"Асарел Медет" провежда офертно проучване на фирма за предаване и обезвреждане на производствен отпадък
2020-02-07 17:54:15

 

                                     „Асарел Медет“ АД

                                         гр. Панагюрище

провежда офертно проучване за избор на фирма за предаване за обезвреждане на производствен отпадък с код 19 12 04 – Пластмаса и каучук

·      Вид на отпадъка – 19 12 04 – Пластмаса и каучук (маркучи, плочи, решетки и др. отпадъчни материали от гумени облицовки)

·      Място на натоварване - площадка на „Асарел–Медет“ АД

·      Заплащане  - авансово, по банков път

·      Всички транспортни разходи са за сметка на купувача

·      Купувачът да притежава разрешение, издадено по реда на чл. 67 ЗУО, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда

·      Офертите се подават в срок до 01.03.2020 г. по един от следните два начина: 

            - Запечатани в плик и адресирани на вниманието на Директор „Одит и контрол“  с надпис: „Оферта за избор на фирма за предаване за обезвреждане на производствен отпадък с код 19 12 04 – Пластмаса и каучук“ и забележка „Да се отвори само в присъствието на определената за целта комисия“.

            - Изпратени на e-mail: pbox@asarel.com лично на вниманието на Директор „Одит и контрол“.

·      Оглед на отпадъците може да се прави всеки работен ден от 9⁰⁰ до 15⁰⁰ часа след предварителна заявка на тел. 0357/ 60 435 или 60 447 .

·      За допълнителна информация: Даниела Ранчева, тел.: 0357/60 435       

"Асаре Медет "АД продава оборудване
2020-01-06 17:38:56

                "АСАРЕЛ МЕДЕТ" АД                

 ПРОДАВА СЛЕДНОТО УПОТРЕБЯВАНО ОБОРУДВАНЕ:

№ по ред	Марка / Вид оборудване	Година на въвеждане в експлоатация	Мин. цена в лв. без ДДС
1.	Колесен челен товарач CAT 994D	2005	1 900 000
2.	Валяк HAMMSV	1993	27 000
3.	Булдозер колесен CAT 834G	2005	570 000
4.	Автогрейдер  CAT 16H	2005	240 000

Продажбите ще се извършват чрез набиране на оферти при посочените
начални минимални  цени.
 Офертите се подават в срок до 09.02.2020 г. по един от следните два начина: 
•    Запечатани в плик и адресирани на вниманието на Директор „Одит и контрол“ с надпис: „Оферта за избор на купувач на …………………………………………“
        /да се посочи конкретно за кое оборудване/,
със забележка "Да се отвори само в присъствието на определената за целта комисия"
•    Изпратени на e-mail: pbox©asarel.com лично на вниманието на Директор „Одит и контрол“.
Оглед на активите може да се прави всеки работен ден от 9,00 до 15,00 часа след предварителна заявка на тел. 0357/ 60 435 и 60 447.
За допълнителна информация: Даниела Ранчева, тел.: 0357/60 435.

Проклятието на ресурсите - фактите разбиват мита
2019-03-27 14:00:01

 

Широко разпространено е мнението, че богатите на ресурси и зависими от добива страни са бедни, политически корумпирани, екологично и социално унищожени и продължават да деградират на фона на останалия свят. Това се е превърнало в нещо като „здрав разум“ (common sense) и никой не го поставя под съмнение. Служи като основен аргумент срещу развитието на добивната индустрия по цял свят, включително и в България.

Преди няколко дни попаднах на интересна новина за структурата на износа на една от най-богатите и развити страни в света, която редовно оглавява и класациите за опазване на околната среда, щастие и привлекателност – Австралия. Оказва се, че през 2018 г. въглищата носят $67 милиарда, а желязната руда и втечненият природен газ по $60 и $55 милиарда долара на страната – изпреварвайки с огромна преднина всякакви други експортни стоки (като цветни и благородни метали – опа, пак ресурси!).

Норвегия, друга изключително богата и развита страна, пък има още по-проста структура на износа – през 2018 г. над 62% се дължат на нефт и газ ($77 милиарда) и почти 6% на метали, като насред класическия добив на невъзобновяеми ресурси се прокрадва само експортът на друг ресурс – рибата (с около 10% дял). Чили, най-развитата и процъфтяваща страна в Латинска Америка, е силно зависима от износа на руди и метали, който през 2018 г. достига около 55% от всичкия експорт. Най-богатите и развити страни в Африка – Южна Африка и Ботсуана – са напълно зависими (над 80%) от експорта на ресурси. А последната все по-често бива давана за пример за устойчиво развитие във всеки един аспект.

