на работата и обезпечаване на населението с повече спешни екипи на терен.

- Какво мислите, че трябва да се подобри?

Д-р Д. Бакалов: Личното ми мнение е, че определено трябва да се подобри материалната база на екипите, работещи в линейките. Според мен сегашното обезпечаване на населението със спешни екипи е недостатъчно. Освен това трябва да се разграничи „спешна” от „неотложна” помощ. За съжаление хората не разбират, че фалшивите сигнали на 112 и безпричинното натоварване на спешните отделения застрашава реално нуждаещите се от спешна помощ. Не всеки си дава сметка, че ангажирането на спешния медик с грипоподобни симптоми и състояния, които не застрашават живота, води до умора и претоварване на колегите и съответно пропускане на наистина спешните пациенти. Помислете, че утре вие може да сте от страната на тежко болния пациент и едва ли ще сте съгласни, докато чакате линейка или се свивате в чакалнята на спешното отделение, колегите да се занимават с например „врастнал косъм” или „болки в коляното от една седмица”.

- Какви са вашите планове за развитие като специалист в тази област?

Д-р Д. Бакалов: Аз ясно разбирам, че няма да мога да помогна на много хора, ако работя самостоятелно. Моята цел е да организирам съмишленици, да изградим сработени екипи, обезпечаващи населението на областта и вдъхващи спокойствие и уважение във всеки пациент. Надявам се някога отново да имаме силна връзка на доверие между лекар и пациент.

- Кое е най-голямото Ви удовлетворение от работата?

Д-р Д. Бакалов: Благодарността на хората, тяхната признателност и вяра. Тези неща не могат да се купят с пари, трябва да се заслужат. Точно затова за мен те дават най- голямо удовлетворение.

- Как този избор на професия промени начина, по който гледате на живота и човешкото здраве?

Д-р Д. Бакалов: Начинът, по който гледам на живота, доста се промени, след като започнах да уча Медицина. Започнах да обръщам внимание на нещата, които преди не забелязвах, и да ценя много повече, както собственото, така и чуждото здраве. Често ми се случва извън работа, когато се разминавам с хора по улиците, да забелязвам здравословните им състояния и възможните болести, от които страдат. Това преди не ми се беше случвало.

-Спомняте ли си първия си критичен случай и как той се отрази на Вас като човек и бъдещ специалист?

Д-р Д. Бакалов: В съзнанието на младия лекар, за съжаление, се запечатва всеки един критичен случай. Точно тези състояния оставят ярка следа в професионалното развитие на всеки лекар и го белязват емоционално.

-Какво Ви помага да останете мотивиран и съсредоточен дори в трудни моменти?

Д-р Д. Бакалов: Вярата в Бог и в доброто. Никак не е приятно след тежко дежурство да прочетеш някъде негативни публикации и коментари. Не мога да се сърдя на тези хора, защото осъзнавам, че в тяхното съзнание те са убедени в правотата си, но е обидно да знаеш, че за тези 12 часа смяна буквално не си пил глътка вода или не си хапнал нищо, залагал си собственото си здраве, бил си на ръба от напрежение да не допуснеш грешка, и за благодарност да прочетеш „те затова ги бият”. Наистина обществото не си дава сметка, че ние сме същите хора, които многократно сме връщали пациентите към живот, същите хора, на които пляскахме, когато беше Ковид пандемията. Много пъти точно тези, които обиждат и подбуждат агресия срещу нас, после ни търсят за помощ. И тази помощ никога не им е отказана и за тези хора също никога не са пожалени сили и средства. Борим се за живота и здравето на всеки. Това е клетвата, която сме дали. Тя далеч не е да лекуваме по спешност пациент с оплаквания от месеци, който не е дошъл на лекар, защото „имал по-важна работа”, а при личния му лекар се чакало много.

- Случвало ли се е да оказвате първа помощ на някой извън болницата, когато не сте на работа?

