След години дебати и отлагане, на 19 юни 2025 г. Народното събрание прие Закон за несъстоятелност на физическите лица - по-известен в публичното пространство като "закон за личния фалит". Това е важна крачка в модернизирането на българското гражданско законодателство, която обещава втори шанс на добросъвестните, но трайно задлъжнели граждани.

Законът беше приет като част от "кошницата" от необходими закони за получаване на следващи плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, но по същество представлява сериозна реформа на гражданското законодателство и в частност относно задълженията на физическите лица и тяхното погасяване.

Темата за т.нар. "вечни длъжници" е особено актуална в страната ни, в която немалък процент от населението е под линията на бедност, а почти всеки има познат, който до такава степен е задлъжнял, че погасяването на генерираните задължения дори до края на живота му изглежда напълно непостижимо.

Това поставя на дневен ред и социалния елемент на новата процедура и необходимостта да се балансира между защитата на гражданския оборот (респ. на кредиторите в разглеждания контекст) и преценката дали един гражданин няма да е по-продуктивен, по-полезен и икономически по-активен ако част (или всички) негови задължения, по всяка вероятност несъбираеми, бъдат погасени.

Какво предвижда законът?

Производството по личен фалит може да бъде инициирано единствено от самия длъжник - кредиторите, включително банки, колекторски фирми, НАП или общинска администрация, нямат право да обявяват гражданин "във фалит" против волята му.

Кандидатът за производство по несъстоятелност трябва да е неплатежоспособен поне 12 месеца, да има парични задължения над 10 минимални работни заплати (към момента това означава 10 770 лв.) и да не е използвал процедурата преди. Допуска се само един "втори шанс" в живота. Компетентен да разгледа случая е районният съд по настоящия адрес на лицето.

Само за добросъвестните

Предвидени са 11 критерия, с които законодателят се опитва да "отсее" добросъвестните длъжници, които могат да се възползват от процедурата. Сред тях:

• Дали задълженията са поети съобразно доходите и имуществото или длъжникът е теглил кредити или правил разходи, които очевидно надхвърлят възможностите му;

• Дали лицето е укривало информация за доходите или имуществото си;

• Дали лицето е осъждано за злоупотреба с доверие, престъпление срещу кредитори или срещу финансовата/данъчната система (освен ако е реабилитирано);

• Дали умишлено не е работило през последната година, въпреки че е било работоспособно;

• Дали през последните 3 години е извършило нарушение във връзка с деклариране на имущество;

• Дали през последните 3 години е дарило или прехвърлило значимо имущество безвъзмездно или е ипотекирало такова за чужд дълг или пък е продало имущество значително под пазарната му стойност през последните 3 години;

• Дали умишлено е възпрепятствало проверки от съда или синдика във връзка с масата на несъстоятелността;

• Дали е в неизпълнение на задълженията си по този закон във връзка с погасителен план или извънсъдебно споразумение;

• Дали в хода на производството е променило адреса си, без да уведоми за това съда в съответния срок;

• Дали се е разпореждало със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години

Какво следва, ако съдът допусне производството?

Съдът обявява лицето за неплатежоспособно, открива производството, назначава синдик, налага запори и възбрани и спира всички съдебни и изпълнителни дела срещу длъжника. От този момент:

• Длъжникът не може самостоятелно да се разпорежда с имуществото си;
• Всички разходи се одобряват от синдика, освен за елементарни нужди - храна, ток, здравеопазване;
• Назначеният синдик получава възнаграждение от длъжника или от осребреното имущество.

Три възможни сценария

След откриването на производството, са възможни три пътя:

1. План за погасяване

Най-меката опция. Длъжникът (или синдикът, с негово съгласие) предлага план към кредиторите: разсрочване, отсрочка или частично опрощаване на дългове в рамките на до 3 години.

Този план се подлага на гласуване от събранието на кредиторите, които могат да го потвърдят или да го отхвърлят. Ако планът бъде приет от кредиторите, то производството се прекратява, а длъжникът трябва да изпълнява задълженията си спрямо плана. Ако планът бъде изпълнен от него съгласно предвиденото, то отношенията на длъжника с тези кредитори биват окончателно уредени.

Идеята с плана за погасяване е лесно разбираема и предоставя бърза и добра възможност за постигане на някакво споразумение между длъжника и кредиторите. Остава обаче съмнението до каква степен длъжниците (с помощта на синдиците) ще предлагат планове, които да удовлетворяват кредиторите, за да могат последните да ги одобряват.

2. Обявяване в несъстоятелност

Ако план не е предложен или не е бил приет от кредитерите и утвърден от съда. В този случай, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност, лишава го от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряването и разпределението на имуществото.

При този вариант синдикът започва извършване на продан на имуществото на длъжника и впоследствие извършва разпределения на постъпилите суми. След като бъде безспорно установено, че длъжникът е бил добросъвестен и няма каквото и да е друго имущество, което синдикът да може да продаде, то производството се прекратява, а всички предявени вземания спрямо лицето биват погасени, независимо от степента им на удовлетворяване. Тази хипотеза също дава възможност на длъжника за "втори шанс", но безспорно е по-сурова за него в сравнение с първия вариант.

3. Спиране на производството поради липса на средства

Ако длъжникът няма как да покрие дори началните разноски по процедурата. В тези случаи съдът обявява длъжника за неплатежоспособен и открива производството по несъстоятелност, налага общ запор и възбрана, но производството се спира. Длъжникът се задължава да обявява имуществото си пред съда всеки месец и до 7 дни от придобиването на ново. От спирането тече едногодишен срок, в който производството може да бъде възобновено, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Ако в този едногодишен срок не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството. Когато длъжникът няма имущество, от влизането в сила на решението за обявяването му в несъстоятелност започва да тече тригодишен срок и едва след изтичането му, задълженията към всички кредитори, които е включил в молбата си за откриване на производството, се погасяват.

Какво не се погасява?

Законът изрично изключва определени задължения от опрощаване - дори и след успешна несъстоятелност:

• Задължения, обезпечени с ипотека или залог (ако не са погасени от обезпечението);
• Глоби, издръжка, непозволено увреждане;
• Нови задължения, възникнали след началото на процедурата;
• Задължения на поръчители или лица, обезпечили кредита - дори ако длъжникът бъде освободен, те ще продължат да отговарят.

Ще се злоупотребява ли с процедурата?

Законът изглежда достатъчно строг и балансиран, за да не допусне масова злоупотреба. Внимателната преценка дали един човек е реално изпаднал в безизходица по обективни причини или се опитва да се отърве от отговорност, ще е в ръцете на 113 районни съдилища в страната.

Със сигурност законът има своите пробойни, които ще си проличат когато съдебните дела по него започнат. В този момент ще е важна ролята на законодателя, от когото ще се очаква да нанесе нужните корекции и допълнения, за да може законът да работи съгласно поставените цели, а да не остане единствено отметната задача от списъка към милиардите по ПВУ.

Какво следва?

Първите дела по новия закон ще могат да се заведат не по-рано от март 2026 г., тъй като се предвижда 9-месечен срок за техническа и административна подготовка - включително създаване на модул в Регистъра по несъстоятелност и поднормативни актове.

До тогава, ще има време за информационни кампании и подготовка - както за юристите, така и за гражданите, които искат да подадат молба.

Личният фалит не е врата за измъкване от отговорност, а врата за ново начало. Но тази врата се отваря само за онези, които не са я захлопнали сами зад себе си - с безразсъдни кредити, укриване на доходи или безотговорност. Законът дава шанс - но не без условия и със сериозна съдебна тежест.