Трендафил Величков публикува позиция във Facebook, в която прави подробен коментар на последните местни избори в Пазарджик. Величков описва резултатите като предвидими, критикува националните коментатори, анализира играчите на местната сцена и формулира опасения за политическите и социалните последици от настоящата ситуация.
Величков иронизира темата: „Тъкмо си мислих, че Пазарджик ще остане известен… с големите ни имена в спорта и културата — и те ти булка избори!“ По думите му резултатът е ясен, но непоносимо е да го коментират хора, които „не са стъпвали в Пазарджик, камо ли да са наясно с нещата.“
Какво се случи — версията на Величков
Величков пропуска „епизода с касирането“, но отбелязва, че след последните политически събития — включително „Stand up Comedy“ сценката с Борисов — версията, която се говори в Пазарджик от месеци, става много вероятна. Според него в хода на събитията се е появил „златен шанс“ за организиране на нови избори, с няколко целенасочени политически ефекта:
- Официално влизане на ДПС „през парадния вход“ в местната власт.
- Смяна на премиера с „най-опитният“ и „заслужил“ — Бойко Борисов — което Величков свързва с по-широки национални интереси (включително предположения за дипломатически срещи и големи политически цели).
- Изпускане на парата от реалното социално напрежение — натрупано от невъзможността да се направи истински социален бюджет, предстоящото въвеждане на еврото и очакваните тежки последствия за най-уязвимите след 1 януари 2026 г., както и отварянето на „сезона на протестите“ на „жълтите павета“.
Играчите — поименен преглед и оценки
Величков дава детайлна характеристика на основните политически сили в Пазарджик:
- ДПС (Пеевски и коалиционните връзки) — Величков категорично отхвърля твърденията, че ДПС нямат политическо влияние в общината. Той припомня, че ДПС са имали съветници и политическо присъствие, че „Делян Пеевски владееше през Попов“ в коалиция с Борисов за около 16 години, и че това е факт, известен на „малките деца в Пазарджик“.
В този контекст той смята, че представянето като „помитане“ при пет хиляди гласа и осем съветници от 41 е „лишено от смисъл“ — при наличните ресурси тази победа е „измъчена, изстискана, статистическа“.
- ПП — ДБ — Величков отбелязва, че гласовете за тази формация са дадени основно за конкретни имена — за кмета Куленски и за доктор Генчева — и не отразяват национално одобрение за ПП-ДБ. „Пазарджик не каза, че обича ПП-ДБ — каза, че вярва и дава шанс на младия си кмет“, подчертава той.
- „Свобода“ — Определя проекта като създаден да реши въпроса за наследството на Тодор Попов чрез вътрешно състезание. Комичното според Величков е, че вторият в листата (съпруг на съдията, който касира изборите) загубил по преференции — подробност, която авторът представя като симптом на вътрешни противоречия.
- БСП — Обединена левица — Величков описва листата като „силна“ и „свестна“: „2385 гласа, само сто нямат преференция… хора, които не са били зависими никога от Бойко и Пеевски“. Той категорично заявява, че успехът е на хората в листата, не на партийните лидери, и критикува ръководството за грешки, сред които „национално отговорното поведение“ и други стратегически провали. Критично пита защо БСП е участвала в действия, които според него са компрометирали институцията на президента и припомня скандали от миналото, свързани с Пеевски.
- ГЕРБ — локални наблюдения — Величков е критичен и към местната структура на ГЕРБ, обвинявайки партийното ръководство в „мъчение“ на местната структура, за да служи на Пеевски чрез Попов. В същото време хвали Найден и групата му в общинския съвет, които според него показаха различно лице на ГЕРБ и се обявиха против Попов.
Лични и местни наблюдения
В личен тон Трендафил Величков споменава и по-дребни детайли от кампанията: как „взимането на преференции“ се равнява на „ресто от едно кафе или вафла в магазина“; честити на конкретни победители (например Андреев). И прави прогноза: „За авторите на сценария той продължава тепърва с ‘Carpe diem’“, а хората на Пазарджик трябва да останат смирени и мъдри, „за да не избуяват шмекери и измекяри в свещената ни тракийска и родопска земя.“
Заключение
Позицията на Трендафил Величков е едновременно критичен политически анализ, личен коментар и предупреждение за социалните и институционални рискове, които според него следват от начина, по който са преминали и са били интерпретирани предсрочните избори за Общински съвет в Пазарджик. Тонът е остър към централната политическа сцена и уважителен към местните активни фигури, които „не са били зависими от Бойко и Пеевски“.
Величков завършва с апел към пазарджиклиите за спокойствие и разум: животът в общината продължава и е важно да се съхрани моралната и обществена почва, върху която да се гради бъдещето.