Нд, Ное 15, 2026
Смъртта на Ботев: 150 години въпроси без отговор
Един куршум все още отеква в българската история
Сто и петдесет години след гибелта на Христо Ботев един въпрос продължава да разделя историци, изследователи и любители на историята - кой всъщност убива войводата във Врачанския Балкан?
Малко събития в българската история пораждат толкова спорове, колкото смъртта на войводата. През 1937 г. публицистът Трифон Христовски публикува във вестник "Час" свой анализ по темата, а живият още тогава четник Никола Обретенов му отговаря публично. Техният спор, допълнен от свидетелствата на съвременници на Ботев, звучи удивително актуално и днес.
Портрет на Христо Ботев, заснет в Букурещ от Бабет Енгел, около 1868 г.Снимка: "Изгубената България"
Около смъртта на поета революционер, подобно смъртта на унгарския поет и борец за национална свобода Петьофи, се носят различни легенди. Първата, която се е явила непосредствено след Освобождението, е била, че Ботев е жив, заточен в Диарбекир. Турците го заловили ранен и го заточили в горещия малоазиатски край. Имало очевидци, които го били видели... След това се появяват легендите, че Ботев е бил убит от българин. Някой си овчар, или кой знае какъв, се изповядал на стари години пред игумена на Черепишкия манастир, че той лично бил убил Ботев, като описал и отличителните му черти. Вместо опрощение, той получил от игумена вечно проклятие. Друг българин бил го съсякал във врачанските лозя със секира...
Гузните съвести търсят облекчение. В онова бурно и размирно време на национални борби, заедно с героичните подвизи е имало и факти на падение и низост. Мнозина въстаници са били избити и предадени от българи, които с това са искали да се спасят от обвиненията и преследванията на султанската власт заради съучастничество, да се представят за "вярна рая". И всеки убит такъв въстаник с брада се превръща в самия Ботев и легендите се роят.
Портрет на Христо Ботев и братята му: Стефан, Боян и Кирил Ботеви, 1876 г.Снимка: "Изгубената България"
Минават десетилетия, минава полустолетие, интересът към великия поет революционер, идеолог и вожд на селско-демократическото течение на националната революция не само че не замира, но се увеличава и ще се увеличава дотогава, докато "лъжа и робство на тая пуста земя царува", докато трае "това царство, кърваво, грешно".
Легендите за смъртта на Ботев се роят. Напук на биографите му, на очевидците на тази смърт. Една от последните такива е "Ботев убит във врачанските лозя", възпроизведена по разказите на един 80-годишен турчин, печатана в един провинциален вестник и препечатана миналата година в "Кормило".
Пред наличността на историческата истина защо не спрат най-после тези легенди?
Защото в самата история, в изказванията на тези, които са описали смъртта на поета, има някаква празнота, неустановеност, мистерия.