През лятото на 2002 г. е проведена операция, в която са арестувани бивши барети, обвинени, че са организирали опит за убийството на Алексей Петров пред басейна "Спартак". Наречени от Филчев и тогавашното МВР "Фабрика за убийства", не след дълго бившите колеги на Славов и Петров са пуснати.
Филчев отрича да е оказвал натиск за назначението на Петров. Но пък косвено за споменатите приятелски отношения говори фактът, че заедно със Славов и Петров обитават имоти на един и същ адрес - на охраняваната "частна" улица в столицата. Вдовицата на прокурора Николай Колев в свое интервю в "24 часа" обвинява Алексей Петров, че е бил помагач в това убийство, за което тя твърди, че е поръчано от Филчев. Точно този неразследван казус е причината Европейският съд за правата на човека в Страсбург да се произнесе, че българският главен прокурор е недосегаем.
Сближаването с Филчев изстрелва кариерата му при царското правителство, когато не само става доктор в Академията на МВР, но успява да влезе дори в надзора на Националния осигурителен институт (НОИ) и необезпокояван (като изключим неуспелия атентат пред басейна "Спартак") да развива бизнеса си. По това време Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов са на началническия етаж в МВР като главен секретар и неговия оперативен помощник.
Как точно е продължила кариерата на Алексей Петров в службите през това време официално не се знае много. Вътрешният министър в кабинета "Сакскобургготски" Георги Петканов твърди, че не го познава - нищо че синът му работи в една от фирмите на Петров.
"През 2008-а става ясно, че той е бил организатор на среща между тогавашния вътрешен министър Румен Петков и известните като Братя Галеви - Пламен Галев и Ангел Христов, които са обвиняеми за рекет. Те са осъдени през 2012 г., но изчезват след произнасяне на присъдите. В началото на юни стана ясно, че издирваният с червена бюлетина на Интерпол оттогава Ангел Христов е успял да се прибере тайно в България, където е починал внезапно", припомня Шикерова.
"Около срещата на Румен Петков с братя Галеви избухва скандал. По време на изслушване в парламента Петков казва по повод на Алексей Петров, че е "разкрита самоличността на един офицер на прикритие". Резултатът е оставка на Румен Петков като вътрешен министър, а Алексей Петров е назначен официално за съветник в ДАНС. Всичко това се случва по време на управлението на кабинета на Сергей Станишев, в който участват БСП, ДПС и НДСВ и е известен като правителство на Тройната коалиция.
През 2009-а избухва скандал около секретен доклад на ДАНС, изнесен от Министерския съвет. Премиерът Бойко Борисов казва, че папката с доклада е върната от Алексей Петров, който го е направил като "лоялен гражданин". Папката дава повод на Борисов да напада предшественика си на поста Сергей Станишев."
Арестуван за "Октопод" и обвиняем кандидат-президент
"Война е, който издържи" - такъв отговор дава през февруари 2010 г. тогавашният премиер Бойко Борисов на въпрос на "Дневник" какво би казал за ареста на съотборника му и съдружник Алексей Петров в зрелищната акция "Октопод" на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Отношенията на Борисов и Петров са сюжет за отделен разказ. След другарското им минало в спорта и общия бизнес в зората на Прехода следва тежка вражда, като взаимно се обвиняват в атентати.
Борисов намеква, че Петров стои зад взрива на джипа на Цветелина Бориславова през 1997 г., когато тя все още е известна с името си Цветанка Карагьозова - случаят е описан от "Капитал" на 31 март 1997 г. После обаче се отрича от това свое твърдение.
Петров пък обвинява Борисов за един от атентатите, които е преживял - през 2002 г. в София, когато е ранен тежко пред басейна "Спартак". През октомври 2015 г. по бронирания му автомобил е стреляно с гранатомет. По случая е осъден украинецът Роман Логвиненко.
И за да е пълна интригата Петров казва пред репортер на "Монд":
"С Борисов си разменяхме такива SMS-и, каквито вие нямате дори от жена си."
Акцията "Октопод" е "венецът" на тези обтегнати отношения - Петров е закопчан като лидер на организирана престъпна групировка.
С тактически ход Петров печели ново предимство пред Борисов - кандидатира се за президент. "Никога не съм проявявал интерес и афинитет към голямата политика. Страховете на господин Борисов ме изстреляха на тази политическа писта и тези страхове ми организираха този сензационен арест", е обяснението на обвиняемия за влизането му в предизборната надпревара.
"Октоподът" завършва печално за подгонилите го - след 11 години делото приключва с две условни присъди, като Петров не е между осъдените.
Към юли 2021 г. грешките по делото "Октопод" струват на българските данъкоплатци над 1.2 млн. лева. През 2016 г. съдът в Страсбург осъжда България да плати 110 хил. евро на Алексей Петров, Антон Петров, Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците, и семействата им заради акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев осъжда прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 хил. лв. Над 400 хил. лв. обезщетение е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите. През февруари 2018 г. Петров е оправдан и по второто дело срещу него - за пране на пари.
"Лев Инс" и скандалите около него
"Безспорно най-голямата компания на Алексей Петров беше "Лев инс", макар от години той да няма пряко дял в нея. Формално акциите в застрахователя са разпределени между няколко дружества, а в Търговския регистър като действителен собственик е посочена Ива Павлова. Самият Петров не крие връзката си с нея и в една от последните си медийни изяви той нарича "Лев инс" "много успешен семеен бизнес", разказва "Капитал". "С близо 15% дял компанията е на втора позиция след "Евроинс", която обаче има повече бизнес зад граница. Ако се гледа само оборотът от България, "Лев инс", е лидер. Тя е най-големият играч при задължителната полица "Гражданска отговорност".
"В края на предишния парламент текстовете, които трябваше да гарантират спазването на правилата в международната система "Зелена карта", не бяха приети под силна съпротива на близките до "Лев инс" лица и организации, но през този юли до голяма степен изненадващо обструкциите рязко изчезнаха и промените минаха почти без дебат. В основата на целия проблем, довел до поставянето на българското бюро "Зелена карта" под мониторинг, бяха именно отказите на "Лев инс" да плаща по щети на нейни клиенти в чужбина с твърдението, че е жертва на измами", припомня медията.
Последният казус с компанията - изтичането на лични данни на 2.25 млн. души - са изпратени до редакционната поща на "Капитал" и други медии от хакер, ползващ псевдонима "Емил Кюлев". От "Лев инс" отрекоха да има теч на данни.
Делото шамар срещу "Медиапул"
Разправиите за "Зелена карта" стават повод за завеждането на дело от страна на "Лев Инс" срещу "Медиапул" за непосилната сума от 1 млн. лв., и то за статия по стенограма. Дело за един милиона лева води и собственикът на застрахователя "Евроинс" - "Еврохолд", срещу сайта "Биволъ".
"Доколкото в случая с Mediapool искът за 1 млн. лв. е предявен изцяло, а не като частичен, мога да кажа, че това е най-големият от гледна точка на претендираното обезщетение иск срещу медия в историята на България, който ми е известен на базата на публичната информация", коментира директорът на "Програма "Достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.
В телевизионно интервю Петров е попитан няколко пъти ще оттегли ли "Лев инс" огромния си иск, но не дава отговор.
