Петте минути на Радев: гняв към елита, за бедния - грижа

Колко българи ще загасят телевизора в 23,55 ч на 31 декември, за да не чуят какво ще им каже президентът Румен Радев?

*"24 часа" анализира 6 новогодишни речи на президента, за да отсее ценното, но и дразнещото за хората
*Той винаги призовава за единение, но често сам чертае разделителната линия
*Кой стои зад групата, обявила бойкот в социалните мрежи на традиционната му изява на 31 декември

Една анонимна и осмиваща политическите процеси у нас фейсбук група събра до 29 декември подкрепа за подобно действие от 15 000 души, като 4000 директно обещават, че ще бойкотират новогодишното слово.

Зад “Национално изключване на телевизорите в 23,55 ч на 31 декември” е групата “Жълти жилетки България”, бореща се за пряка демокрация и социална справедливост. Там се появява и призивът “Импийчмънт” за държавния глава.

По традиция президентът получава своите 5 минути точно преди полунощ на Нова година.

Но ако допреди 1989 г. новогодишните слова на Тодор Живков лъхаха на оптимизъм, след промените президентите зададоха нов тон.

Не пестяха критики към управляващите - къде само с назидателен тон, къде с директен укор, но винаги с политически нюанси. Изключително остри към правителствата са и Желю Желев (към Жан Виденов) и Росен Плевнелиев (към Пламен Орешарски).

Затова и новогодишното слово на президента се коментира и анализира дълго, и то често с отрицание - независимо кой е той. Този ефект се засили особено при Румен Радев, който

на Нова година се изправя на бой с опонентите си

Беден народ, принуден да търси работа и по-добър живот в чужбина, корумпирани политици и раздирана от кризи и скандали власт.

Ето така изглежда България според новогодишните слова на настоящия държавен глава. А те представляват нещо между програмна реч, подходяща повече за премиер, през анализ на ситуацията или просто преглед на случващото се в държавата, до по-директни или по-деликатни призиви за борба на народа. Затова и реакциите на речите на Радев са в двата полюса - от тотално одобрение до дълбока обида, от осанна до разпни го. А през последните години социалните мрежи все повече се виждат призиви за бойкот на обръщението му.

Аз от години участвам в тази акция, пише жена под поканата за изключване на телевизора в 12 без 5 в новогодишната нощ.

Това не е президент, а агент. Не го канете на празника!, казва друг.

Едно от малкото неща, които през 1986-а бяха по-добри от 2023-а - онзи знаеше повече смешки, казва друг човек, сравняващ Радев с Живков, защото илюстрацията на поканата за бойкота е колаж от двете лица.

Групата на “Жълтите жилетки България” е създадена през декември 2018 г. по подобие на протестиращите във Франция. Идеите им обаче - гражданите без партии да решават всичко, у нас не се одобрява дори от тези, на които им допада бойкотът на президентската реч.

“24 часа” без емоции и пристрастия препрочете новогодишните изявления на Радев от 2017 г.

насам, за да опишем как изглежда България в очите на държавния глава, когото избираме мажоритарно.

Пет минути преди 2018 г. сдържано той предрече, че тя ще е “изпитание за българската демокрация”. Благодаря на всички, които през 2017-та година се бореха за една по-добра България. Истината, справедливостта и законността остават несбъднати очаквания, каза президентът и съветва българите да са поне толкова взискателни към себе си, колкото са към другите.

И макар във всичките си речи Радев да говори за единение, често е обвиняван, че чрез тях именно самият той предизвиква разделение. Две са основните линии, които присъстват в почти всяка - борбата за по-добра България и загрижеността за бедните.

Година по-късно засили критиките си: Не сторихме нужното, за да може 2019-а да бъде по-лесна. Напротив: това бе година на корупционни скандали и ерозия на демократичните права и институции.

