Проф. Боян Дуранкев: Мухите в супата. Ето защо си заслужава да гласуваме!

Искам да ви кажа няколко неща като човек, който има дълъг стаж на избори (от 1968 г.):

1. Единственият разумен механизъм, който може да променя бъдещето на нашите деца и внуци, остава демокрацията. Харесва ли ни или не, демокрацията е за предпочитане пред майданите и революциите (освен в крайни случаи). Карл Попър твърдеше че демокрацията е възможност за сваляне от власт на управляващите без проливане на кръв.
2. Карл Попър е прав на почти 90%. Неговата теза има предимно отрицателен заряд, твърдейки че винаги има и ще има управляващи, които трябва (все някога) да свалим от власт. Тук е прав, понеже демокрацията не е перфектна, чрез нея на власт може да достигнат опасни хора, които да съсипят и страната, и даже света. Спомнете си само онзи австриец с особените мустачки. Или нацисткият ЗЗД, приет „демократично“ от българската държава в едни по-далечни времена. И така нататък.
3. Българският особен „Преход“ към „демокрация“ и „пазарна икономика“ вмъкваше и продължава да вкарва във властта не само достойни хора, идеалисти и романтици, но и доста „гъвкави“ приспособенци, пребояджии, алчни и непочтени хора, лакомници, далавераджии, корупционери, некадърници, рентиери, дерибеи и какви ли не още отломки на архитектурата на българското общество. Да ги наречем „мухите в супата“ (тя и една е достатъчна), които не само те карат да се отвратиш от политиката, но и години да живееш с капаци на очите. Следвайки логиката на Карл Попър, голям кеф ще е да забиеш една бюлетина против една или ято мухи, нали?!
4. Но и мухите нахитряха! Те (поне в нашата общност на Европейския съюз и в България) вече не са традиционните диктатори и автократи, а са „изборни автократи“, създавайки форми на „(уж) демократична автокрация“. Те използват свободните избори и други демократични институции, но в крайна сметка подкопават демократичната система; често имат широката подкрепа на населението (над 10-20%), което помага да се подкопават демократичните институции; на власт постепенно разрушават демократичните институции, вместо да ги развиват; майстори са при използването на популистки програми и пропаганда за да подхранват подкрепата си: „Само аз съм готов за министър-председател!“; „Понеже сме първа сила, само ние ще правим правителство!“; „България над всичко!“; „Да направим отново Велика България“; „Плащам си, за да стана кмет (депутат)!“; „Младите трябва да са начело, понеже тяхно е бъдещето!“; „Партията е винаги права, даже когато греши“; „Направихме много грешки, но ще се поправим следващия път!“; „До сега било, каквото било, от утре – ново начало“ т.н.
5. „Демократичната автокрация“ достигна нови и особени висоти в България чрез използване на „институционални“ (НАП, МВР, община, прокуратура, съд) и истински бухалки, демонстрационна открита и прикрита собственост в „четвъртата власт“, напазаруване (чрез партийни субсидии и корупционни взятки) на „прости хора“, корпоративна диктатура, „етническа солидарност“, еничарство и т.н. Много угоени мухи, много нагълтване с власт и собственост!
6. Винаги ни се е навирало в очите първо онова, което ни е било неприятно, отвратително, гнусно! За него няма друга смъртоносна мухобойка, освен изборен глас „против“! „Против“ и нищо друго – поне това е основание да се гласува, а не „въздържал се“, „не избирам никого“!
7. И сега е време да се огледаме, освен мухите, в менюто на някои (не на всичките!) от политическите партии има много добри идеи за едно по-справедливо и солидарно бъдеще; сред кандидатите има симпатични, умни и зрели личности, които си заслужават преференциалния вот. Да гледаме реалистично, и тези добри идеи, и симпатичните ни личности, си струват нашите 5 минути за гласуване!

Моят личен избор е предварително ясен. Няма как да не подкрепя платформа, която и аз съм писал, и която в много отношения си заслужава; няма как да не подкрепя личност, която съм убеден, ще прави добро!

И поглед към деня след изборите. Няма кой да гласува за еднопартийно управление, болшинството от 240-те ще гласуват против; няма как Чудотворецът да стане министър-председател, старият вълк ще бъде отпратен от младите кучета. Няма как да се направи нова „сглобка“, което накланя везните към експертно правителство с ясна програма, подкрепена от повечето политически сили. Но програма от типа „продължение и обновление“!