Пещера отново засия в ритъма на световните култури (СНИМКИ)

Пещера отново се превърна в сцена на пъстро етнокултурно наследство по време на деветото издание на традиционния Международен етнокултурен фестивал. Тази година специалните гости, предизвикали истински фурор, бяха артистите от парагвайската фолклорна формация „Алма Гуарани“ – име, което в превод означава „душата на гуарани“.

Групата пристигна в Пещера не просто, за да покаже своето изкуство, а за да донесе духа на Южна Америка. В навечерието на концерта представителите на далечната страна се срещнаха с кмета на общината Йордан Младенов и с неговия екип. В непринудената и топла атмосфера те разказаха любопитни факти за родината си – за величествената река Рио Парагвай, дала името на страната, и за значението ѝ като символ на живота.

Гостите впечатлиха домакините не само с музика и танци, но и със своята култура. С гордост представиха националното знаме на Парагвай – едно от малкото двулицеви в света. От едната страна е гербът на страната, а от другата – лъв, символизиращ свободата и правосъдието. Местните представители с интерес разгледаха и традиционните парагвайски носии – елегантна смесица от испанско влияние и автентичен гуарани стил.

Вечерта в залата на читалище „Развитие“ се превърна в истинско пътешествие в сърцето на Латинска Америка. „Алма Гуарани“ завладяха публиката с огнени ритми, мелодии на китара и лира и с танци, изпълнени с неподправена страст. Особено впечатление предизвикаха виртуозните танци с бутилки, балансирани на главите на танцьорките – шедьовър на грация и равновесие. Финалът бе белязан от националния танц на Парагвай – полка, изпълнен с такава енергия, че залата избухна в бурни аплодисменти.

Символичните домакини – ансамбъл „Седенчица“ от Пловдив – достойно защитиха честта на българския фолклор. Със своята програма, вдъхновена от творчеството на големи имена като Кирил Дженев, Кирил Харалампиев, Иван Тодоров, Димитър Димитров, Димитър Дойчинов, Маргарита Дикова и Емил Генов, те показаха, че „синор – край няма, а хорото – не старее“.

Така завърши още едно издание на фестивала в Пещера – не просто културно събитие, а вълнуваща среща между светове, където музиката и танцът говорят на един и същи език – езика на душата.