Състоялият се 25-ти Съвет на лидерите на държавите-членки на ШОС и ШОС+ в Тиендзин в началото на месеца позволи да се демонстрира огромният мащаб и неоспоримото влияние на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

I.    ШОС и ШОС+ днес

ШОС заема изключително голяма част от световното население, главно благодарение на Китай и Индия. Страните-членки на ШОС са 9: Китай, Индия, Русия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Иран; тези страни общо притежават 3,4 милиарда души или приблизително 41% от световното население. Ако добавим страните-наблюдатели (3 страни: Беларус, Монголия и Афганистан) и партньорите за диалог (14+ страни: Турция, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства (ОАЕ), Катар, Ирак, Виетнам, Камбоджа, Непал, Шри Ланка, Армения, Азербайджан, Египет, Кувейт, Малдиви и др.), този процент значително се увеличава, достигайки близо 45-50% от човечеството.

ШОС не се гордее само с половината от световното население, но и с дела от световния БВП (по паритет на покупателната способност – ППС, тъй като той по-добре отразява реалната икономическа мощ и покупателната способност на всяка страна, която често се „скрива“ при използването на номинален обменен курс). БВП (ППС) на страните-членки на ШОС е приблизително 38-40% от световния БВП (ППС). Само Китай и Индия заедно създават около 30% от световния БВП (ППС). Приблизителният дял на ШОС+ е около 50-55% от световния БВП (ППС). Само добавянето на Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ (които са партньори за диалог) допринася за трилиони долари към общия БВП (ППС) на групата.

Тези данни ни позволяват да направим няколко ключови изводи за значимостта на ШОС и ШОС+.

1.    Организацията е демографски гигант № 1 в света! ШОС представлява най-голямото регионално обединение в света по население. Всеки второ човешко същество на Земята живее в страна, свързана с ШОС.

2.    Организацията се превръща в най-голям икономически гигант и то на страни с конкурентни икономики. Цифрите показват, че икономическият център на тежестта в света се измества към големия регион, обхванат от ШОС и нейните партньори. Тази „мега-група“ представлява алтернативен и изключително влиятелен икономически колос.

3.    Организацията е на страни, притежаващи най-голямата част от природните ресурси по света. ШОС+ контролира огромен дял от световните запаси от енергийни ресурси (петрол, газ) и е ключов за важни международни логистични проекти (като „Пояс и път“), което го превръща в енергийна и логистична суперсила:

Важно е да се подчертае, че ШОС+ не е икономически съюз като Европейския съюз. Това е разнородна група от страни, които често имат конкурентни и дори противоречиви икономически и политически интереси (напр. Индия и Китай, или Иран и Саудитска Арабия). Въпреки това, самият мащаб прави ШОС+ незаобиколима сила в глобалните икономически решения. Този факт подчертава стратегическата ѝ важност през сегашния 21 век.

Същите тези числа показват защо ШОС се възприема все повече като един от ключовите полюси в многополюсния свят, който се формира. Организацията има значителен тегло в глобалните въпроси, от сигурността до икономическото сътрудничество, независимо че обединява страни с много различни и дори конкуриращи се икономически и политически интереси.

Китайският председател Си Дзинпин, който ръководи срещата в Тиендзин, заяви, че в момента ШОС се е превърнала в най-голямата регионална организация с участието на 26 страни, които провеждат сътрудничество в повече от 50 сектора. Икономическата й мощ е близо 30 трилиона щатски долара, а международното влияние на организацията нараства с всеки изминат ден.

II.    ШОС до 2050 г.

Да надникнем в близкото бъдеще – до 2050 г.

Прогнозите за развитието на ШОС до 2050 г. (само на ШОС, без да правим прогнози за ШОС+) сочат, че организацията ще се превърне в неоспорим демографски и икономически център на сила в света, макар и с редица предизвикателства. Ето по-подробен анализ, базиран на текущи тенденции и проекции на водещи световни институции като ООН, Световна банка и МВФ.

Делът на ШОС в световното население ще остане изключително висок, вероятно над 40%. Китай и Русия обаче ще се сблъскат със сериозна демографска криза - намаляване на работната сила и увеличаване на броя на пенсионерите, което ще окаже натиск върху икономическия им растеж и социалните системи за защита. Обратно, ще нарасне делът на по-младото население в Южна Азия. Индия (чието население вече надхвърли това на Китай), Пакистан и други централноазиатски страни ще имат огромна и млада работна сила. Това може да се превърне в „демографски дивидент“, ако бъде подкрепено с инвестиции в образованието и ще е свързано със създаването на много нови работни места. Ще продължи масовото преместване на населението от селските райони към градовете, което ще стимулира икономически растеж, но и ще създаде предизвикателства, свързани с инфраструктурата и екологията.