Проблемите бяха отсрочвани, но не и решавани. Примирихме се със застоя и безвремието, с липсата на цели и реформи. Преглътнахме ръста на цените и ниските доходи. Зачеркнахме машинното гласуване и други идеи, гарантиращи честни избори. Продължава отстъплението на закона и справедливостта пред произвола.

Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението. В това е бъдещето ни като народ и държава, каза Радев преди 6 години.

В края на 2019 г. пък напомни, че “демокрацията и благоденствието изискват постоянно усилие”. Когато се примирим и престанем да сме взискателни, изборите се опорочават, решенията за бъдещето ни се вземат на тъмно, парите ни се харчат безотговорно, непрекъснато се отчитат успехи, докато нищетата се множи, а качеството на живот пада драстично, каза Радев тогава. И напомни, че “сме народ със славна история, който и в най-тежки изпитания е намирал пътя към свободата и напредъка, като се е обединявал срещу грабителството, неправдата и безчестието”.

Особено критичен е в края на пандемичната 2020 г. - година и на дълги протести срещу кабинета “Борисов 3”,

белязани от вдигнатия юмрук, с който Радев излезе на площада.

2020-а бе и годината на българското събуждане. Хиляди заявиха волята си да сложат край на лъжата, беззаконието и корупцията. Братството на почтените хора се роди на площадите. Бърка онзи, който мисли, че то е угаснало. Героите на гражданската доблест са непримиримите хора, които месеци не спират да отстояват свободата и закона по площадите, храбрите българи, които в малките градове не се уплашиха да излязат срещу местните дерибеи, студентите, които заявиха, че България трябва да бъде европейска демокрация. Онези достойни българи в институциите, в съда и в медиите, които въпреки натиска останаха верни на принципите и истината, почти размаха пак юмрук и от екрана Радев.

Президентът говори за необходимостта от лидерство, “което не само да изведе страната от дълбоката здравна, икономическа и социална криза и от пандемията на страха, но и да започне демонтаж на порочния управленски модел, да укрепи държавността и законността, да пресече кражбите” и т.н.

И призова за събуждане на протестите и за радикална промяна. Начерта опорните точки на бъдеща антиправителствена коалиция, основната от които е т. нар. антимафиотски консенсус, който да оправдава събирането на едно на политически опоненти с цел вземане на властта на всяка цена. Заради което бе обвинен, че разделя нацията. Радев отправи и други политически послания като искане за машинно и дори за дистанционно гласуване. И годината в действителност се оказа изборна - три пъти гласувахме за парламент.

Година по-късно - в края на 2021-а, речта на държавния глава пък определено беше по-подходяща за начало на предизборна борба. След месеци на власт с двете служебни правителства на Стефан Янев, Радев

със задоволство отчете успехи в управлението

и реално стартира кампанията си 10 месеца преди президентския вот.

През изминалата година се преситихме на политически противоборства. Видяхме работата на четири парламента и четири правителства. Много пъти гласувахме, днес е време да празнуваме. Да се поздравим с това, че с общите ни усилия България стъпи на нов, оздравителен път. Промените са сложни, старият режим ще се бори да съхрани системата, която гарантира неговата безнаказаност и облаги, но процесът е в ход и нищо няма да може да го спре, ако в него участваме всички ние - с разум, воля и кураж, каза Радев на гледащите го с чаша шампанско в ръка от домовете си българи. Той е доволен, че през 2021 г. българите са надмогнали чувството за предопределеност и са бракували много митове и заблуди.

В края на 2022-а пък президентът прави равносметка, че е била “наситена с кризи и предизвикателства” - енергийната криза, рекордната инфлация, природни бедствия и поредните предсрочни избори. Година, която постави на изпитание не само икономическата и социална стабилност, но и способността на политиците ни да постигат съгласие и да бъдат редом с гражданите в общия ни път напред.

Говори за войната в Украйна, определяйки я като “опустошителна за Европа война, която продължава да се разгаря и ожесточава”, но акцентира, че заедно институции и граждани са помогнали на украинските бежанци.

