ПЪТЕШЕСТВИЯ: Панагюрище

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'.

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище е в разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Именно икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

Едно от имената в героичното минало на Панагюрище е това на Райна Княгиня, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

В хода на въстанието обаче Панагюрище е почти изцяло опожарено, като от възрожденския му период са запазени едва десетина къщи, сред които са Дудековата и Джуджевата къща.

Какво можете да видите днес в Панагюрище?

Панагюрище – Исторически музей

Историческият музей в Панагюрище е създаден през 1951 г. и има грижата за опазване и съхраняване на паметниците на културата в Панагюрище и региона. Той е една от най-важните забележителности в Панагюрище. Намира се в централната градска част и се състои от няколко сгради – основна сграда с няколко експозиции, зала-трезор на Панагюрското златно съкровище, Дудекова къща и още няколко сгради. Освен това в двора на Историческия музей е издигната стена на славата с паметни плочи на онези панагюрци, допринесли за доброто на града.

Една от залите е посветена на прочутото Панагюрско златно съкровище. В нея са изложени точни копия на златните съдове от съкровището, като всяка година в залата се излага и оригиналът. Аз съм виждала оригиналния комплект преди години в Националния исторически музей в София. Със сигурност много от вас са виждали съкровището на снимка. В традиционните му експозиции съдовете са изложени заедно един до друг и се възприемат в тяхната цялост. Подходът на музея в Панагюрище е всеки съд да си има свое собствено обособено място, така щото човек да има възможност да разгледа и най-малките подробности от инкрустациите.

Неразделна част от Исторически музей – Панагюрище са и къща музей „Райна Княгиня”, Тутева къща, Лекова къща, Дринова къща. За съжаление последните три не са отворени за посещение през почивните дни.

Дудекова къща

Както отбелязах, тя е част от регионалния исторически музей, но къщата заслужава отделно внимание поради няколко причини:

• тя е една от малкото запазени автентични старовремски къщи в Панагюрище;
• има типичната възрожденска архитектура;
• пропита е с история.

Къщата била построена през 1856 г. и била собственост на търговеца Петър Дудеков. Той бил посечен на стълбището в нея при потушаването на Априлското въстание. Днес на лобното място в къщата има табелка.

И вътре, и вън личи, че къщата е била обитавана от хора с възможности и стил.

Къща-музей Райна Княгиня

Това е родната къща на Райна Княгиня и една от най-старите къщи в Панагюрище. Тя била построена през 1673 г.

На първия етаж в обособена зала е представена експозиция – предмети, документи, факсимилета, посветена на живота и делото на Райна Попгеоргиева. Един от най-ценните експонати е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. Пак в тази зала може да се изгледа много въздействащ кратък филм за героинята.

Вторият етаж от къщата е етнографска експозиция и пресъздава дома на Райна Княгиня.

В приятния и добре поддържан двор може да се види скулптура на Райна, под която са погребани нейните тленни останки.

Мемориален комплекс Априлци

Това е монументът над централния площад в града, още една от топ забележителностите в Панагюрище. Построен е през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание. Изкачвайки стълбите към него, постепенно се открива красива панорамна гледка към голяма част от града.

Паметник на Черешовото топче

Това е значително по-малък по размери паметник, но не по-малко значим. Издигнат е на мястото на битката за Панагюрище. До него се стига за около 10 минути пеша по обособена пътека през горичката зад паметника Априлци.

Паметникът на Черешовото топче е разположен до крайните къщи в югоизточната част на града и близо до него може да се стигне с кола, но аз все пак ви препоръчвам да си направите разходка по споменатата пътека.

Църква „Свето Въведение Богородично“

Намира се в централната градска част над площада. Построена е в началото на IX век. Залепена е до старинната църква „Св. Теодор“. При изкачването до мемориала „Априлци“ може да се отбиете до църквата, за да запалите по свещичка.

Църква „Свети Георги“

Намира се в централната градска част, съвсем близо до музея. Построена е в периода 1856 – 1860 г. Тя е от малкото храмове в България с две фронтални камбанарии.

