На живо: Най-мащабните чествания на 9 май от началото на войната на Русия срещу Украйна

НА ЖИВО ГЛЕДАЙТЕ ТУК

На 9 май 2025 г. Русия отбеляза 80 години от края на Втората световна война. Централната точка на честванията е военният парад на Червения площад в Москва.

Събитието традиционно се провежда при максимални мерки за сигурност, но тази година те преминават познатото досега равнище. Причина за мерките са опасенията за украински атаки. Напрежението е повишено и от това, че само преди два дни дронове на Киев успяха да пробият въздушната отбрана на Москва. Сега властите са повишили до такава степен нивото на защита, че в голяма част на руската столица, както и целия централен района на града, интернетът е ограничен или направо спрян. Затворени са много от големите булеварди, а достъпът до Червения площад е контролиран от КПП-та.

По повод 80 години от победата във Втората световна война парадът на Червения площад има сухопътна и въздушна част.

Министърът на отбраната на Руската федерация Андрей Белоусов за първи път инспектира парадните части на Червения площад.

"Ние, като наследници на победителите във Великата отечествена война, празнуваме 9 май като наш собствен празник, като най-важния за страната. Никога няма да се съгласим с опитите да се изопачи историята на Втората световна война. Русия беше и ще остане неразрушима преграда срещу нацизма, русофобията и антисемитизма", заяви президентът на Русия Владимир Путин при откриването на парада.

След речта на Путин по Червеният парад преминаха и почетни части на други страни, като Китай, Египет, Азербайджан, Мианмар, Лаос и други. Последваха различни руски бойни части, като сред тях имаше и почетна част, съставена от ветерани във войната на Русия срещу Украйна.

Механизираната част от парада бе открита от легендарния съветски танк Т-34. След това преминаха новите леки бронирани машини "Тигр-М". Последваха бойни машини на пехотата, като БМП-2М.

Първият съвременен танк на Червения площад бе Танк Т-72-Б3.

Обновеният вариант на съветския танк Т-72 разполага с високо автоматизирана система за стрелба, по-усъвършенствани 125-милиметрови оръдия, нови високоенергийни боеприпаси и последното поколение на динамична защита "Реликт".

Последва обновена версия на Т-80 с газотурбинен двигател. След това премина и новият танк Т-90М "Прорив". Т-90 се "гордее" и със своето 125-милиметрово оръдие и с иновативната си реактивна броня. Танкът разполага и с една 12.7-милиметрова и една 7.62-милиметрови картечница. Задвижването пък се осъществява от от V12 дизелов двигател с мощност от 1130 к.с. Теглото е 47 тона, а максималната скорост е 60 км/ч.

Последваха ракетни артилерийски установки, като "Торнадо-С". Това оръжие също може да се посочи за наследник на легендарната "Катюша". Системата за водене на реактивен огън "Торнадо-С" има няколко варианта. Те са спрямо използваните боеприпаси - 122 мм, 220 мм или 300 мм, а броят на ракетите, съответно е 15, 8 и 6.

След това бе показан тактическият балистичен комплекс "Искандер-М". Бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и тактическа атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Последва част от безпилотници, като използвания почти ежедневно срещу Украйна ирански дрон "Шахед 129", наричан от Русия - "Геран".

Следваше ПВО част, представена от С-400. Това е най-продаваната руска противовъздушна система към този момент. Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 километра, а максималната височина, на която могат да достигнат далекобойните версии е 185 километра - по същество те са насочени за борба с балистични ракети и сателити.

Понякога комплексът се състои от повече от две машини, защото различните цели изискват различни радари. Съществува и такъв, можещ да "вижда" стелт самолетите в радиус от 150 км.

След това по Червеният площад премина стратегическата междуконтинентална балистична ракета с мобилно базиране "Ярс".

"Ярс" е най-важната част от ядрените сили на Русия, които залагат основно на наземните мобилни ракетни платформи, вместо на ракети, базирани в силози или в подводници.

"Ярс" може да пренася 4 ядрени бойни глави, всяка от които с мощност от 250 килотона. На практика ракетата е по-мощен и усъвършенстван вариант на Топол-М, която може да носи само една ядрена бойна глава с мощност до 800 килотона. PC-24 "Ярс" има обсег от 11 000 километра, а мобилната платформа позволява тя да се базира на труднодостъпни и скрити места.

След това започна въздушната част на парада. На реактивния щурмовик Су-25, с който разполага и България, бе поверена отговорната задача да нарисуват с дим руския трикольор. 

В небето летяха и елитните групи "Руски витязи" с изтребители от поколение 4++ Су-30СМ и групата "Стрижи" с изтребители МиГ-29.

Над Москва обаче не преминаха тежки бомбардировачи, като Ту-160 или хеликоптери, като Ка-52.

След началото на войната на Русия срещу Украйна, военният парад измени своята форма. През 2022 година над Червения площад не летяха самолети. През 2023 година по него не преминаха танкове и бронирани машини. Тогава пред Кремъл преминаха единствено ракетите "Искандер-М" и "Ярс", способни да носят ядрени бойни глави. През 2024 година преминаха скромен брой бронетранспортьори, като танковете и тежката техника отново липсваха.

Чуждестранни гости

По случай 80 години от края на Втората световна война в Москва присъстват общо 28 чуждестранни лидери.

Най-високопоставеният сред тях е китайският президент Си Цзинпин. Президентът на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва също е на трибуните на Червения площад. Сред поканените по-значими гости са президентът на Египет Абдел Фатах Сиси и главният секретар на Комунистическата партия на Виетнам То Лам.

Словашкият премиер Роберт Фицо е единственият лидер на страна от Европейския съюз в Москва, а сръбският президент Александър Вучич е единственият лидер на държава от Балканите.

В първата година от войната на трибуните на Червения площад не присъстваха чуждестранни лидери.

Това се промени през 2023 година, когато тям бяха президентите на Беларус, Узбекистан, Киргизстан, Казахстан, както и премиерът на Армения.

През 2024 година към присъстващите и през 2023 година лидери се присъединиха и президентите на Таджикистан, Туркменистан, Куба, Лаос и Гвинея-Бисау. Тогава обаче тържеството не бе уважено от президента на Армения Никол Пашинян.

Честването на 9 май се превърна в символ на възстановяващото се руско влияние след 90-те години на миналия век, когато не бяха провеждани военни паради. 

Любопитен факт е, че до 2013 година Украйна също чества 9 май и той е официален почивен ден. След Майдана от края на 2013 година и последвалата анексия на Крим през 2014 г. празникът губи своя статут и в последствие дори е преместен на 8 май. През 2023 година празникът губи официалния си статут и в Молдова.