Д-р Д. Бакалов: Многократно ми се е случвало да попадам на битови инциденти и пътнотранспортни произшествия извън болницата. Винаги, независимо за къде пътувам, се спирам и оказвам медицинска помощ. Смятам, че е дълг не само на всеки лекар, а на всеки човек да спре и да помогне, когато някой има нужда. В крайна сметка животът е кръговрат и никога не знаем какво ни е приготвил следващият ден.

- Виждате ли се като преподавател на по-млади колеги в бъдеще? Как бихте искали да предадете своя опит и знания?

Д-р Д. Бакалов: По-скоро не се виждам като преподавател, но с удоволствие бих споделил познанията си с всеки колега, който сметне, че има какво да научи от мен. Моето мнение е, че всички лекари трябва да си помагаме и да се обучаваме един друг, защото в крайна сметка това ще доведе до по-добри резултати от лечебните ни действия.

- Какво смятате, че ще бъде най-голямото предизвикателство за Вас, докато работите като лекар?

Д-р Д. Бакалов: Да съхраня себе си. Мисля, че това е едно много голямо предизвикателство за всеки човек, избрал Медицината. Умението да оставяме работата зад вратите на болницата и да успяваме да почиваме истински извън нея е доста голямо предизвикателство за всеки колега, такова е и за мен.

- Как успявате да балансирате личния си живот с интензивността на работа в Спешната медицина?

Д-р Д. Бакалов: Трудно. Всъщност личният живот много пъти е за сметка на професионалния. Важно е да имаш човек до себе си, който те подкрепя и разбира отговорността на това да си лекар. За съжаление, обаче, Медицината води до множество проблеми в личен план, защото реално тя се превръща в живота на всеки един от нас.

- Как си представяте личния и професионалния си живот в дългосрочен план? Смятате ли, че ще се наложи да направите компромиси?

Д-р Д. Бакалов: Опитвам се да бъда оптимист по отношение на бъдещето. Смятам, че без компромиси няма как да има развитие нито в личен, нито в професионален план

- Има ли нещо извън Медицината, което Ви носи голямо удовлетворение и ви помага да се презареждате?

Д-р Д. Бакалов: Аз съм моторист и обичам да прекарвам свободното си време върху мотора. Карането на мотоциклет ми дава чувство за свобода и сила. Това е и моят начин за презареждане.

- Има ли конкретна житейска философия или принцип, който следвате в професионалния и личния си живот?

Д-р Д. Бакалов: „Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.”

-Как се справяте с очакванията, които имат околните към Вас като бъдещ специалист в толкова отговорна сфера?

Д-р Д. Бакалов: Опитвам се да покривам тези очаквания, като ежедневно обогатявам знанията си. Когато знаеш, че толкова много хора разчитат на теб, ти имаш отговорност към тях и се стремиш винаги да даваш най-доброто от себе си, независимо в какво състояние се намираш самият ти в този момент.

-Как приемате неуспехите или случаите, в които нещата не се развиват според очакванията?

Д-р Д. Бакалов: Аз съм човек, който се стреми да преценява риска и се старая да избягвам неуспехите. Ако все пак нещата не се развият според очакванията ми, се опитвам да си взема поука от ситуацията, за да избегна бъдещи грешки.

- Ако можехте да се върнете назад във времето, бихте ли започнал по същия път?

Д-р Д. Бакалов: Бих поел отново по същия път, но бих променил самото пътуване. И аз, като всеки човек, бих искал да поправя много неща от миналото си; допускал съм много грешки и съм причинил немалко тревоги на най-скъпите си хора. Но пътя си не бих променил, защото смятам, че за мен просто друг път не съществува.

-Какви са амбициите Ви извън Медицината? Смятате ли, че имате време да се развивате в други области?

Д-р Д. Бакалов: Аз съм общински съветник в Общинския съвет на община Пещера и като такъв се опитвам да съм полезен на хората и по начини, различни от Медицината. Според мен политиката трябва да е средство за подобряване на живота ни, а не за лично облагодетелстване. Всеки трябва да работи безкористно, когато е избран от народа.