Очаква се делът на ШОС от световния БВП (ППС) да нарасне значително и вероятно да надхвърли 50% до 2050 г.. Това ще превърне организацията в най-големия икономически блок в света. Китай и Индия ще бъдат съответно първа и трета по големина икономики в света (според ППС вече са). Те ще бъдат двигателите на растежа не само в региона, но и глобално. Ще се засилват вътрешните търговски потоци и инвестициите между страните-членки. Проекти като китайската инициатива „Пояс и път“ ще играят ключова роля в развитието на инфраструктурата и свързаността.

И не само икономическият растеж ще бъде цел на страните от ШОС, но и енергийната и технологичната трансформация. Регионът е както голям производител на енергийни ресурси, така и водещ в производството на „зелени технологии“ (соларни панели, електромобили и други). Борбата с климатичните промени ще бъде ключов фактор за икономическото развитие на всяка от страните-членки.

Гигантът ШОС със сигурност ще отбележи намаляваща зависимост от американския долар в междудържавните разплащания: Очаква се по-активно търсене на алтернативи на долара в международните разплащания между страните от ШОС, което ще подкопае доминирането на американската валута.

Същевременно не може да се подценяват предизвикателствата и рисковете пред развитието и израстването на ШОС. Историческите и политическите напрежения между някои членки (напр. между Индия и Китай, Индия и Пакистан) могат да възпрепятстват дълбоко икономическо и политическо сътрудничество. ШОС не е като Европейския съюз и институционално е по-слабо координиран: няма общ пазар, валутен съюз или силни надзорни институции. Решенията се вземат на основата на консенсус, което затруднява бързите действия. Освен това, нарастващото напрежение между Запада и страните от ШОС (напр. санкциите срещу Русия и Иран) може да доведе в бъдеще до по-голяма икономическа поляризация на света и да ограничи растежа. Накрая, няма как да се подценяват екологичните проблеми. Регионът е изключително уязвим към климатичните промени (водна криза в Централна Азия, наводнения в Южна Азия), които заплашват селското стопанство и стабилността.

До 2050 г. ШОС ще се превърне в най-важният демографски и икономически център на гравитация в света. Въпросът не е дали ще има икономическо влияние, а дали ще успее да преодолее вътрешните си противоречия, за да се превърне от свободна група за сътрудничество в ефективен и кохерентен геополитически субект, способен да оформя глобалните правила.

Китайският лидер Си Дзинпин на срещата на ШОС през септември тази година, заяви че „ШОС трябва да поддържа справедливостта, да насърчава правилния прочит върху историята на Втората световна война и да се противопоставя на манталитета на Студената война, лагерната конфронтация и тормоза“. Как да се тълкува тази теза за участието на ШОС в световното управление?

III.    ШОС в управлението на световните дела до 2050 г.

„Апетитът идва с яденето“, твърди една стара поговорка; а ангажирането в световните дела идва с нарастването на влиянието и новите идеи за управлението на процесите към бъдещето. ШОС вече има огромно влияние и притежава нови идеи, така че е невъзможно да бъде елиминирана като участник и партньор.

Председателят Си Дзинпин подчерта справедливостта и правилното разбиране на историята на Втората световна война на срещата на ШОС, което отразява последователната позиция на Китай за поддържане на световен мир и насърчаване на общо развитие. Като важна сила в световното управление, ШОС ще следва принципите на взаимно уважение, справедливост и взаимна изгода, ще насърчава партньорски отношения, а не съюзи, и ще се противопоставя на всякакви форми на блокадна конфронтация и тормоз. Този подход на Китай е в съответствие с общите интереси на международната общност и насърчава изграждането на нов тип международни отношения, които са по-справедливи и рационални. Участието на ШОС в световното управление не само ще допринася за мира и развитието на региона, но също така ще предлага китайска мъдрост и китайски решения за подобряване на глобалното управление.

ШОС има потенциала да действа като платформа за съвместно решаване на глобални проблеми, особено в областите на климата, икономическото развитие и сигурността. Успехът ще зависи от способността на страните-членки да намерят общи интереси и да работят за общи цели.

Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) може да допринесе за намаляването на глобалните заплахи чрез следните механизми:

1. Сътрудничество в областта на климата и околната среда. Страните от ШОС са лидери в изграждането на зелена инфраструктура, те могат да споделят технологии и да реализират съвместни проекти за възобновяема енергия, като соларни и вятърни електроцентрали. Например, Китай и Индия вече са сред водещите производители на соларни панели. И не само това, страните от ШОС са ангажирани със защита на биоразнообразието, като съвместни инициативи за опазване на трансгранични екосистеми, като планините на Памир или степите на Централна Азия.

