Васил Дамянов, животновъд: Успешният агробизнес иска желание, знания, практика

Младият човек съчетава всекидневната грижа за 1400 дка земя и 120 животни със задълженията си като председател на Общинския съвет в Лесичово.

Млад човек, трето поколение земеделец и животновъд, председател на Общинския съвет в Лесичово, собственик на успешен агробизнес, който за 9 години успява да разрасне в пъти и да го поддържа на това равнище до момента. Това е Васил Дамянов от село Памидово, област Пазарджик. През целия си живот е бил свързан със селскостопанската дейност, но поема изцяло нещата в свои ръце през 2011 година, когато губи баща си и наследява фермата му. Тогава в нея има 20 крави и около 50 дка земя, през 2019-а стадото вече е от 120 говеда Блек Ангъс и 1500 дка земя. В трудния момент не се отчайва, а се залавя за работа, като успява да надгради и умножи значително оставеното му наследство. Доволен е от постигнатото и споделя, че то се дължи на много фактори, но водещите са да имаш желание, да обичаш работата си, да имаш знанията и практиката, за да знаеш какво правиш и как да го направиш.

„Гласът на земеделеца“ има удоволствието да представи на аудиторията си Васил Дамянов – един успешен фермер с вдъхновяваща история, носеща поуката, че когато искаш нещо, намираш начин да си го извоюваш.

– Г-н Дамянов, как бихте се представили пред нашите читатели?

– През 2011 година наследих фермата на баща ми, който почина. Аз съм трето поколение земеделец и животновъд. Тогава имахме 20 крави и около 50 дка земя, фермата ни беше млечно направление и беше една от малките. През същата година завърших Аграрния университет, специалност „Екология и опазване на околната среда“. През 2020 година вече имах около 120 говеда Блек Ангъс и около 1500 дка земя, толкова са и до момента. Паралелно с това през годините бях управител на една фирма и там натрупах доста познания за производството на „кафява“ енергия – централи, които от силаж и оборска тор произвеждат електричество. Холдингът имаше около 40 000 дка земя и около 1500 крави, месодайно направление. От 2013 до 2019 година работих при тях, а същевременно си развивах и моята дейност. Обиколил съм доста ферми из Европа, отвсякъде съм си „откраднал“ по нещо, в добия смисъл на израза, разбира се. В смисъл – видял съм как там организират месодайното говедовъдство. Сега фермата ми работи по френски модел. Произвеждам месодайни телета. Отелванията стават януари, февруари и март, животните ги отглеждам пасищно, а септември, октомври и ноември продавам мъжките телета на телеугоителни. Във Франция и Италия работят по подобен начин. Това съм видял, докато съм бил там – французите произвеждат мъжките телета, италианците ги угояват, тъй като имат повече телеугоителни.

– А как успяхте толкова много да разраснете фермата, вероятно с помощ от проекти?

– Не, аз нямам нито един проект. Всичко е със собствени сили, не участвам в програми. Фермата я разраснах, защото не съм спирал да работя. Докато бях управител, всичко изкарано през годините си го инвестирах в животни, в техника. И така до 2019, когато си изпълних програмата за развитие и оттогава си развивам само собствената дейност. Програмата ми за развитие са целите, които сам си бях начертал още през 2011 година – да достигна над 100 животни и да осигуря необходимата земя за изхранването им – около 1300-1400 дка земя, като малко над половината е обработваема, останалите са пасища. В първите три години направих преход на фермата от млечно към месно направление. Залагам на чистокръвни животни Блек Ангъс. Партньори са ми „Сакар Ангъс“, от които вземам мъжки телета за разплод – с родословие и всичко. Поне от 7-8 години работим с тях, те имат около 300-400 животни под селекционен контрол. Телетата ги реализирам при други партньори – „Вила Юстина“, те имат телеугоително. Работя също със Сунай Караасан, крупен агробизнесмен от Пазарджишкия край.

През 2019-2020 година опитах да отглеждам и зеленчуци паралелно с животновъдството – пипер на открито и картофи. Но само за около 2 години – проблемите с работната ръка ме накараха да приключа с това. Също през 2020 година бях номиниран и в конкурса „Фермер на Тракия“, като номинацията ми беше в раздел „Растениевъдство“.

– И резултатите от зеленчукопроизводството са били добри, но липсата на работна ръка Ви е накарала да се откажете, така ли?

– Ами да, знаете, че животновъдния бизнес е работа по 365 дни в годината. За него също трудно се намира работна ръка. При месодайното животновъдство може да се механизира целият процес, но при зеленчуците, особено полското отглеждане на открито, това няма как да стане, а и работници се намират много трудно. И затова след тези две години зеленчуци вече не искам да отглеждам.

– А защо след 2019 година, след като сте постигнали личните си планове, сте спрели да разширявате, може би сте преценили, че повече натоварване не можете да поемете?

– Смятам, че съм постигнал златната среда за земята, която стопанисвам в момента и възможностите си да произвеждам, да работя и да изкарвам достатъчно доходи, за да мога да си осигуря спокойствие, както и да инвестирам още в техника. Затова от 2019 година поддържаме горе-долу едни и същи животни, една и съща земя. И се справяме с всички проблеми. Първо беше Ковид, замразеното потребление на почти всичко, след това войната в Украйна, високите цени на горивата, които се отразиха пак на нас чрез ново намаляване на потреблението на месо, мляко, падане на цените. И тази година проблемите са същите – войната, усложнената икономическа обстановка.

Цялото интервю с Васил Дамянов може да прочетете на сайта zemedeleca.bg.