Силно се надявам, че през новата година приоритетите на българския парламент ще съвпадат с тези на гражданите, а политическите партии ще поемат своята отговорност за дългосрочното устойчиво развитие на България, не спести обаче Радев критики към политиците.

В новогодишната нощ президентът винаги говори и за българите в чужбина. А нишката, която задължително върви през всички речи, показва загриженост за бедните и онеправданите. Те винаги започват с бедните, онеправданите и хората в нужда. Днес политически анализатори нееднозначно тълкуват това като подготвяне на почвата за бъдещата президентска партия.

Ректор първи честити по телевизията, Живков говори рекордните 19 пъти

Плевнелиев изпревари Радев в подкрепата за протести срещу правителство

За първи път в ефир - но радио-, а не телевизионен, новогодишно обръщение произнася цар Борис III. През 1931 г. тогава прохождащото “Родно радио” отразява речта му от традиционния новогодишен офицерски бал във Военния клуб в София. Обръщението към нацията е въведено от предшественика му княз Александър I Батенберг по почин на европейските монарси. Неговото послание обаче достига до хората през манифест, четен от глашатаи, а по-късно и отпечатан на специални афиши.

Официалните телевизионни речи влизат в българските домове в навечерието на 1960 г., а първото новогодишно приветствие по БНТ е от проф. Саздо Иванов - ректор на Държавната политехника (днешния Технически университет). Получава тази чест, защото екип от университета стои зад 8-годишна разработка, довела до старта на Обществената телевизия на 26.ХII.1959 г. Година по-късно новогодишната реч по БНТ държи председателят на Президиума на Народното събрание Димитър Ганев. Три години речите се излъчват на живо, след 1964 г. вече са на запис. Само Петър Стоянов посреща новия XXI в. на живо, от центъра на София, и е засипан от снега докато говори.

“Животът стана по-добър”,

казва в първото си обръщение Тодор Живков, председател на Народна република България, с когото нацията ще посреща новите години цели 19 пъти - от 1971 г до 1989 г. И ако речите на Живков са оптимистични, то първият демократично избран президент Желю Желев рязко сменя тона - заради тежките времена и бавния преход. “Пожелавам през следващата година да видим поне един от свободно разхождащите се феодали на организираната престъпност осъден справедливо и изпратен в затвора”, казва той в навечерието на 1996 г. А по време на кризата при правителството на Жан Виденов критиките му са особено остри, недоволен от “лошото управление на държавната машина, сбърканото устройство на нашата държава”.

Актуални и днес са думите, които Петър Стоянов изрича при настъпването на 1999 г.: “Време е за единение по пътя, който избрахме заедно”. Няма да внушавам очакване на чудеса, защото смятам, че насърчаването на обществото да очаква чудеса е пагубно за неговото развитие, заявява година по-късно. “Длъжни сме да дадем шанс на талантливата ни младеж и да осигурим достойни старини на онези, които с ръцете и ума си изградиха модерна България”, казва Георги Първанов в първата от десетте си новогодишни речи.

Едно свързва всички тържествени речи, произнесени в последните минути на отиващата си година - залага се по-скоро на бъдещето, отколкото на миналото. В тежки моменти държавните глави избират да дадат надежда, че изход от заплетената ситуация има, отправят и благопожеланията си за следващите 365 дни. Като цяло президентите ни опитват да избягват теми, които биха противопоставили нацията, но също както Румен Радев и Росен Плевнелиев е доста по-остър в изказванията си.

“Залисваме се по силни лидери и популисти

Добре е да дадем път на политиците с морал и достойнство, които отстояват принципни позиции и общочовешки ценности”, посрещна Плевнелиев последната си година като президент. А в навечерието на 2014 г. публично одобри народното недоволство срещу кабинета “Орешарски”. “От 2013 г. нека вземем онова, което я осмисли, а именно - демонстрирания от българите огромен човешки и морален потенциал и съзидателната гражданска енергия”, включи той протестите и в новогодишното си послание. И дори призова за “вслушване в гласа на обществото” и да подкрепим “истинските патриоти”.