2. Икономическо сътрудничество за намаляване на неравенствата. Развитието на различни инфраструктурни проекти между страните-членки и други страни-партньори по света са вече в ход. Инициативи като „Пояс и път“ могат да подобрят свързаността и икономическите възможности в по-бедни региони, като същевременно насърчават устойчиво развитие. ШОС лидира в подкрепата за малки и средни предприятия чрез създаване на програми за споделяне на ноу-хау и достъп до пазари за предприемачи от страните-членки. В ШОС Китай е страната, която се насочва с най-бързи темпове за икономическа интеграция със страните от Третия свят. През първата половина на 2025 г. световният износ на Китай показа променяща се търговска динамика - докато традиционните търговски партньори като САЩ и ЕС останаха важни, новите и развиващи се пазари играха по-важна роля. Китайският износ нараства най-бързо за страните от Африка на общо 103 млрд. долара     - с 21,4% (първо полугодие на 2025 г. спрямо първото полугодие на 2024 г.) - това е най-голямото абсолютно и процентно увеличение във всички страни и/или региони, за Индия на 65 млрд. долара – с 14,0% и за страните от АСЕАН на 323 млрд. долара – с 13,0%. Обратно, най-бързо намалява износът за САЩ - до 215,6 милиарда долара, което е спад от 10,7%.

3. Съвместни действия с други международни организации. ШОС може да си партнира с ООН, Световна банка и регионални организации за координиране на глобални усилия за борба с бедността и изменението на климата.

4. Образование и обмен на „добри практики“. ШОС провежда и се ангажира и за в бъдеще с обучение на експерти и обмен на знания в области като устойчиво земеделие, управление на водите и зелени технологии.

Не трябва да се подценява обстоятелството че Китай е не само неоспорим лидер, но и инициатор на редица от най-важните инициативи на ШОС. Китай предлага няколко ключови принципа и подхода за подобряване на глобалното управление, които се основават на китайските традиционни ценности и модерния му опит:

1. Концепция за „Обща съдба на човечеството“. Китай подчертава важността от сътрудничество и взаимна зависимост между народите. Тази концепция насърчава световните сили да работят заедно за решаване на общи проблеми като изменението на климата, намаляване опасността от пандемии и снемане на икономически неравенства.

2. Инициатива „Пояс и път“ (Belt and Road Initiative - BRI). Това е практическо приложение на китайския подход към глобалното развитие. Инициативата цели да подобри инфраструктурата, търговията и икономическата интеграция между над 140 страни, като насърчава взаимно изгодно сътрудничество.

3. Принцип на невмешателство и уважение към суверенитета. Китай настоява за уважение към националния суверенитет и правото на всяка страна да избира свой собствен път на развитие. Този принцип е особено важен за много страни от развиващия се свят.

4. Многостранност и реформи в международните институции. Китай подкрепя укрепването на многостранните организации като ООН и световната търговска система, като настоява за техните реформи, за да станат по-представителни и ефективни.

5. Хармония между човека и природата. Въз основа на традиционната китайска философия, Китай насърчава устойчиво развитие и баланс между икономическия растеж и опазването на околната среда.

6. Диалог и консултации. Китай предпочита дипломацията и диалога пред конфронтацията, насърчавайки разрешаването на конфликти чрез преговори и взаимно споразумение.

Тези подходи представляват алтернатива на по-традиционните „западни модели“ на глобално управление и предлагат перспектива, която поставя акцент върху развитието (а не растежа), сътрудничество (а не конфронтацията) и уважението към различията (а не макдонализацията на света).

Още един много интересен факт относно доверието в западното и в китайското управление. Проучване на Morning Consult (12 май 2025 г.) съобщава, че 56% от възрастните в САЩ казват, че страната е на грешен път, в Европейският съюз доверието към ръководството е под средното – 46% (Евробарометър, 2025). Същевременно „комунистическото“ правителство в Китай е сред най-популярните в света. Проучванията на общественото мнение постоянно показват изключително високи нива на подкрепа за централното правителство. Това може да е изненада за много американци и европейци, които смятат, че живеят в „най-свободната страна на земята“, но въпреки това е вярно. Китайският народ в огромно мнозинство подкрепя своето правителство, не го смята за авторитарно и смята, че то върши отлична работа по увеличаване на просперитета и повишаване на жизнения стандарт. Проучвания като тези от China Data Lab (2023) и China Leadership Monitor (2025) потвърждават висока подкрепа за китайското ръководство, често над 80–90%, въз основа на въпроси относно доверието в ККП, гордостта от политическата система и удовлетвореността от икономическите резултати. Подкрепата е обвързана с икономически растеж (напр. намаляване на бедността с 800 милиона от 1978 г. насам) и стабилност. Проучвания на Харвард и други западни организации твърдят, че около 90% от китайците подкрепят ККП, считайки нейната система за демократична и ефективна (Whitney, 2025). Тези данни са в съответствие с академичните открития, но отразяват проправителствени наративи. Тези числа буквално са „извън графиката“. Те показват, че хората в Китай в огромно мнозинство „подкрепят и се доверяват“ на своето правителство и смятат, че то върши отлична работа по намаляване на бедността, повишаване на жизнения стандарт и насочване на страната към мирно и проспериращо бъдеще.

ШОС има гарантирано бъдеще при такива подходи на китайско лидерство.. И като добавка, редица „западни страни“ вече са изправени пред дилемата между политическа лоялност (към лидера на Запада) и икономическа изгода (идваща от Изтока), както и дилемата между „Доминация на Запада“ и „Обща съдба на човечеството“. „Обща съдба на човечеството“ означава инклузивно глобално управление.