Това не е временен феномен – гореизброените са само някои от т.нар. ресурсно-зависими страни (resource dependent countries). За да бъде определена за такава, една страна трябва да отговаря едновременно на две условия: 1) ресурсите да формират над 20% от износа й 2) добивът да формира поне 10% от БВП. Проучване на Международния съвет по мини и метали (ICMM) показва, че през 1995 г. 53 страни в света отговарят на тези условия, а броят им е нараснал до 81 през 2015 г. Те, разбира се, включват голяма част от най-бедните страни по света – пределно ясно е, че добивната индустрия играе непропорционално голяма роля в една неразвита икономика. По-интересното е обаче какво се случва в тези страни в сравнение с останалия свят и то не само по отношение на ръста на БВП и доходите, а и по индикатори за социално и екологично развитие. Проучването сравнява всички 53 ресурсно-зависими страни в целия период 1995-2015 г. (28 – от добив на нефт и газ; 20 – от минна индустрия; 5 – от двете заедно) с останалия свят на базата на т.нар. SDGs (Цели за устойчиво развитие на ООН). Резултатите са представени по-долу.

Фигура: Процентно подобрение на резултатите на групи страни по Целите за устойчиво развитие на ООН (MDCs = страни, зависими от добив и износ на метали и минерали; HDCs = страни, зависими от добив и износ на нефт и газ; Non-RDCs = всички други страни). Източник: ICMM  

Основните изводи за периода са:

1.      Ресурсно-зависимите страни са подобрили състоянието си във всеки аспект на устойчивото развитие. Днес хората в тези страни живеят по-дълго, по-здрави и образовани са, а качеството на околната среда се е подобрило навсякъде. Особено забележителен е напредъкът по отношение на намаляването на бедността (Цел 1) и достъпа до евтина и чиста енергия (Цел 7).

2.      Ресурсно-зависимите страни напредват по-бързо в сравнение с останалия свят. И това се отнася не само за богатите страни, износителки на нефт и газ, а преди всичко за най-бедните страни, зависими от добива и износа на метали и минерали.

3.      Ресурсно-зависимите страни като цяло все още изостават от най-развитите страни, но бързо ги настигат. Сравнението между групи страни с подобни нива на доходи показва, че ресурсно-зависимите страни изостават само с 2% от водещите по отделните Цели за устойчиво развитие на ООН.

България има силно развита добивна и тежка индустрия, макар и тя да няма чак толкова значим дял, че страната да бъде класифицирана като „ресурсно-зависима“. Просто факт: Икономиката ни е доста по-разнообразна и всестранно развита от тази на газовата принцеса, Норвегия. Наскоро обаче НСИ публикува данни, които хвърлят ярка светлина върху приноса на добива за икономическото развитие на страната в последните 10 г., а вестник Капитал (източник на графиката по-долу) неслучайно озаглави съответния текст „Бързите, бавните и Стара Загора“.

Оказва се, че абсолютният шампион в икономическото развитие на България е област Стара Загора, където имаме ръст на БВП на човек от 132% в периода 2007-2017 г. и среден БВП на човек от почти 17.6 хиляди лева – второ място след София-град. Основният двигател на това развитие е комплексът Марица-Изток, където едноименните мини захранват 4 големи ТЕЦ, произвеждащи средно около 40% от електроенергията на страната. Без местния добив тези централи не биха съществували.

Второто място на Софийска област (100% ръст и 15.5 хил. лв. на човек) е на пръв поглед много изненадващо. Не и за хората, които следят развитието на тежката индустрия в страната. Дължи се преди всичко на огромния напредък на Аурубис България, Елаците-мед и Дънди Прешъс Металс Челопеч. Добив на руди и износ на метали – това е формулата за успех на областта, която демонстрира забележителна устойчивост във времето.

Ако пък класацията беше на ниво община, щяхме още по-ясно да видим колко голям е приносът на добива на местно ниво. Към всички изброени дотук – щеше да се присъедини и една община от област Пазарджик – Панагюрище, в която оперира Асарел-Медет. Община Крумовград дръпна изключително бързо в развитието си след като започна строежът на новата мина там. Същото ще се случи и в Брезник. Можехме да го видим и в много други изоставащи в развитието си региони в България, но по някакви непонятни причини се оказва, че нямаме желание.

Изводът е ясен: Проклятието на ресурсите е мит, който бива разбит от реалността в последните десетилетия, включително и в България. Разбира се, трябва да бъде изпълнено едно базово условие, за да работят ресурсите за благосъстоянието на цялото общество – наличие на високо ниво на икономическа свобода, която се изразява в следните четири измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Това е всичко, от което имаме нужда, за да може страната ни да процъфтява, оползотворявайки максимално природните си богатства.

                                                                          БОЯН РАШЕВ