От началото на май акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на Българската фондова борса скачат с почти 70%. Цената им докосна 4.80 лв. - нива, невиждани от 2018 г., преди да се свие до 4.00-4.50 лв., където продължи да се търгува при сравнително големи обеми и с резки колебания. А пазарната капитализация, която само преди седмица гравитираше около 350 млн. лв., се изкачи до около 650 млн. лв. Официално няма никаква оповестена информация, която да обясни внезапна бум на инвеститорски интерес, а отчетът за първото тримесечие не блести с нещо особено - макар и да показва 18,7 млн. лв. печалба, тя дори спада под тежестта на отписвания.

Основанието за подобен скок обичайно може да е само едно - очаквания за сделка. От петата по активи на банката в България не са съобщили дори да се водят преговори с потенциални купувачи, като оттам няма отговори на запитването за коментар за тази статия. Но "Капитал" потвърди чрез няколко източника, че тече процедура, и то в напреднала фаза, като последни оферти и избран купувач би могло да има още в рамките на май. А при получаване на необходимите регулаторни одобрения да се стигне до реална смяна на контрола в края на годината или началото на следващата.

Според информацията на "Капитал" на финалната права реално има надпревара между двама желаещи да придобият ПИБ. Това са Уникредит Булбанк и Пощенска банка, като и двете са силно мотивирани и явно са готови да платят оценка, далеч надвишаваща борсовата. Това донякъде си има обяснение. От една страна, акциите на ПИБ се търгуват с голям дисконт заради скелетите в гардероба й - големи експозиции, включително и към свързани лица с основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. А от друга, котировките са повлияни и от натрупаното през годините недоверие и репутационен риск около имената им. Според източниците в наддаването се е достигнало до оценка за банката от порядъка на 0,5 млрд. евро, която се приема за доста щедра. Големият въпрос е дали тя ще бъде разтълкувана като такъв и от двамата собственици на сумарно над 60% от капитала, като в противен случай продажбата може да бъде пропадне. И двете банки, спрягани за кандидати, отказаха коментар по темата с неофициалното обяснение, че не коментират пазарни слухове. След публикуването на материала от ПИБ излязоха с позиция, която без категорично да отрича информацията я нарича "непотвърдена" и "в противоречие с добрите журналистически стандарти" и заявява, че в банката не е стартирала и не се провежда процедура по т.нар дю дилиджънс .

Ако се стигне до сделка, това ще е по-скоро положително за сектора. През годините ПИБ няколко пъти беше носител на риск за цялата система и трябваше да бъде спасявана. След колапса на КТБ през 2014 г. тя се оказва в епицентъра на паниката на вложителите и след масирани тегления успява да се отвори само благодарение на ликвидната подкрепа от държавата. При следващите прегледи на ефективността на активността през 2016 и 2019 г. тя неминуемо излизаше като една от банките с най-съществен капиталов проблем. А през 2020г. нейното рекапитализация беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната BBR записа дял на два пъти над пазарни нива.

Това би било вероятно и последното по рода ви голямо сливане в българския банков сектор, тъй като като по-значимите цели за придобиване се изчерпват и след него четирите най-големи държави (ДСК, ОББ, Пощенска банка и Уникредит Булбанк) в страната ще са на непреодолима дистанция за всички останали.

И за двата спрягани кандидата - Уникредит Булбанк и Пощенска банка, покупката има своята логика най-вече откъм постигане на проблем и пазарен дял. Те загубиха позиции, след като в последните години основните им конкуренти, направиха големи придобивания - често в съревнование с тях самите. ОББ купи българското поделение на австрийската Raiffeisenbank за над 1 млрд. евро през 2022 г., а ДСК придоби Експресбанк от френската Societe Generale за над 600 млн. евро. през 2020г. 

Източник -  www.capital.bg