Георги Първанов записваше новогодишните си слова в залата за пресконференции на "Дондуков" 2, а предшественикът му Петър Стоянов записваше посланието си към нацията пред медиите пред Гербовата зала в президентството. Опитът на Росен Плевнелиев да разчупи традицията и да заснеме обръщението си от библиотеката на СУ "Св. Кл. Охридски" обаче претърпя провал, след като объркани кадри - от американските скалисти планини, вмъкнати между български кътчета, обаче му спечелиха безброй критики. И той се върна на "Дондуков" за следващите си новогодишни речи. Плевнелиев въведе жестомимичния превод към обръщенията си.

Първото тв послание в СССР е направено от Брежнев 

Горбачов и Рейгън разчупват клишето - съветският лидер говори на американците, а президентът на САЩ - на руснаците

Президенти и крале използват по света настъпването на новата година за важни послания. Типът изявление минути преди полунощ на 31 декември се заражда в СССР и се пренася и в бивши соцрепублики. Първото подобно послание е през 1935 г. от председателя на Централния изпълнителен комитет на Съветския съюз Михаил Калинин по радиото, но е

адресирано само към полярните изследователи

Втората му предновогодишна реч е след 6 г. - през 1941 г., и вече е за цялата нация заради избухналата Втора световна война. След смъртта на Калинин традицията е прекъсната задълго. Пионер на тв обръщенията към съветските народи става Леонид Брежнев през 1970 г., но те са по-скоро детайлен партиен отчет, отколкото поздравление.

През 1985 г. Михаил Горбачов премахва убийствената скука от новогодишното послание. Обръщенията през 1986-1988 г. са необичайни. Тогава като символ за края на Студената война Горбачов и Роналд Рейгън сменят местата – съветският лидер се обръща към американците, а американецът - към руснаците.

Символично руският президент Владимир Путин

сменя фона, на който произнася словото си

Обикновено зад гърба му се вижда Кремъл, но миналата година бе застанал пред група военни – мъже и жени, в униформи и медали за храброст.

Войната в Украйна безспорно ще е акцент и в новогодишното слово от другата страна на окопите – в Украйна, където президентът Володимир Зеленски едва ли ще пропусне възможност да апелира за военна подкрепа.

В САЩ новогодишните президентски обръщения са по-скоро изключение. Джо Байдън направи такова в края на 2021 г., когато приключваше първата година от мандата му. В компанията на съпругата си Джил и в неформалнa обстановка заяви, че повече от когато и да било е оптимист за бъдещето на Америка.

През 2022 г. американският лидер пропусна новогодишното слово. 2024 г. е особена за САЩ, защото идват президентски избори, които ще са голямо предизвикателство, ако битката пак е между Байдън и Тръмп. 

В страни, в които държавните глави имат по-скоро представителни функции, премиерите обикновено правят новогодишните послания. Във Великобритания се очаква към съгражданите си да се обърне Риши Сунак, докато

коледните пожелания от екрана са запазени за крал Чарлз III

Тази година монархът акцентира върху универсалните ценности, споделени между различните религии във времена на увеличаващи се трагични конфликти по света.

В Германия президентът Франк-Валтер Щайнмайер също се обърна към съгражданите си в навечерието на Коледа, отстъпвайки новогодишното изявление на канцлера Олаф Шолц. Държавният глава изрази тревога, че през отминаващата година светът е показал тъмната си страна, а демокрацията е била поставена на изпитание.

Френските президенти за сметка на това говорят винаги в минутите, преди часовникът да отмери полунощ на 31 декември. За Еманюел Макрон това ще е седмото обръщение. Според френските медии след много трудна година, свързана с бунтове около пенсионната реформа, с приемане на закон за имиграцията, с международни конфликти и правителствени размествания, Макрон би искал да превърне 2024 г. в ключова за позитивното развитие на страната.