- Какво е нещото, което искате да постигнете в професионален план?

Д-р Д. Бакалов: Никога не съм си поставял граница за постиженията. Само Бог знае какво ни е писано.

- Какво послание бихте искали да отправите към младите хора, които се колебаят дали да изберат лекарската професия?

Д-р Д. Бакалов: Направете го. Независимо колко е трудно, крайната цел си заслужава. Чувствата, които те кара да изпитваш тази професия, са несравними с никоя друга. Просто го усещаш отвътре още от дете, че трябва да станеш лекар.

• Какво си пожелавате в професионален и в личен план?

Д-р Д. Бакалов: В личен план си пожелавам здраве и благополучие, а в професионален — да бъда все така целеустремен и мотивиран. Когато човек е амбициозен, лоялен и мотивиран, колкото и да е трудно, нещата се получават.

Проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси, в специално интервю за SafeNews обяснява влиянието на политическата криза върху икономиката: застой, деиндустриализация, безработица, инфлация, растящ външен дълг.

Пазарджик може да се превърне в национален център за подготовка на доброволци, като за целта се използва добрата материална база на Центъра за специализирана професионална подготовка към Академията на МВР. 

Апелът и съветът на проф. Дуранкев в случая е насочен към столичния кмет Васил Терзиев. Но насоката може да е към всеки градоначалник у нас.

Заслужава си!

Благодарение на задължителната публичност, която се изисква за заплатите в САЩ в обществения сектор, можем да разпознаем всеки от служителите, неговата заплата и основанията за всяко перо от заплащането.

Всички отдели в синьо са полицейски!

Близо 100 бостънски полицаи са спечелили (всеки от тях) над 100 000 долара само от извънреден труд през 2023 г.

Осем от 10-те градски служители, които са донесли най-много заплати вкъщи, са служители на полицейското управление, а другите двама бяха директора на държавните училища в Бостън … и … главния директор по капитала и стратегията на училищния район …

Най-добре печелещият в градската ведомост за миналата година, полицейският лейтенант Стенли Демесмин, прибра 426 000 долара. В допълнение към основната си заплата от почти 146 000 долара, Демесмин също е получил повече от 221 000 долара за извънреден труд, около 24 000 долара за детайлна работа, 29 000 долара за образователни обезщетения и около 6 000 долара в това, което се определя като „друго“ заплащане, според официалните данни. Тази категория включва бонус стимули или доходи от стипендии, плащания за сетълмент и възстановявания.

От 417 милиона долара, които Бостънското полицейско управление изразходва за заплащане на служителите през 2023 г., повече от 20% или около 88,5 милиона долара са отишли ​​за извънреден труд – повече от два пъти повече от 44 милиона долара, заложени в бюджета за него. Това беше повече от това, което всеки друг градски отдел похарчи за извънреден труд взети заедно.

Разходите за полицейското управление са се отплатили, както се вижда, от драматичния и безпрецедентен спад на насилието с оръжие в Бостън тази година.

От 2021 г. насам броят на бостънските полицаи, които печелят над 300 000 долара годишно, почти се е удвоил до близо 60 от около 30. За сравнение: кметът Мишел Ву е спечелил 207 000 долара миналата година; около 700 градски служители, повече от половината от които са полицаи, печелят повече от главния изпълнителен директор на града.

Внимание!!!

Около три четвърти от годишния бюджет на града се финансира от данъци върху собствеността и Ву се сблъска с критики от бизнеса и групите за недвижими имоти, защото предложи бюджет от 4,6 милиарда долара за 2025 г., което представлява 8% увеличение на разходите, или 344 милиона долара, спрямо фискалната 2024 г. година. Полицейското управление представлява втората по големина област на градски разходи след държавните училища. Администрацията на Ву отдели 474,3 милиона долара за BPD за фискалната 2025 година, с около 70 милиона долара повече от предходната година.

Източник: bostonglobe.com