Пеещите и светещи фонтани на Панагюрище

Фонтаните са невероятна атракция, изключително интересно цветно, музикално, водно шоу, една от най-новите забележителности в Панагюрище. Мелодиите, които звучат са няколко, като фонтаните не само „танцуват“ в ритъма на музиката, но и се „обличат“ в различни цветове. Музиката, осветлението и движението на водните струи се синхронизират чрез иновативен софтуер.

Намират се пред спортната зала Арена Асарел, недалеч от централния градски парк.

Шоуто в пълния му блясък – с музика – може да се види обикновено в летните съботни вечери.

Забележителности около Панагюрище

Крепост Красен

Оказва се, че в околностите на Панагюрище могат да се видят останките от немалко крепости. Някога през Късната античност и Средновековието те били част от Средногорската укрепителна система. Най-значима сред твърдините е крепостта Красен, която се намира близо до панагюрското село Бъта. Тя била военен, административен, стопански и духовен център в целия район.

Останките от крепостта са масивни – запазени високи вътрешна и външна крепостни стени, порта, сгради, щерна за вода.

До крепостта се стига за около 50 минути пеша, като в по-голямата си част маршрутът е по черни пътища, а в последната трета се върви по пътека нагоре по хълма. За съжаление, маркировка няма. До крепостта Красен се стига и по пътека от Панагюрище, която обаче е доста по-дълга, но пък е маркирана с жълта маркировка. Нямам лични впечатления от тази пътека.

Нашият дълъг уикенд в Панагюрище започна именно от крепостта Красен. На нея и на Банското кале ще посветя отделна статия. Ние намясто установихме, че има визуална връзка между двете крепости.

Крепост Банско кале

Крепостта била построена през IV век и са регистрирани два активни периода на обитаване: IV – VI век и XI – XII век. Тази крепост се намира на връх Градището и е значително по-малка по площ от Красен, но и там има какво да се види – две кули, високи крепостни стени, градени с интересни по цвят камъни с розов оттенък, красиви панорамни гледки към село Баня.

Изходна точка за пешеходния маршрут е църква Света Троица в северозападните покрайнини на селото, което се слави с минералните си извори. До църквата се стига с кола и има удобно място за паркиране. Върви се все нагоре по хълма като се следват табелките Банско кале. Разстоянието е кратко, около половин километър, но наклонът е стабилен. Стига се за около 20 минути.

Крепостта е доста обрасла. Все пак си има информационно табло. Точно от това табло разбрахме, че в близост има и старинен оброчен кръст, носещ името Света Петка.

Затова, на връщане не слизайте по същия маршрут, а продължете по пътеката направо по билото, защото тя води до оброка и обособеното панорамно място с три пейки край кръста.

Панагюрски колонии

Това е близък до Панагюрище курорт и вилно селище, много приятно място за разходка. Разположено е на 15 километра северно от Панагюрище на значителна надморска височина – над 1000 метра. Централно място заема езеро с тръстика и водни лилии в три различни цвята – бял, крема, циклама. Освен разхождащи се и отпочиващи хора, могат да се видят доста рибари, хвърлили въдици в езерото (в зависимост от сезона).

Село Панагюрски колонии не е голямо, но пък се радва на архитектурно разнообразие. Там могат да се видят помпозни вили (има една в алпийски стил по маршрута към връх Братия), позанемарени сгради от соца, малко нови (или поне наскоро обновени) масивни постройки и няколко жилищни блока, строени за служители на мините от Медет.

Връх Братия

Връх Братия е обзорен връх, разположен на около 5 километра северозападно от село Панагюрски колонии. Висок е 1519 метра. Маршрутът за изкачване започва от езерото в центъра на курорта. Има табелка и удобно за паркиране място. Стига се за около час и половина.

Разстоянието до върха не е голямо, но има доста стръмни участъци, които трябва да се преодолеят. Като цяло се върви все направо в просеката под жиците, но на места пътеката напуска просеката. На места има маркировка. Още в началото на маршрута върхът се вижда право напред и нагоре. Не е трудно за ориентация.

Местност Оборище

Оборище е историческа местност, която се намира на около 12 километра северозападно от Панагюрище. Там през април 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. На мястото е издигнат паметник.

източници: drumivdumi.com, уикипедия