По-голямата роля на енергията и храните в потребителската кошница, по която се измерва инфлацията в България, подсилва шоковия ефект върху основната инфлация. В страната прехвърлянето към потребителите на шоковете при суровините и продуктите започна още в началото на тръгването нагоре на инфлационната крива. След това се увеличи ролята на динамиката на пазара на труда и така ефектът в Бългрия е по-силен и по-продължителен, отколкото в повечето държави от ЕС.

Тези национални особености създават ситуация, в която монетарните ограничения, които въведе напоследък Европейската централна банка, са недостатъчни за България и пренасянето им в българската реалност е слабо.

Това са част от заключенията на проучване на динамиката на инфлацията в България, публикувано от Международния валутен фонд. В него се прави уточнение, че то изразява мнението на авторите "и не задължително това на МВФ, на Изпълнителния борд или на ръководството на МВФ". Проучването идва от Европейския департамент на фонда и целта му е да стимулира дебат по темата.

Много от тезите в документа за произхода и устойчивостта на високата инфлация в България не са непознати и са коментирани публично в страната.

В конкретния случай авторите повдигат въпроса за това доколко при такива характеристики на икономиката и структура на разходите на домакинствата и бизнеса ще има осезаем ефект за България при влизането в еврозоната - евентуално, от 1 януари 2025 г.

Още в началото се обръща внимание на "високата енергийна интензивност и пазарната неефективност в България":

"Българската икономика е почти четири пъти по-неефективна енергийно от средното в ЕС, докато през 2021 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбеляза ниското ниво на конкуренция на продуктовите пазари в България заради регулаторни бариери, като и двете могат да усилван последиците за инфлацията от външни шокове."

Източник - 24chasa.bg